Амбициите на служебния кабинет да остави механизъм за определяне на минималното възнаграждение катастрофираха. Служебният министър на труда Гълъб Донев си постави цел да изработи формула, за която да има съгласието на социалните партньори. След повече от месец преговори със синдикатите и работодателските организации Донев се отчете с проект, в който обаче липсва всякаква конкретика. Всъщност и самият проект липсва, защото той не е публичен. А и по него няма съгласие - работодателите се обявиха против. Дотук с успехите на служебния социален министър.
Второто правителство на ГЕРБ обещава две години, че ще предложи обективна формула за минималното заплащане у нас, но така и не свърши нищо. Ясно е, че редовният кабинет ще повдигне отново темата - най-малкото, защото тя отдавна се поставя от Европейската комисия. Преговорите за минималните осигурителни прагове също идват на дневен ред, а след провала им миналата година, и синдикатите, и бизнесът ще искат промяна в досегашния механизъм. Въвеждането на подобен механизъм би дало предвидимост и би направило обещания като 650 лв. минимална заплата излишни. Защото нивото й няма да зависи от политически настроения, а от реалността. Интересно ще е да се види как обективните критерии ще се впишат в обещаната в управленската програма на ГЕРБ и патриотите минимална заплата от 650 лв. в края на мандата. Защото, ако тя се реализира, още догодина повече от половината работещи у нас -
без значение на образование и умения,
ще вземат минимална заплата. Както и ще се случи и с повече от половината пенсионери, които, без значение дали и колко са се осигурявали, ще получават минимална пенсия от 200 лв. от 1 октомври.
Проблемът за начина, по който се определя минималната заплата у нас, не може да бъде избягван вечно, макар че и сега се видя колко различни са исканията на синдикати и работодатели. Минималната заплата е политически заложник - кабинетът обикновено се поддава на натиска на профсъюзите и я увеличава без обосновка. Липсата на прозрачен механизъм бе критикувана от ЕК особено в годините на кризата, когато безработицата удари първо най-нископлатените работници, заетостта намаляваше и икономиката се задъхваше. В последните години минималното възнаграждение растеше с по 40 лв. на година - сума, която никой не знае как точно е изчислена. Според тригодишната бюджетна прогноза обаче тазгодишното ниво от 460 лв. би трябвало да важи и за следващите две години - 2018 г. и 2019 г. Естествено няма нищо по-лесно от това следващият кабинет да ревизира тези (стари негови) планове.
В последните преговори, домакинствани от Донев, се видя, че изработването на механизъм няма да е никак лесно
Социалните партньори не са се разбрали за най-важното - колко да е максималната граница, която да не може да се надвишава. За минимален праг се спряга 130% от линията на бедност, тоест малко над 400 лв. за тази година например. Бизнесът обаче и тук не е съгласен. "Минималната заплата все пак е работна заплата и трябва да се изработи, а не да е социална величина", казва шефът на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев. Впрочем и прагът за бедност, който освен при раздаването на добавки към пенсиите, за друго не се използва, също се определя от Министерския съвет без някакви ясни критерии година за година. Но минималната граница е по-маловажната в случая. Работодателите настояват максималното ниво да е колкото средното в Европа. В ЕС минималната заплата е около 42-43% от средната. Ако приемем, че средната у нас за миналата година е била около 1000 лв., това означава, че тази година минимумът трябваше да е 420-430 лв. От КНСБ искат това съотношение да е 50%. Което би означавало тази година 500 лв. От КТ "Подкрепа" вдигнаха летвата на 60%, тоест 600 лв. Работодателите го намират за лишено от икономическа логика. Не че в редица общини у нас в момента минималната заплата не е и по-голям процент от средната - стига дори до над 80% от средната във Видинско. Минимална заплата, която да е в границите от 50 до 60% от средната в съответните държави от ЕС, е едно от предложенията и в европейския дебат. Мненията и тук са крайно поляризирани - според работодателите толкова високи нива са
нездравословни за икономиката
Според синдикатите обаче в страни с твърде дълбока пропаст между доходите минималната заплата трябва да е по-голям дял от средната.
Според министерството на труда социалните партньори са се разбрали за критериите, които да влияят върху минималната заплата. Работодателите предложиха 12 показателя, които да се гледат - инфлация, растеж, производителност на труда, заетост, обезщетенията за безработица, колко са нископлатените работници на минимална заплата и др. Донев предлага 15 критерия, сред които "заплащането на труда, достигнатите нива на работната заплата, средствата, които се дават по линия на социалното подпомагане, заетостта, издръжката на живот". Според бизнеса проектът на социалното ведомство ще донесе допълнителна инфлация. Работодателите са против формулировката за "трайно и повишаващо се съотношение на минималната работна заплата към средната работна заплата". За браншове с голям дял на работещите на минимална заплата като търговия, строителство, туризъм, услуги, шивашка промишленост и др. това ще доведе до необоснован ръст на средната заплата.
Работодателите имат друг проблем при изработването на формулата - включването на класа за прослужено време. Бизнесът настоява, че средният процент за стаж, който се начислява върху заплатите, е 12% и това прави средната минимална заплата у нас 515 лв. "Минимална заплата от 460 лв. получават само нискообразовани, без квалификация и без опит хора. Дори когато Агенцията по заетостта си планира разходите за заплатите по програмите за субсидирана заетост, тя не залага 460 лв., а 515 лв. Затова ние искаме да се сравняват сравними величини - или минимална нетна заплата към минимална средна заплата, или брутна минимална към брутна средна", казва Велев.
Докато у нас от години безрезултатно се търси съгласие по темата, идеи за намеса на общоевропейско ниво се чуват все по-често и от Брюксел. Кауза на настоящия председател на ЕК Жан-Клод Юнкер е да се въведе обща минимална заплата - първо за всички страни в еврозоната, а след това и за другите. Отдавна се говори и минималното възнаграждение да стане задължително за всички членки на съюза (сега има държави, в които не съществува минимално заплащане). Предстои да се даде начало на инициатива за провеждане на общоевропейски референдум под мотото "Еднакъв труд, еднакво заплащане". Финландия е крачка пред всички, тъй като от началото на година пилотно въведе безусловен базов доход. Експериментът е следният: 2000 финландци получават по 560 евро месечно от правителството независимо дали търсят или не, намерят (временна) работа или не. Тепърва предстои да се видят резултатите върху заетостта и бедността от тази инициатива, но тя е доста показателна.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай