Всяка година, осем дни преди Великден и винаги в събота християните празнуват Лазаровден. Празникът носи името на Свети Лазар. Характерно за празника е така нареченото лазаруване. Лазаруването е народен обичай, който се прави в деня преди Връбница.
На Лазаровден девойките лазарки слагат народни носии, изплитат венци от цветя, с които се закичват и с много песни започват да обикалят къщите. Лазаруването е обичай за плодородие и щастие. Домакините посрещат девойките и ги гощават с приготвена празнична пита, мед и сол както и с много плодове.
В някои краища на България домакините дават пари и яйца на лазарките. Лазаруването се прави от тези девойки, на които предстои да се задомят, ето защо се смята, че обичаят е освен за здраве, и за любов. В народните традиции се вярва, че всяка девойка трябва да лазарува, иначе няма да може да се омъжи.
Корените на този обичай са с вековна древноезическа история. Според Библията на този ден Иисус влязъл в Йерусалим и разбрал за смъртта на своя верен приятел Лазар. Отишъл при гроба му и извикал три пъти „Лазаре, излез“. Така Лазар бил възкресен. Смята се, че което е посято на Лазаровден покълва бързо, животните напускат леговищата си и природата се преражда.
Днес имен ден празнуват Лазар, Лазарка, Лазаринка, Ласка, Лазарин.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай