При тютюнопушенето организмът се приспособява към вредния навик и настъпва моделиране на някои основни негови функции. Пристрастяването към никотин силно влияе на метаболизма и действа на същите мозъчни области, които са особено активни при глад и жажда. Явлението може да се разгледа на два етапа: когато е налице желание за пушене и последващият акт на пушене.
Мотивацията, желанието да се запали цигара при пушачите се диктува от повишените количества отделен кортизол. Произвеждан от кората на надбъбречната жлеза, този хормон на стреса се отделя в излишък при пушачите и мобилизира тялото и имунната система до пълна бойна готовност. Колкото по-дълго се отлага цигарата, толкова по-нервни стават никотин-зависимите под влиянието на все повече и повече отделен кортизол. Напрежението за ума и тялото нараства и е особено трудно да се потисне първичния инстинкт на нуждата.
При пушене имунната сила се понижава, в противен случай с вдишване на отровата от белите дробове биха настъпвали кашлица, гадене и световъртеж, както от първите цигари. След прием на никотин от цигарата, той стимулира друг хормон, наречен DHEA. Този невростероид влияе пряко на нервната система и има свойствата на антидепресант – подобрява настроението и придава спокойното усещане, че всичко е наред. Броени часове след пушене, завишените количества DHEA спадат бързо, настроението се влошава.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай