Малки дистанции в електоралните позиции на партиите задават поредица от неизвестни за изхода от предсрочните парламентарни избори. Водещи формации ГЕРБ и БСП влизат в кампанията със силно сближен резултат: ГЕРБ запазва лидерство от 31.5%, следван от БСП с 29.6% от решилите да гласуват. Това показва оповестено в понеделник изследване на "Алфа Рисърч", проведено в периода 16–23 февруари 2017 г. сред 1024 пълнолетни граждани от цялата страна, реализирано със собствени средства. Готовността за участие в предсрочните парламентарни избори е сравнително висока – 66% от реално пребиваващите в страната избиратели.
За последния месец ГЕРБ търпи лек спад, като губи по-съществено симпатиите на средните поколения. Обратно, БСП бележи лек ръст, укрепвайки позициите си в най-малките населени места. Независимо от електоралната динамика, доверието към лидерите на двете партии остава на равнището отпреди месец – 31.9% за Бойко Борисов и 25.3% – за Корнелия Нинова.
"Обединените патриоти" влизат в надпреварата като трета сила с 10.8% от решилите да гласуват. Вътрешните противоречия, довели до напускане на техни доскорошни депутати, обаче се отразява негативно на персоналния имидж на лидерите на коалицията, които губят по около 5 пункта доверие.
Подобна ерозия в доверието към лидерите на патриотите поставя въпроса дали няма да се отрази на електоралната подкрепа за тях в хода на кампанията и да сближи позициите им с тези на ДПС и партията "Воля" на варненския бизнесмен Веселин Марешки. Към момента ДПС привлича 6.8% от решилите да гласуват, а партия "Воля" стартира кампанията с 5.7% подкрепа от решилите да гласуват.
"Алфа рисърч" уточнява, че настоящото проучване стартира преди обявяването на коалицията между РБ и "Глас Народен" (които в минали избори са успявали самостоятелно да спечелят около 1% от вота), поради което не отчита ефекта от партньорството помежду им.
Коалицията "Движение Да, България" стартира кампанията с 2.6%, а "Нова Република" с 1.5% от решилите да гласуват. Авансът на "Да, България" се дължи основно на по-добри позиции сред най-младите поколения, а предизвикателството пред тях е да постигнат по-висока мобилизация на симпатизантите си. "Нова Република" има твърд и мобилизиран, но силно ограничен електорат.
Единствената по-различима алтернатива вляво – коалицията "АБВ – Движение 21" – влиза в кампанията с подкрепата на 2.9% от решилите да гласуват. Нейният шанс за постигане на по-добър резултат са самоопределящите се като лявоцентристки избиратели, които БСП не успява да мобилизира зад себе си. С подчертана антистатукво нагласа, тези избиратели припознават като възможности за гласуване коалиция "АБВ – Движение 21" или възможността да отбележат опцията "Не подкрепям никого".
25 на сто от избирателите ще решат за кого да гласуват в хода на кампанията
С голямо значение за крайния резултат ще бъдат и тенденциите сред по-малките десни и леви формации. Нарастващата поляризация между ГЕРБ и БСП може да фокусира вниманието върху двете основни партии, което би затруднило останалите по пътя им към парламента.
Същевременно обаче прекомерната агресивност, взаимни обвинения и компромати между ГЕРБ и БСП могат да стимулират повече хора да се обърнат към по-малките партии.
Въпросът с броя на формациите, които ще намерят място в парламента, ще се реши в хода на кампанията, когато 25 на сто от избирателите заявяват, че ще вземат окончателното си решение.
Предизборната кампания е периодът, който ще покаже в каква посока ще се развият малките дистанции и какви възможности за сформиране на управленско мнозинство ще са налице след изборите, коментират социолозите от "Алфа рисърч".
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай