Отива си още една година. За едни успешна, за други- застой, за трети, малък или не чак толкова малък провал….
За Русе и русенци годината мина и под знака на продължаващите замърсявания на въздуха. Търсенето на източника на замърсяване бе прехвърлено на прокуратурата, като повече от два месеца няма отговор.
В тази объркана умишлено война, втори директор на Екоинспекцията падна жертва. Но пък все по- отчетливо стана ясно, че замърсяването на въздуха на Русе от промишлени замърсители е контролирано, и то от най-високо министерско ниво.
Една чуждестранна инвестиция се оказва много по-значима от здравето на местните, макар и живеещи в считан за европейски град.
Но това, което се затвърждава през отминаващата година, е затапването на традиционните медии по един или друг начин /с открит натиск или с парична подкрепа/. Става въпрос за използването от страна на не дотам добронамерени инвеститори към правото на гражданите да живеят в нормална среда на недъзите на държавната и местна администрация. Която, за огромно съжаление, следва една грозна политика и унижение на всеки, който се противопостави на алчността на инвеститори и на чиновници.
Медийната „регулация” най-явно се пролича при инцидента в Хитрино. Жалкото лакействане на национални медии най-добре хвана Кеворкян, но какво от това. Въпреки изявеното желание на журналистите и отразяването на награждаването на героите на „Булмаркет”, които реално бяха „причината” за бързото отстраняване на последствията от трагичната катастрофа, не се стигна до публикуване на изготвените материали.
Никой не обърна внимание и не потърси причините, защо външните експерти, които „Булмаркет” покани за още по-обективно намиране на причините за катастрофата, не бяха допуснати до мястото на инцидента.
Но….явно медиите вече нямат за цел да разкриват различни гледни точни около едно или друго събитие. Все по-голяма част от тях вече и не задават въпроси….
Като този, докога ще бъдем лъгани, че пътят Русе- Бяла някога ще бъде направен /премиерът Борисов обеща при откриването на Булстрад Арена преди година, че ще бъде готов догодина, а тази година обясни, че въобще няма да се прави скоро/.
Какво стана с потенциалните инвеститори, които проявиха интерес към Летището и към територия край Русе за производствени нужди – каква е съдбата на поделението при Сръбчето и защо не се говори за разширяване на Индустриалния парк.
Защо вече втори програмен период пари за ж.п. линията Русе- Варна не стигат, за да не се стига до трагичния инцидент като този в Хитрино.
Какво стана с амбициозните проекти на г-н областния управител за екоселище, за 64 км. велоалея, за разширението при Дунав мост, за интермодалния терминал и редица още смели думи, бързо забравени от всички. В същото време виждаме действия, които най-вече водят до лично благополучие.
Медиите се скъсват да се борят кой първи ще пусне прессъобщението, в което най-често PR работи най-малко за информиране на читателите.
Опростачването на публиката все по-отчетливо дава своето отражение в социалните мрежи.
Чукче писател- чукче нечитател.
Социалните мрежи дадоха възможност да се развихри един възход на лумпените, при които крякането е единствения начин да бъдат забелязани. Страшното е, че те стават все повече, предвид напускането на страната на все повече читави хора.
И ако пред депутатите стоеше до скоро дилемата дали граждани без основно образование трябва да гласуват, то, мисля, че въпросът вече трябва да е дали и без средно образование да бъдат допускани до урните /особено и след като се има предвид състоянието на образованието като цяло/.
Ако някога по време на ерата на Студената война Бжежински говореше за последиците от неутронното оръжие, то все по- ясно може да се видят като последица от една политика, която читавите хора отричат и отиват в цивилизованите държави… За съжаление. И стиховете на Ботев остават непреходни, след като за лирическият герой от преди близо 150 години еднакво тъжно се чувства не добре и в Родината, и като изгнанник….
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай