Лиляна Павлова: Ако НС подкрепи бюджет 2017 г., ще има пак пари за саниране

---

- Категорично не става въпрос за обида и това е видно от проекта на бюджет за 2017 г., внесен от правителството на ГЕРБ. В него са заложени нови 1 млрд. лв., с които трябва да се продължи Националната програма за енергийна ефективност. На този етап нито една от партиите в парламента не ни подкрепя тя да бъде продължена. Това доведе до необходимостта временно да преустановим новите договори, тъй като сключените досега изчерпват първите 1 млрд. лв. Дебатът в парламента предстои и именно народните представители са тези, които ще вземат решение за продължаването ѝ. Само сключването на нови договори е временно преустановено до решението на парламента. Десетки текущи договори в изпълнение продължават да бъдат действащи.

 

- Чух се, разбира се. Те няма как да са доволни, искат програмата да продължи. И аз искам, много искам. Но утре ще стана клиент на прокуратурата, ако продължа програмата, без тя да е подсигурена финансово. Започнатите проекти са осигурени финансово, но за новите няма все още мандат от парламента.

 

- Защото единият милиард е договорен. А вторият милиард е одобрен само от нас, от ГЕРБ е предложен.

 

- Чух дебатите в парламента, изказванията на патриотите и БСП против програмата. С кого ще гласуваме за нея, предстои да разберем при второто четене на бюджета. Темата се отвори за дебат и очаквам предложение ГЕРБ да бъде подкрепена и да има втори милиард за програмата. - Нали мина на първо четене бюджетът, а в него е и програмата? - На първо четене бюджетът се приема по принцип. И патриотите, и БСП заявиха, че между първо и второ четене няма да подкрепят продължаването на програмата за санирането. Просто трябва да изчакаме две седмици да се гласува бюджетът и да получим мандат да продължи програмата. - Не казвате - ето ви куклите, дайте си ми парцалите, нали? - Не, категорично. Напротив, единственото, което искаме, е да запазим финансовата дисциплина. Ние сме отговорно правителство и за разлика от тройната коалиция, която наследихме през 2009 г. с множество необезпечени финансово договори, като започнем с енергийния шлем с “Белене” и минем през много по-малки договори за строителство и инфраструктура, не можем да си позволим да загробим държавата. И да излъжем кметовете и българските граждани, че ние им обещаваме саниране, а някой няма да финансира договорите.

 

- 2019 са сградите, които са в реализация, и тяхното саниране продължава. Над 2000 сгради са чакащи и ако програмата не получи широка подкрепа, няма как да продължат.

 

- През 2017 г. да осигурим още един милиард лева и да санираме още 2000 сгради. Чухте и изказването на премиера Борисов до 2018 г. да има по един милиард годишно. Дотогава беше мандатът на нашето правителство и планирахме по 1 млрд. лв. на година за безплатно саниране.

 

- Както виждате, не е, тъй като реакцията е негативна. Програмата беше част от предишната предизборна кампания.

 

- Ще тръгнете по градовете и ще кажете - изберете ни, за да има безплатно саниране? - Хората чуват позицията на БСП (интервюто е правено часове преди изявлението на Корнелия Нинова, че ще подкрепят санирането- бел. авт.), на патриотите, на останалите, които не подкрепят санирането и програмата ни. Тя беше заложена в предизборната програма на ГЕРБ като един от приоритетите ни и ние го изпълняваме. В нея е записано първите три години санирането да е напълно безплатно за хората, като всяка година се отделя по 1 млрд. лв. за нея. Тази година милиардът вече е изчерпан. Затова не можем да го обвързваме с внушенията, че сме сърдити. Просто нямаме избор.

 

- Да, хората я искат тази програма, разбраха, че е в тяхна полза. Това е най-мащабната милиардна социална програма, която стига до всяко семейство Участниците в нея видяха, че манипулациите на БСП и сие, които ги убеждаваха колко е лошо и страшно и че ще им вземат апартаментите, са лъжа, и вече всички искат да се включат.

 

- Е, как да не казваха, то не бяха листовки, не бяха изявления по места на депутати. Хората сами разказват при срещите ни кои са ги убеждавали да не се включват.

 

- И аз искам да разбера кой я спира. Това са поредните жалби до КЗК. Интерес да не се случи толсистемата имат няколко кръга заинтересовани лица - физически и юридически. Чрез нея ще постигнем три неща. Първо - няма да може никой да кара, без да е платил - дали толтакса, дали винетка. Няма да има гратисчии гастарбайтери, каквито видяхме през цялото лято - от 10 000 проверени 9000 са без винетки. Това няма да може да се случва. Така че превозвачи, транзитно преминаващи, всички, които са в този сектор, сигурно не са щастливи, че ще се въвежда. Второ - вероятно и конкуренцията в бранша има значение.

 

- Да. Браншът, който потенциално би разработвал тази система и би бил доставчик, при него също може да има опити тази система да не бъде внедрена по начина, по който е започната. - Защо да са против? - Защото ние сме я направили максимално отворена. Първо, да е собственост само и единствено на държавата, която да държи правата над нея. Не искаме да се вържем със системата, за която да плащаме непрекъснато лицензи, да не казвам търговски марки. Големи корпорации имат готови системи и биха искали да ни ги продадат и да им плащаме лицензи. Така че това е един потенциален риск, не казвам, че са те. И още - ние сме казали, че не задължаваме никого, който пътува в България, да ползва бордови устройства. Производителите на бордови устройства имат интерес да задължим пътуващите да ги ползват, както е в много страни. В някои държави превозвачите са задължени да си купят конкретно бордово устройство от конкретен производител. Ние сме казали - всяко бордово устройство е допустимо в системата, а ако не искате, не си купувайте, машините за таксуване са тип банкомат и ще им даваме бордова карта.

 

- Да, това са много интереси. Не казвам, че е така, но може те да имат своето отношение и влияние процедурата да не е толкова прозрачна, да не е толкова независима от отделни производители на софтуер или на хардуер.

 

- Времето ще покаже. Процедурата е блокирана, когато се отблокира, трябва да продължи, дали от служебно, или от редовно правителство. Ще продължа да настоявам толсистема да има, защото е по-справедливият начин за заплащане при ползване на пътищата. И отдавна е ясно, че тъй като няма да има повече еврофондове за пътища, единственият шанс да строим и поддържаме пътища е от такси.

 

- Този проект не е политически, Комитетът за наблюдение на “Струма”, който и досега работеше по автомагистралата, трябва да продължи своята дейност и вярвам, че ще е така. На този комитет е взето принципното решение, че вариантът с разделеното движение - с източния обход на дефилето, е оптималния от техническа и екологична гледна точка. Това го имаме като принципно решение. Имаме го и като процедура, по която вече се разработва всичко, свързано с Оценката за въздействие на околната среда. Тя трябва да е готова януари-февруари 2017 г. Тогава ще се направи обществено обсъждане и надявам се да се получи позитивното решение от МОСВ.

 

- Знаете, че финансовият ресурс за този участък е осигурен до 2020 г., което означава, че строителството трябва да започне най-късно през 2018 г., за да усвоим безвъзмездното европейско финансиране. - Има и други важни проекти, които са започнати. С довършването на магистрала “Хемус” какво ще стане, с тунела под Шипка какво се случи, г-жо Павлова? - Магистрала “Хемус” също е приоритетен проект на ГЕРБ и ресурсът за изграждането ѝ е осигурен чрез бюджета, защото парите от ЕС в този програмен период са по-малко. Те стигат само за довършването на АМ “Струма”. Търгуват се два лота, а изпълнителите трябва да бъдат избрани в следващите седмици за единия и в близките месеци за другия лот.

 

- Всички проекти могат да се финансират с бюджетни средства и са в програмата на нашето правителство.

 

- Споделям това мнение. България има приета стратегия до 2025 г. и в нея влизат “Хемус”, София-Калотина, тунелът под Шипка и други важни пътни проекти. Надявам се духът на приемственост да продължи.