За пореден път от малкия екран ни попариха с поредното убийство на ученик от ученик. Част от сериала за детско или младежко насилие, което взема все по- големи размери.„
Без да се правя на психолог , но като човек с достатъчно педагогически стаж , преподавал преди „демокрацията” и след това, определено подходът към учениците доведе до това насилие. И сега включително , търсейки евтини сензации, търсещи медии по-висок рейтинг и млади хора с микрофон в ръка, търсещи изява, тотално грешно гледат на повечето инциденти в училище.
След като повече от 25 години се търси само и единствено правото на ученика, а вина за всичко се хвърля единствено и само върху учителя, резултатът е налице. Млади хора, за които вината е нещо непознато, хора без задължения с изключителни права.
Училището отдавна се е превърнало в място, където родителите си пращат децата, за да не упражняват родителските си ангажименти. И при всеки проблем , вина се хвърля върху учителя.
Отдавна ниското заплащане и липсата на уважение към професията прогони повечето можещи педагози. За жалост, останаха единици, за които учителската професия да е призвание, но за съжаление без признание.
Вече две поколения израстваха с изкривени представи за мястото на човека в обществото, сред насилие, корупция, дрога, в общество без ценности или по-скоро- в мътилката на една обществена безпътица.
Вероятно ще се намерят хуманисти, които ще ме упрекнат в „жестокост” или не зная какво още, но твърдя, че във флирта си с учениците обществото отиде твърде далеч. Всеки от поколенията, които са учили преди т.н. демократични промени, сигурно е изял поне по един шамар от учителя, а като дойде в училище и родителя, поне още два. И това нито на психическото здраве, нито на самочувствието на ученика не се е отразило /със сигурност може да се дадат и някои грозни примери/.
Просто две поколения живяха в заблуда, че имат само и единствено права, без задължения. За това, че училището е място за получаване на знания, а не за активна социална дейност през междучасията. ... Посредствените ученици стават посредствени родители... и т.н.
Порочно възпитаните родители или възпроизвеждат своето ялово откъм идеи и сантимент време, или пък са зарязали децата си в търсене на по-добър материален живот зад граница. А тук, оставени децата им на произвола на улицата и на грижите на болното ни общество, вече не знаят, че заплатата се заработва, а не е сума, необходима за личния им живот.
Не призовавам да се върнат шамарите на учителите, но всички трябва да са наясно, че това объркване у младите тръгва от училище, където малцина виждат учители за уважение и място и път към познанието.
Някога е имало поговорка, че най-важни на село са кметът, попът и даскалът. Лошото е, че сега учителите не участват в разпределяне на обществени поръчки. …
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай