- За Вас това е първо участие като кандидат за народен представител. Какво е усещането, предвид и сложната ситуация на местно партийно ниво, и на национално, и ако щете, в световен мащаб?
Няма да крия, че напрежението е голямо, За мен това е нещо ново. Няма да крия, че не само за първи път съм кандидат за народен представител, а съм и водач, и то не къде да е, а в един от най-важните градове в България. Но изпитвам увереност, който идва най-вече от два фактора. Първият е доверието на моите съпартийци и на ръководството на БСП, които ми дадоха тази възможност.
Второ, чувствам, че сме избрали правилното място. Защото по стечение на обстоятелствата аз прекарах повече от 10 години да уча в чужбина. Обиколил съм почти всички големи и важни европейски градове и смело мога да кажа, че Русе не отстъпва на нито един от тях.
Това, което ме накара да се съглася да водя тая листа е, че в последните години, наблюдавайки работата на парламента отблизо, забелязвам как важността на Русе като културен център, като стратегическо позициониране, е подценявана. Това е голямата ми цел. Да издигнем местните проблеми на общонационално ниво.
Имайки предвид и сложния контекст, който споменахте, мисля, че тези избори не са като предходните, те са специални. Последствията от тях може и да са за добро, но може и да не са. Уверен съм, че нашата листа ще донесе последствия за добро на града и на страната.
- Проблемът на Русе, а той е и на цяла Северна България, а и за България е изтичането на млади и можещи хора, и вече не само, от страната. Как сменим Терминал 2 с друг, на който българите да се завръщат, на не за заминават прокудени.
Това е въпросът на въпросите… и той няма еднозначен отговор. Би било глупаво да кажа, че имам рецепта, с която може да се реши. Първо трябва да се създаде специфичен микроклимат. За Русе изтичането от малките градове към големите и от големите съм София, а оттам и за чужбина, е сериозен проблем, но мисля, че България има какво да предложи на младите хора. Видях млади хора в чужбина, които живеят много по-зле, отколкото са живели тук.
Ние обаче сме притиснати от няколко страни. Единият фактор е икономически. Не може със заплатите, които имаме, да претендираме за някаква реализация.
Другият е културен. Аз например, съм роден 1982 година. От поколението, което като навърши 14-15 години, от баба ти до таксиметровия шофьор ти обясняват как тук нищо не става и търси начин да бягаш от страната.
Като пътувах към Русе прочетох изследване, според което 50 на стоот момчетата и момичетата, завършващи висше образование,мислят да емигрират.
Както променим това? Като променим България. Няма друг начин. Трябва да се променят първо, политическата система, после- икономическата /преразпределяне на богатствата/. Това обаче няма да се случи д договори за свободна търговия като СЕТА, които по-скоро увеличават натиска за изтичане на мозъци. Но обърнете внимание, освен мозъци, вече изтичат и ръце. Българският бизнес и българската икономика го определя като липса на работна ръка.До скоро имаше само липса на квалифицирана работна ръка, а вече няма кой да работи каквото и да е.
Моментът сега е ключов. Или ще пречупим тази тенденция, или след 10-на години, вследствие на демографската катастрофа, ще сме поставени под въпроса за своето собствено оцеляване.
- Няма как да не стане дума за „феномена” Марешки. Той не показа ли, че хората искат вече нещата да се случват сега и веднага и, всъщност, именно Марешки обърна цялата пропаганда, която вече основно се води с цифри и благоденствие. Хората явно вече се „нахраниха” с бъдеще и с идеи, докато политиците консумират настоящето. Сега това, което се говори, популизъм ли е или реални и изпълними обещания?
Това са и популизъм, и реални очаквания. Марешки не е първият т.н. феномен. И Сидеров, и Бареков са вече добре познати със своите пропагандни лозунги. Утре сигурно ще има други… Защо ще има други- защото тези хора предлагат лесни решения, често пъти неизпълними, но поставят правилни въпроси.
Въпросът, който поставя Марешки за картелните споразумения, за абсолютно несправедливите цени, с които сме товарени непрекъснато, да задкулисните договорки, за мръсотията на политическия живот, са реални въпроси. Дали той носи решенията- според мен не. Напротив…
Парадоксално, като част от борбата срещу системата, Марешки е олицитворение на самата система- бизнесмен, станал без много да е ясно как е станал богат, с практики, които са съмнителни, с дела, които висят отвсякъде. В същото време той казва- виновни са другите /разбирайте големите партии, разбирайте дори и БСП/. Много хора му вярват, защото са омерзени, защото са отчаяни, защото са много лъгани. Ние в нашата партия,
Чухме този апел много преди Марешки, чехме го на Референдумаи се опитваме да дадем на хората промяната, която искат.
Започнахме с най- трудното- с нас, самите. И повярвайте, това е една много тежка, да не вярвам битка, нека е борба. Не защото се борим срещу лоши хора, а защото се борим срещу рефлекси и срещу наслагвания.
Трудно ще е, но избавлението на българския народ според нас не е в Марешки или в подобни феномени.
- Поне това, което сочат в момента социологическите проучвания, говори за една, да я наречем, патова ситуация. А в такъв случай, колкото и да се пазят политическите играчи от думата „задкулисие” и договорки, предвид електоралните нагласи да няма неясни коалиции и договаряния на тъмно, най-вече между БСП и ГЕРБ.Сятате ли, че до подобен сценарий няма да се стигне?
Следим социологическите прогнози, но честно казано, не вярвам, че тези, които четем днес, ще се реализират на 26 март. Това се е случвало и преди. Спомнете си 2009 година, малко преди изборите, ситуацията изглеждаше същата. ГЕРБ и БСП бяха наравно и пак уж имаше патова ситуация. Седмица преди изборите ГЕРБ дръпна рязко. Мисля, че този път ще стане обратното, тъй като тенденцията е такава. Това, което ме питате, го разбира и целокупният български народ. Надали на някого му се иска да влизаме в една спирала от избори и надявам се хората да направят своя правилен избор.
Големият въпрос на тези избори е дали ГЕРБ или БСП ще спечели изборите. Затова трябва всеки да се изправи пред своята отговорност и да гласува.
- Статистиката сочи, че средната заплата в България е станала малко над 1000 лева. След като от година работите отблизо с Русенската партийна организация, няма как да не сте наясно, че такава средна заплата тук няма. Определено основната причина е липсата на добър бизнесклимат, както и региона, така и в една голяма част от страната. Имате ли някакво виждане и тази негативна констатация как може да се промени, за да остават предприемчивите българи да остават в България, да правят малък и среден бизнес, а големите- да спазват законите /нямам предвид само един бивш френски завод?
Разбирам ви. Имаме конкретни предложения по всичките тези теми. Първо- относно статистиката. За съжаление в България, в момента, никой не е способен да каже кой, какво, колко получава. Ние живеем във феномен, който Корнелия Нинова нарече паралелна държава.
Всеки получава някакви плащания, допълнителни, дава някакви допълнителни, непрекъснато, всекидневно, от лекаря до полицая. Това със средната заплата, че е минала 1000 лева, на мен ми е трудно да си го представя. Въпреки че съм от скоро в политиката, все още имам представа за реалния живот на хората. Зная колко получаваме аз, жена ми, и колко плащаме за детска градина и всякакви други разходи.
Колкото до икономическия микроклимат. Имаме три конкретни предложения:
Правилата може да бъдат написани.По- трудно е да се намери воля да бъдат наложени. Голяма част от хората, разбирайте нормалните хора, спазват правилата, просто защото има правила. За тях трябва да се направят добри правила.
Но има една прислойка от 10-15 на сто от българските граждани, които мислят, че могат да правят каквото си искат. И за съжаление някои от тях го правят. И то така го правят, провокативно, демонстрирайки своята мощ. Това трябва да приключи.
За това ни трябва държава, трябва ни силна държава. Ние ще се борим нормалните хора да си имат държава.
- Как гледате на това- мажоритарен, пропорционален избор, тук ли е заровено кучето, след като и сега има възможност за мажоритарен избор?
Този дебат предстои още в първите дни на следващия парламент, тъй като 2,5 млн. души се произнесоха, със сигурност голямата част от тях не знаеха какво точно казват. Но стана ясно какво не искат и затова трябва да се вслушаме в техния глас.
Колкото до мажоритарността на тези избори, аз призовавам всеки да я използва. Веки има такава възможност. Не само с преференцията, нека всеки сравни личностите в листата. Не нужда да гледаме само партийно на тези избори.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай