В момента отделяме за системата на МВР процент от брутния вътрешен продукт, който е един от най-високите в ЕС. Няма как да се вдига повече. В същото време над 90% от бюджета отива за заплати и социални плащания. МВР се нуждае от много скъпи технологии, за да функционира сравнително някак прилично в ЕС през 2017 година. Така се оказва, че сме на върха на разходите, а системата е в разпад, коментира главният експерт от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) Тихомир Безлов пред Mediapool. Той обяснява защо темата за борбата с корупцията е почти изчезнала, както и какво следва от обещанията за поставяне на един полицай на всеки две-три села.
- Г-н Безлов, какво определяше досега предизборна кампания?
Кампанията до момента относително миролюбива, а от 1991 г. не е имало толкова изравнени резултати между водещите партии. Няма ги и тежките скандали от 2005 и 2009 г., да не говорим за 2013 г. с участието на прокурори, Станимир Флоров, Цветан Цветанов, Мирослав Найденов и енергоразпределителните дружества. Вероятно БСП през служебното правителство имаше възможност да направи много по-остра кампания, но това носи и своите рискове.
- Прокуратурата беше много по-активна преди началото на кампанията. Цялото правителство на Борисов мина през следствието, за да бъде снимано.
Да, но се повдигнаха обвинения на хора от различни партии, включително на бивши министри от БСП. Прокуратурата сякаш опита да балансира процесите, но не знаем какво стоеше зад това. Може да се интерпретира като опит да е срещу цялата "политическа класа". Разбира се, можем да очакваме някакво изостряне на кампанията в последната й фаза, защото имаме много равни резултати. Да се появи нещо в последния момент. Случвало се с Доган през 2005 и 2009 г., с Бареков през 2013 година (аферата "Костинброд" – б.р.), но не знам дали ще се намери подходящо острие.
- Каква е според вас целта на "политическото послание" на Ахмед Доган?
Това писмо е опит Доган да бъде вкаран директно в следващото управление, изкарвайки го патриот. Аз му нямам доверие. Той сега може да се обяви за патриот и срещу Ердоган, но нищо не му пречи утре да се договори с Ердоган. Ахмед Доган вече е правил това. Дълго време двамата бяха в добри отношения. Може би си спомняте един много тъжен епизод с откриването на завода за стъкло в Търговище през 2004 г. когато говориха пред хората на турски. Отношенията между тях се влошиха по време на първото управление на Борисов заради Касим Дал, но после с посредничеството на Лютви Местан успяха да се договорят. Няма никакви гаранция, че и сега няма да се договорят, ако Доган влезе във властта.
- Кои печелят от фокусирането на вниманието върху Ердоган в решаващата седмица от кампанията?
Очевидно "Обединените патриоти" и ДПС. ГЕРБ и БСП ще се опитат да не изостанат.
- Кое е ясно отсега за изхода от изборите?
Няма как да се направи правителство без участието на повече от две партии. Ако разбира се, не се стигне до "голяма коалиция"(виж графиката). След изборите ще имаме ситуация подобна на тази през 2014 година, за да се избегне ДПС. Движението на Доган много трудно ще може да влезе в правителство при наличие на "Обединените патриоти". Особено при три националистически партии в коалиция, които имат сложни отношения помежду си.
Около ДПС голямата неизвестна е и колко ще му отнеме ДОСТ. Ако ДОСТ отнеме много, то това ще увеличи ролята на "Обединените патриоти" и "Воля". Видно е, че Турция подкрепя ДОСТ, както Ердоган подкрепи Касим Дал през 2013 година. ДОСТ много напомня това, което се случва в Македония с албанската партия БЕСА. БЕСА е етническа партия, но силно религиозно насочена. ДПС никога не са имали религиозен уклон, който виждаме, че има в партията на Едроган, която избра да подкрепя ДОСТ. Смятаме, че българските турци са светски настроени и като цяло гласуват срещу Ердоган в Турция. Сега обаче ситуацията се променя и те се опитват да не предизвикат властта в новата ситуация. За това има вероятност те да повлияят на своите роднини в България. Съответно не е ясно в какъв процент в България ще подкрепят ДОСТ заради контактите си в Турция.
- Как реагират водещите български партии на този конфликт между ДПС и ДОСТ?
Според мен ГЕРБ и БСП следват политиката на "стена" към ДОСТ. Видимо е, че има такава линия. Виждате и поведението на медиите, на които БСП и ГЕРБ могат да влияят.
- Значителна част от медиите са контролирани от политик на ДПС.
Според мен е по-сложно. Те (ГЕРБ и ДПС – б.р.) предпочитат познатото. Служебният кабинет също предприе акции срещу купуването на гласове, така че се вижда подкрепата към ДПС.
- Какви са другите ключови фактори?
Най-големият и интересен фактор на тези избори е Веселин Марешки. Той ще реши дали правителство на ГЕРБ или БСП ще е възможно. Тук бих обърнал внимание на един детайл. В началото на предизборната кампания Бойко Борисов каза, че няма да прави правителство, ако е втори. На другия ден Нинова каза, че БСП ще направят правителство, ако дори да са втора политическа сила. В този момент Борисов спря да говори повече по темата, т.е. отиграването на Нинова промени играта на ГЕРБ.
Големият въпрос около Марешки е каква е неговата цена. Ако иска да стане голям играч на пазара на горивата, то да си ключов фактор в парламента е една много добра политико-икономическа възможност.
- Говорейки за политико-икономическите възможности, вие виждате ли някаква борба с корупцията в предизборните програми?
Темата почти напълно отсъства, а корупцията има огромна икономическа цена за България. В много отношения ние станахме по-зле от някои страни на Западните Балкани, които са извън ЕС. Има съмнение, че ние дори един търг не можем да направим като хората.
Съдебната система, не само прокуратурата, също не може да отиграе този въпрос. Там е нужна реформа навсякъде, проблемите са навсякъде. Включително в самата субкултура на съда. Чухме в "Яневагейт" как си говорят един адвокат и две съдийки. Средата е много замърсена. По закон съдебната система е независима и политически много трудно може да се реформира. Ако го правите бавно, някои казват, че няма смисъл, ако го правите много бързо, рискуват да създадете хаос. Част от проблемите в съдебната система идват и от самото общество. Свидетел съм покрай една битка за една градинка, която имаме в квартала. Ние имаме 4-5 дела за едно и също нещо, което е било въпрос на елементарна дисциплина и контрол на администрацията.
Подобна е ситуацията навсякъде в страната, няма традиция на доверие в бизнеса, никой не вярва на никого и попадаме в ситуация всеки да съди всеки, семействата, роднини, съседи масово се съдят. Отношението ни е изключително деформирано. Вместо да се каже "Ще се съдим", т.е. съдът да реши, ние казваме: "Ще те осъдя!", т.е. аз ще направя всичко възможно съдът да отсъди срещу теб. Никой обаче не иска да промени статуквото. Сега повечето партии използват реформата в съдебната система само като лозунг за запълване на квадратчето в програмите си.
- Хората намират съдебната система за голям проблем, според социологическите проучвания, но говоренето за реформа не носи подкрепа. Не е ли парадоксално?
В обществото първата тема е икономическата, после идват корупцията и реформата в съдебната система. Нищоправенето доведе до апатия в обществото по темата корупция и сега тя изчезна. През 2009 г. кампанията на ГЕРБ беше изключително антикорупционна. Само четири години по-късно това вече не беше така. През 2014 г. въпросът с корупция стана тема на Реформаторския блок. Днес т.нар. десни сега са разделени на три части толкова идеално, та никой да няма шансове да влезе в парламента. И тяхната тема се разпадна. Ако бяха се разделили поне на две, все някой щеше да влезе, вероятно. Те казват, че са различни, но отвън изглежда политически непрофесионално. Дори "патриотите", които имат огромни различия, са заедно.
- Между президентските и парламентарните избори цялата риторика за имигранти, тероризъм, изчезна, за да излезе отново на дневен ред сега.
Едно от нещата, което се случи между изборите е, че Ердоган се опита да спре своите противници да избягат от страната. Така той всъщност изгради много сериозна система за контрол на миграцията и практически я спря. Ако погледнете справките на МВР, ще видите, че от ноември има периоди с по пет-шест заловени имигранти на седмица. Това е по един човек на ден. Случиха се и други неща. Унгария прие новия си закон през юли и започна физически, буквално, да изблъсква мигрантите към Сърбия, Сърбия започна да прави същото към нас. Ако сте мигрант и искате да стигнете до Германия, ще заседнете първо в България, ако не, ще заседнете в Сърбия, накрая в Унгария, недай си Боже. Пътят стана много труден и много скъп. В този смисъл българските усилия не са основната причина за моментната ситуация.
- Разговорът за сектор "Сигурност" сякаш с изчерпва с обещанието за по един полицай на всеки едно-две села.
МВР е в омагьосан кръг, който никой няма да го посмее да пипне. В момента отделяме за системата процент от БВП, който е един от най-високите в ЕС. Няма как да се вдига повече. В същото време над 90% от бюджета отива за заплати и социални плащания. МВР се нуждае от много скъпи технологии, за да функционира сравнително някак прилично в ЕС през 2017 година. Така се оказва, че сме на върха на разходите, а системата е в разпад. В МВР има огромен недокомплект от полицаи – до 20% незапълнени бройки. Заплатите вече не са атрактивни, колкото бяха преди. Преди години бяхме на едно първите места по полицаи на глава от населението в ЕС, сега сме в средата. Полицаите стават търсена професия като учителите и лекарите. А дори не говоря за тяхното образование и професионална квалификация; система наистина се разпада. Ние се въртим в този омагьосан кръг, че няма ресурси, няма и хора. Сега всички обещават финансиране. Всеки може да сметне какво означава един полицай не на две, а на три села. За да се случи това, трябва да имате готови четири смени. Това са поне шест хиляди нови полицаи плюс инфраструктурата за тях, а това е почти още половин бюджет върху годишния бюджет на МВР, което е много трудно за икономиката на България. Извън това, защо трябва да се слага полиция в будки и стаи, вместо да се създадат условия полицаите да патрулират. Със сигурност вдигането на лимитите за бензин и амортизация на колите ще е много по-евтино. Да не говорим за решенията реално видео наблюдение, технологиите, които са практически вече са най-евтините за сигурността.
В момента гледам безумни обещания от типа безплатно здравеопазване, двойни пенсии, не два а три ядрени реактори. Същевременно гледам, че бюджетът за февруари вече е на дефицит. Дори една трета от изпълнението на тези обещания значи 2-3 млрд. дефицит. В рамките на 2-3 години удвояване на дълга. Проблеми с плащането му при очакваното вдигане на лихвите. Да припомня, че Федералния резерв на САЩ вдигна отново в лихвите в сряда. Така че много се надявам отрезняване пред реалността, съответно, който и да направи правителство, да остави тези обещания неизпълнени.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай