Скритата икономика и нейните съставни части – сива, черна и натурална икономика, е важно явление в българската стопанска реалност. Според различни източници нейният размер се оценява в диапазона между 10 % и 35 %. През 2011 г. Министерството на финансите публикува анализ, според който делът на сивата икономика в страната след 2000 г. е около 20 % от БВП. Подобно равнище на скритата икономика дава погрешна представа за основни икономически параметри и поражда редица предизвикателства пред националната политика и поведението на инвеститорите. Например, ако се допусне, че размерът на скритата икономическа дейност е около 20 % от БВП, това ще доведе до увеличаване на вноската на страната в ЕС, намаляване на дела на помощите от ЕС за България в БВП, намаляване на енергийната интензивност и повишаване на производителността на страната и др.
По- точното разбиране на скритата икономика и на различните й измерения, както и установяването на размера й ще позволят по-добро управление както на държавните политики, така и на частния бизнес. Ето защо през 2002 г.
Центърът за изследване на демокрацията разработи и въведе ежегоден Индекс на скритата икономика,
който проследява нейната динамика въз основа на национални представителни изследвания сред населението
и бизнеса. Този инструмент е единственият редовен, достоверен източник на информация за тенденциите в развитието на скритата икономика и важни нейни проявления като нерегистрираната трудова заетост, укриването на възнаграждения и недекларирането на данъчни задължения. Настоящата публикация не третира подробно черната икономика. Поради нейната особена опасност и свързаните с нея насилие и корупция Центърът за изследване на демокрацията е разработил и прилага в сътрудничество с Министерството на вътрешните работи
Национално изследване на престъпността, което ежегодно следи динамиката на някои от най-разпространените престъпления. В подготвяната Оценка на заплахите от организирана престъпност в България се хвърля допълнителна светлина върху важни пазари на черната икономика като наркотици, проституция, крадени коли, акцизни стоки и др.
Липсата на достатъчно и качествени източници на информация за състоянието и развитието на скритата икономика превръща темата в поле на непрекъснати спекулации на различни интереси както от страна на политиците, така и от страна на бизнес сдружения и организации. По-строгите контролни мерки на правителството и/или желанието за монополизиране на дадена дейност или картелиране на даден отрасъл или продуктова ниша от бизнес интереси рутинно се обясняват с намерение за противодействие на скритата икономика. В почти всички случаи това води до обратен ефект в дългосрочна перспектива. Въпреки важността и сложността на проблема все още липсва адекватна обществена политика за неговото дългосрочно решаване. Допуска се без основание, че скритата икономика е единствено вредна за официалната стопанска дейност и благосъстоянието на хората. Поради силно раздробения характер на българската икономика и малкия размер на предприятията подобно разбиране в много случаи може да доведе до унищожаване на добавена стойност при опити за противодействие на скритата икономика. Инициативите на частния сектор в тази насока също са времево ограничени и насочени предимно към заостряне на общественото внимание върху проявленията на скритата икономика.
През последните две години беше поставено началото и на няколко мащабни проекта на работодателски и синдикални организации за противодействие на сивата икономика с подкрепата на Европейската комисия. Макар те да имат сериозен потенциал за успех поради гарантирано дългосрочно и устойчиво финансиране, съществува реален риск мерките, които предлагат, да доведат до по-голяма бюрократизация и създаване на допълнителни стимули за укриване на икономическа дейност в дългосрочен период. Например опитът на Италия сочи, че създаването на специални агенции и министерства с регионални поделения се превръща в част от проблема, а не в негово решение. Ефективното противодействие на скритата икономика трябва да се търси в много по-голяма степен във финансово-икономически и в по-малка – в административноконтролни мерки.
/следва/
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай