Към основната си заплата учените да получават допълнително месечно стимулиране - то да зависи от резултатите от научната им дейност, като съотношението между двата вида възнаграждения е 2:1. Това е една от постановките в проекта на националната стратегия за развитие на научните изследвания за 2017-2030 г.
Документът, чието изготвяне бе сред приоритетите на служебния екип на просветното министерство, бе представен вчера от министър Николай Денков и учени от БАН. Наличието на подобна стратегия е сред условията за реално стартиране на процедурите по оперативните програми "Наука и образование" и "Иновации и конкурентоспособност". Тя трябва да бъде приета от НС до май, в противен случай съществува риск парите по тези програми да бъдат спрени.
За да се обвърже заплащането на учените с реалните им научни резултати, висшите училища и институти трябва да създадат критерии за атестиране. Онези, които получат повече от една незадоволителна оценка, няма да могат да заемат академична длъжност. Планирано е основното възнаграждение да бъде фиксирано за отделните научни длъжности, докторанти и постдокторанти и да се покрива от държавната субсидия на научната организация или висшето училище.
Размерът на заплатите ще се определя спрямо средната работна заплата в страната за предходната година. За младите учени без научни резултати пък е предвиден различен механизъм за допълнително възнаграждение. Те ще могат да участват в специално създадени за тях проекти към Фонд "Научни изследвания". Планирана е и промяна в процедурата за конкурси за главен асистент - младите учени ще могат да кандидатстват за тази позиция с дисертационен труд без конкурсен изпит, а кариерното им развитие ще бъде обвързано с резултатите от научната им дейност.
Стратегията предвижда още научният фонд, около който редовно има скандали, да се включи в Изпълнителна агенция за наука към МОН, която ще управлява и подкрепя изследванията в България.
НА ДЪНОТО
През последните десетилетия България губи позиции по отношение на броя на международно видимите научни резултати. През 2016 г. страната ни заема 58-о място след страни като Виетнам, Алжир и Нигерия, докато през 1985 г. сме на 35-о място. Активността на българските учени остава практически непроменена спрямо предходни години. Те създават около 3500 документа и до 2500 реферирани научни трудове годишно - стойности, които ярко контрастират със световните тенденции за ускорено повишаване на научната продукция.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай