Триковете с минималната пенсия

---

   Тези дни обществото се занимава с въпроса за размера на минималната пенсия – Патриотичният фронт предложи тя да е 300 лв., заради което беше обвинен в предизборен популизъм. После патриотите внесоха второ предложение за 200 лв., а парламентът окончателно прие 165 лв. Споровете за минималната пенсия имаха и реален политически ефект – заради тях се разпадна идеята за създаване на ново правителство в рамките на настоящия парламент с мандата на Патриотичния фронт.

   Тъй като става въпрос за бюджет, най-важният въпрос за всяко едно предложение е колко струва и как ще се финансира. Според изчисленията на НОИ въвеждането на минимална пенсия от 300 лв. струва 1,6 млрд. лв. годишно – при това разходът не е еднократен, а ежегоден.

 

   Според статистиката средната продължителност на получаването на пенсия е 23 г., което означава, че увеличаването на минималната пенсия ще има дългогодишен ефект върху разходите. Разходът само за следващите 5 г. достига 8 млрд. лв. Осъзнавайки високите разходи, патриотите прилагат една хитрост – предлагат минималната пенсия да стане 300 лв. през втората половина на 2017 г. Така на хартия предложението струва “само” 800 млн. лв., защото ще действа само половин година. Тази хитрост, обаче, не решава проблема – защото през следващите години ще трябва да се плаща пълният разход от 1,6 млрд.. В дългосрочен план разходът остава огромен и тези пари трябва да се осигурят от някъде. Според предложението на патриотите необходимите средства ще дойдат от по-висока бюджетна субсидия за пенсионния фонд (който в момента е с огромен дефицит от близо 50%).

 

 Не става ясно – просто се залага по-висок приход в бюджета. Това много напомня на 2014 г., когато под натиска на БСП правителството на Орешарски сложи розовите очила и заложи голямо увеличение на приходите. То обаче не се реализира и отидохме към рекорден дефицит. Когато се залага голям разход, и то за дълги години, той трябва да е финансово осигурен. Това може да стане чрез размествания в бюджета (орязване на други разходи, за да се освободят средства), политики за увеличение на приходите, мерки за по-висока събираемост, реформа в пенсионната система и т.н. Без такива реформи и мерки залагането на многомилиарден разход директно води до неустойчиво трупане на дефицит и дълг, както през 90-те години. Има много възможности за реформи в различни сфери, включително и в пенсионната система – ако някой има желание, да ги направи, ще може да осигури и по-бързо увеличение на пенсиите. Но без реформи не става

 

   Има и по-важен въпрос, обаче и той е свързан със същността на пенсионната система. В България пенсията е свързана с трудовия стаж и декларирания доход. По-висока пенсия получават тези, които работят по-дълго и които декларират целия си доход. Слагането на висока минимална пенсия изкривява този принцип, защото води до уравниловка – човек с дълъг стаж и осигуряване на пълна заплата ще получава почти същата пенсия като човек без стаж и работил в сивата икономика. Това би довело до обезсърчаване на осигуряването.

 

   Висока минимална пенсия означава, че никой няма да има стимул да се осигурява и всички ще разчитат на минималната пенсия, т.е. ще намалеят приходите в пенсионния фонд и той ще се срине финансово. Затова ако има повече пари за пенсии е добре те да се използват за увеличаване на всички пенсии, а не само на минималната пенсия.

 

   Тук възниква и по-фундаментален въпрос - защо въобще има минимална пенсия? Минималната пенсия реално не е пенсия, тя е вид социална помощ, която не е обвързана нито с трудовия стаж, нито с реалния осигурителен принос. Това не е пенсия, а социално плащане. Не е работа на пенсионния фонд да прави социални плащания. Затова минималната пенсия трябва да отпадне изцяло, а социалният елемент да се прехвърли към социалното министерство, където му е мястото.