"А бе, бай Иречек, я ми кажи твоя милост леберал ли си, консерватор ли си? Май-май, че си консерва, както виждам. И аз, ако питаш, не мога да ги разбера нито едните, нито другите, ама хайде, да не им остане хатъра... Знайш, алъш-вериш е то, не е шега... Па и мене нали ми се иска - я депутат да ме изберат, я кмет. Келепир има в тия работи. Хората пара натрупаха, ти знаеш ли... Тъй е! Аз съм врял и кипял в тия работи, че ги разбирам..."
Алеко Константинов, "Бай Ганьо", 1985 г.
Завоевателният поход на популизма изважда политическите послания и спорове от оста "ляво-дясно", налагайки разделението "либерално-консервативно". В българския вариант това води до причудливи комбинации, в които представители на традиционно смятани за леви русофилски организации например се оказаха сред най-горещите привърженици на новия американски президент Доналд Тръмп, идващ от най-консервативното крило на Републиканската партия.
През седмицата изявления на политици от демократичния спектър у нас подсилиха страстите на тази тема в социалните мрежи:
"Аз съм човек с консервативни възгледи и не приветствам либералната идеология, особено пред лицето на нейната пълна безпомощност пред съвременните предизвикателства – пълната безпомощност пред Путин, пред нелегалните имигранти, да се защитят страните от тероризъм, да се отговори на въпроса за дезинтеграцията на държавите, за изчерпания им потенциал да интегрират имигранти и малцинства", заяви Иван Костов, бивш премиер и бивш лидер на ОДС и ДСБ, пред bTV.
"Трябва да се отървем от социално-либералните заблуди на прехода и да стъпим върху ценностите на консерватизма като този в Унгария и Чехия... Когато умореният от деня човек си пусне телевизора - там вижда картина, която не му харесва, която не е неговият дневен ред. Умореният от парадигми българин в дилемата между Кончита Вурст и Алла Пугачова избира Алла Пугачова", обяви Петър Москов, индивидуален член и говорител на Реформаторския блок, изключен от ДСБ, пред конгреса на РБ
"Има един логически парадокс в нападките срещу либерализма. Човекът, който говори, всъщност се ползва от право на свободно слово и мнение благодарение на същия този либерализъм. Другият вариант е мълчиш и маршируваш, включително самия ти, критик на либерализма. Нали не забравяме, че през XIX век либералите са националисти - те се борят за равни права в националното пространство, което дотогава е парцелирано от гилдии, феодали, привилегии. Националната идея е либерален проект", наложи се да поясни проф. Ивайло Дичев, културолог, във фейсбук.
Въпреки историческото развитие и многобройните интерпретации по време и по място справочниците дават два ясни кода за идентификация. Либералният е "свободата преди всичко", консервативният - "редът преди свободата".
Либерализмът е политическа концепция, в чийто център са личната свобода и социалният напредък. Основни ценности на либералното управление са защита на гражданските права, пазарна икономика, основана на частната собственост и предприемачеството, прозрачност на взимане на решенията от властта, открити и честни избори, свобода на медиите и на вероизповеданията, свободна търговия.
Корените му са в епохата на западното Просвещение, когато през 1689 г. в своите "Два трактата за управлението" Джон Лок - английски философ, смятан за баща на класическия либерализъм, формулира принципа, че всички човешки същества принадлежат сами на себе си, и че това, което държавата представлява, е договор с гражданите за защита на техните права, живот и собственост. Историческите събития, които довеждат до цялостното формиране на класическия политически либерализъм, са буржоазните революции и декларацията за правата на човека и гражданите от от 1789 г.
Консерватизмът като политическа доктрина е насочен към запазване на исторически доказалите се институции и традиции и осигуряване на социалната стабилност в условията на естествения ход и приемствеността в развитието на обществото. Според тази концепция бързите и радикални промени разрушават обществените връзки, а основната цел на консервативното управление е осигуряването на ред и законност чрез върховенството на правото и равенството на всички граждани пред закона. Редът и законността предхождат свободата, защото са условие за нея. Неин резултат съответно е неизбежното социално неравенство, а частната собственост и пазарната икономика са предпоставката за просперитет. За баща на съвременния консерватизъм е смятан Едмънд Бърк, ирландски политик и философ от XVIII век.
Двете политически доктрини сами по себе си не са проблемът. Както ни напомня и героят на Алеко Константинов, важни са мотивите, с които се използват.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай