АОБР за определяне на размера на минималната работна заплата в България

Публикация 11 Фев, 2017 / akcent.bg / 414

Представителните на национално равнище организации на работодателите в България, водени от необходимостта за постигане на национално съгласие за обективен Механизъм за определяне на размера на минималната работна заплата в България, се обединиха около следните общи виждания:

1 Настояват за обективизиране и постигане на съпоставимост на параметрите, които се взимат предвид при определянето на размера на минималната работна заплата в България, посредством извършването на следните едновременни действия:

Ратификация от страна на Република България на Конвенция 131 на МОТ. В отсъствието на действащо Народно събрание, представителните на национално равнище организации на работодателите в България предлагат до избирането на такова, да подпишат незабавно тристранно споразумение с представителите на държавата и на синдикатите, с което да бъдат възприети и приложени принципите на Конвенцията /т.е. да приемат доброволно да се ръководят от Конвенцията до нейното ратифициране от Република България/;
Отмяна с акт на Министерски съвет на добавките за прослужено време, каквито няма в нито една страна от ЕС, като се запазят брутните възнаграждения на работниците и служителите, за постигане на съпоставимост на величините на МРЗ и СРЗ, доколкото статистиката отчита Брутната СРЗ, а МС определя размер на Основна МРЗ.

2 Министерство на труда и социалната политика да поеме ангажимент да внесе в Народното събрание, когато то бъде избрано, предложения за законодателни промени за отпадане на определянето на минимални осигурителни доходи /МОД/ по икономически дайности и длъжности. МОД не се прилагат в нито една държава членка на ЕС, практически е преустановено тяхното договаряне, и работодателите не възнамеряват да договарят и в следващите години.

3 Размерът на минималната работна заплата в страната да се определя при отчитане на показателите, представени в Таблица 1 – приложена към настоящата позиция.

4 Размерът на МРЗ за страната да се определя в следните граници:

Да не бъде по-ниска от линията на бедност за страната;
Отношението на размера на определената минимална работна заплата към средната работна заплата в България да не бъде по-високо от средното за ЕС съотношение между тези две величини /усреднено за страните, в които има МРЗ/.

5 На равнище бранш и предприятие могат да се договарят и по-високи размери на МРЗ, като споразуменията обвързват подписалите ги страни, респективно техни членове.

Таблица 1

Показатели	Индикатори	Източник
1. За средна брутна РЗ	Средна РЗ за страната (лв.)	НСИ
1. За средна брутна РЗ	Средна РЗ по икономически дейности до 4-ти знак на КИД 2008 и административни области (лв.)	НСИ
2. Брутна работна заплата в групи според равнището ѝ, за определяне на разслоението между нивата на трудово възнаграждение	Брутна работна заплата по брой работници и служители, които я получават: средна брутна заплата на работници, получаващи основна минимална работна заплата, брой работници, вкл., по икономически дейности до 4-ти знак на КИД 2008 ниска, брой работници медианна, брой работници средна, брой работници висока, брой работници	НАП, НОИ
3. За ниско платени работници	Абсолютен брой и относителен дял на работещите на МРЗ – общо и по икономически дейности до 4-ти знак на КИД 2008	НСИ
	Абсолютен брой и относителен дял на работещите на МРЗ
	Относителен дял на работещите на пълно работно време с размер на брутната заплата под 2/3 от медианната.	НАП, НОИ
4. За обезщетението при безработица	Среден размер на обезщетението за безработица (лв.)	НОИ
4. За обезщетението при безработица	Минимален размер на обезщетението за безработица (лв.)	НОИ
5. За бедност и социално изключване	Официална линия на бедност (лв.)	НСИ
	Отн. дял на лицата в риск от бедност (%)	Евростат
	Отн. дял на лицата живеещи в материални лишения (%)	Евростат
	Отн. дял на лицата в риск от бедност и социално изключване (%)	Евростат
	Отн. дял на „работещи бедни” (%)	Евростат
6. За диференциация и поляризация	Коефициент на Джини (%)	Евростат
6. За диференциация и поляризация	Съотношение S80/S20 (пъти)	Евростат
7. За инфлация	Индекс на потребителските цени (средногодишен)	НСИ
8. За икономически растеж	Реален ръст на БВП (в % към пр.г.)	НСИ
	Реален ръст на БДС по икон. сектори (в % към пр.г.)	НСИ
	Реален ръст на потреблението на домакинствата (в % към пр.г.)	НСИ
	Реален ръст на брутообразуване на основен капитал	НСИ
	Отн. дял на компенсацията на наемния труд в БВП (%)	НСИ
9. За производителност на труда	БДС на 1 зает – реален ръст (в % към пр.г.)	НСИ
	БДС на 1 зает по икон. дейности – реален ръст (в % към пр.г.)	НСИ
	БДС на 1 зает по икон. дейности до 4-ти знак на КИД 2008 (лв.)	НСИ
10. За броя на наетите лица	Среден списъчен брой на наетите лица по ТСПО (хил.)	НСИ
10. За броя на наетите лица	Среден списъчен брой на наетите лица по икон. дейности до 4-ти знак на КИД 2008 и административни области (хил.)	НСИ
11. За заетост и безработица	Коефициенти на заетост – общо, по административни области и по степени на образование (%)	НСИ
	Коефициенти на безработица – общо, по административни области и по степени на образ. (%)	НСИ
	Коефициент на дълготрайна безработица (%)	НСИ
	Коефициент на младежка безработица 15-24 (%)	НСИ
12. За разходи на работодателя за труд	Разходи за труд на 1 отработен час, средногодишно (евро)	Евростат
	Разходи за труд за едно наето лице по икон. дейности до 4-ти знак на КИД 2008 средногодишно (лв.)	НСИ
	Разходи на единица труд в номинално и реално изражение /Real Unit Labor Cost/	Евростат