Обикновено повечето хора не помнят какво сънуват. Независимо дали помните сънищата си, или не обаче, тях винаги ги има. Около два часа от здравословния 8-часов сън са заети със сънуване и има няколко обяснения за това защо понякога помним, друг път не, и защо някои хора сякаш сънуват много повече от други.
Сънят възниква в последния четвърти стадии от цикъла на съня, който общо продължава между 90 и 110 минути. Това е стадият на бързото движение на очите и самият той е към 20 минути. Мозъчната дейност рязко се ускорява и започва сънуването, но в същото време мускулите се прализират и възпрепятстват всякакво умишлено движение на тялото. Дишането и сърцебиенето се ускоряват отново след като в предишните стадии (на успокояването и на дълбокия сън) са били сведени до минимум.
При здрав сън последният стадий възниква четири-пет пъти на нощ, което значи че сънуваме по четири-пет пъти на нощ, но често се случва да не помним нито един от тях.
Макар че функцията на сънуването сама по себе си е обект на спор между учените, проучване на "Харвард" доказа неотдавна, че чрез съня мозъкът успява да обработи и запази новата информация, получена през деня. Обяснението на изследователите за това, че не винаги помним съня си на сутринта, е точно в това, че връзките на паметта в мозъка са заети с обработката на информацията.
И по тази причина общовалидно правило е, че ако помним съня си, това е сънуваното в последните няколко минути преди да се събудим, а не през цялата нощ.
Не е вярно, че някои хора сънуват повече от други, но е вярно, че някои хора помнят сънищата си повече от другите. Това доказва проучване от 2013 г., публикувано в американски журнал по психология.
Според експеримента има хората, които по-често помнят сънищата си са "по-особена порода" - частта от мозъка им, която обръща внимание на детайли и реагира на външни стимули е по-развита. Тези хора също така много по-отчетливо и бързо разпознават името си, ако някой ги вика в будния живот. По-голяма част от тях имат и по-нездрав сън и в експеримента се будели по няколко пъти през нощта. Това допълва възможността им да запомнят сънищата си, защото отново - ако помним съня си, това е сънуваното в последните няколко минути.
Други учени търсят отговор на въпроса защо само понякога помним сънищата си. Популярна теория в отговор е, че вероятно това, което не помним не е впечатляващо или не е обяснимо. Ако наистина насън мозъкът ни преповтаря информацията от деня, това не е толкова интересно, колкото по-абстрактните и необичайни образи, които понякога запомняме просто защото са нещо ново и учудващо.
Друго обяснение може да е свързано със състоянието на ума и степента на натрупана умора, защото ако съзнанието е претоварено може да няма сили за нови спомени и още по-малко - за абстракции. Но учените са категорични, че няма физическо или психическо състояние, което да пречи на човек да сънува. Дори черепно-мозъчни травми и проблеми с паметта не би трябвало да влияят, ако неврологичните връзки са запазени, макар че в тези случаи много по-вероятно е по време на възстановяването и известно време след това да не може да запомняме сънищата си. Същото важи например и при смяна на обстановката - нова спалня, нов дом, стартиране на медикамент за подпомагане на съня.
Накратко, оптимистичното обяснение за хората, които не помнят сънищата си, е, че имат по-здрав сън и не се будят през нощта, за да запомнят какво са сънували. Но песимистичното е, че това може да значи, че са хронично преуморени и отегчени, или не си отделят препоръчителните 8 часа на нощ.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай