България е на средно европейско ниво по антибиотична резистентност. Това обяви на пресконференция ръководителят на Националната референтна лаборатория по антибиотична резистентност д-р Иван Иванов.

  Поводът за пресконференцията е 18-ти ноември - Европейски ден на антибиотиците и Световната седмица за отговорно прилагане на антибиотиците, организирана от Световната здравна организация.

  Най-голямата резистентност към широкоспектърни антибиотици имат страните Гърция и Румъния.

  Директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев заяви, че антибиотиците са групите на най-успешните лекарства, които са преобърнали резултатите в медицината и са удължили живота на човек.

Така например, преди 1945 г., когато за пръв път се внедряват антибиотиците и по-точно пеницилинът, половината от децата с гнойна ангина са умирали, а другата половина са получавали увреждане заради засягане на сърдечни клапи.

  Проф. Кантарджиев бе категоричен, че две специалности е трябвало да останат в доболничната помощ - педиатрията и гинекологията. По думите му 85% от преждевременните раждания у нас са резултат от липсата на лечение на полово-предавани инфекции. 95% от безплодието в България се дължи именно на лошо лекувани или недиагностицирани полово-предавани инфекции. Но вместо да се дават пари за това, щедро се изливат милиони за репродукция.

  80% от консумацията на антибиотици в нашата страна се извършва в доболничната помощ. За да бъдат предупредени лекарите за резистентността към антибиотиците, у нас с подкрепата на СЗО е изготвена е брошура за употребата и резистентността. Данните са от над 150 лаборатории от цялата страна. Експертите от СЗО съветват да се повиши комуникацията с пациентите, да се намали изписването на антибиотици за респираторни заболявания и лечението с тях да става само след направена антибиограма и микробиологични изследвания.

  Постоянният представител на Световната здравна организация у нас доц. Михаил Околийски заяви, че по данни на организацията - 16 млн. души страдат от вътреболнични инфекции. От тях има 37 хиляди смъртни случаи, а щетите възлизат на 7 млрд. евро. Затова СЗО припомня, че предотвратяването на инфекции е възможно с добри хигиенни практики в болничните отделения.

  Доброто лечение задължително изисква антибиограма за доказване на това кой антибиотик е най-подходящ, както и да се осигуряват ваксинации на пациентите спрямо имунизационния календар. Нещо, което в България започнало да изостава. Проф. Тодор Кантарджиев посочи, че от "стрептококос пневмониум" по света умират 50 млн. души. Към момента у нас резистентността към този микроб е сведена до 10%.

Д-р Стефан Пепеланов посочи, че повечето от инфекциите са вирусни, които нямат нужда от антибиотик, освен ако не са придружени с бактериална инфекции. Педиатрите се натъкват на проблеми, свързани с неизпълнението на целия курс на лечение, предписан на детето по усмотрение на майката, която след като детето на третия ден било видимо по-добре, майката решила, че "нямало нужда повече да го трови". Антибиотичната терапия трябва да бъде приложена в съответната дозировка и да бъде спазен курсът на лечение, заяви д-р Пепеланов.

Проф. Тодор Кантарджиев изказа също така възмущението си от хилядите реклами на лекарствени продукти и даде за пример САЩ как държавата не застава зад данните в този продукт.