Банковите такси са тема, която напоследък се дискутира с все по-голяма неприязън. В стремежа си за привличане на платежоспособни клиенти банките са принудени да правят все по-големи отстъпки от стандартните си тарифи, а клиентите пак остават с усещането, че плащат твърде много.
Като се изключат таксите, пряко свързани с кредитиране, наистина има поскъпване на повечето банкови услуги - откриване и обслужване на сметка, теглене от банкомат и т.н. Беглият поглед върху отчетите за доходите, които "Банков надзор" публикува на сайта си, показва, че увеличението на таксите е една от най-стабилните тенденции в българския банков сектор. От 2010 г. насам нетният доход от такси и комисиони в банките се увеличава средно с по 26 млн. лв. годишно, като темпът на растеж се ускорява. Докато през 2010 и 2011 г. нетният доход от такси се увеличава с по 3.5% годишно, то през 2013 г. темпът се засилва до 5.1%, а през 2015 г. вече достига 7.4%. Изключение прави 2012 г., когато изменението е отрицателно (-0.9%), а също и 2014 г., когато със свалянето на Корпоративна търговска банка от отчет динамиката на всички показатели за системата се забави осезаемо, а доходът от такси отчете нарастване с едва 1.2%.
Увеличението на приходите може и да е добра новина за банковата система, но за икономиката означава преди всичко, че в процеса на пренасочване на свободния финансов ресурс към сферите, в които може да създаде повече добавена стойност и нови работни места, все по-голяма част остава при посредника.
Разбира се, банките имат основателна причина да се стремят към увеличаване на печалбата.
Освен за облагодетелстване на техните акционери
печалбата служи за натрупване на буфери, с които да покриват обезценките на лошите кредити, а те никак не са малко. Логиката на това натрупване обаче предполага то да се извърши за сметка на увеличаване на лихвения марж. А не да се покрива за сметка на другите потребители - например чрез таксите за обслужване или за превод на пари.
Но за съжаление се получава точно така. Приходите в банковата система постепенно променят своята структура, като приходите от такси заемат все по-голям дял. През 2010 г. нетният доход от такси и комисиони носи 19.3% от общия доход от основна дейност на банките. След това постепенно се увеличава и в края на август 2016 г. този дял достига 22%. Интересното е, че успоредно с нарастването на тази група приходи банките докладват, че правят все по-големи отстъпки на клиентите си именно чрез таксите върху кредити. Редовната анкета на БНБ показва, че през второто тримесечие на тази година например десет банки са понижили таксите за кредитиране на предприятия.
В сегмента граждани и домакинства отстъпките са по-малки
- едва пет банки докладват за понижение на таксите, но всички останали ги запазват без промяна. Балансът на мненията клони в посока на облекчения по таксите от доста време, но въпреки това техният принос за формиране на печалбите се увеличава, което може да означава или че лихвите по кредити намаляват с изпреварващи темпове, или че тези понижения се компенсират от увеличение на таксите върху останалите дейности, като например парични трансфери, поддържане на сметки и т.н.
Подобна промяна на профила на приходите е характерна не само за България. По данни на Европейската централна банка нетният доход от такси в ЕС също нараства - от една страна, поради чисто конюнктурни фактори, като например увеличения паричен поток към инвестиционните фондове, а от друга страна - от немай-къде. Проблемът за банките в еврозоната е, че удължаването на цикъла на количествени улеснения в крайна сметка ги принуди да свият лихвените си спредове, тъй като в противен случай не биха могли да пласират нарастващия свободен паричен ресурс. Това доведе до двукратно понижение на рентабилността им спрямо периода 2004-2006 г. и сериозно разклати позициите им. Според последния доклад на МВФ за финансовата стабилност сега 1/3 от банките в еврозоната (с активи за $8.5 трилиона) са твърде слаби, за да оцелеят. Доколкото беше възможно, досега те компенсираха понижаващите се лихви по кредити с аналогични намаления на лихвите по депозити, но доближавайки психологическата нулева граница, пониженията на лихвите по депозити се забавиха. Това допринесе за влошаването на рентабилността и сега европейските банки търсят начин да компенсират влошените лихвени маржове именно чрез увеличение на комисионите.
Ситуацията в България е аналогична.
Все повече фактори ограничават потенциала за печалба
на банковия сектор - например отпадането на наказателните лихви при предсрочно погасяване, новите изисквания за приемливи такси и за съпоставимост на тарифите за платежни сметки, установяването на бърза и лесна процедура при смяна на доставчика и т.н. Засега финансовите посредници успяват да компенсират този натиск, намалявайки лихвите по депозити, като пониженията през последните две години са особено интензивни. През 2015 г. банките са платили на своите депозанти два пъти и половина по-малко, отколкото през 2013 г., въпреки че привлеченият ресурс е повече. Тенденцията продължава и сега - лихвите по нов бизнес за къси депозити през септември т.г. са двукратно по-ниски, отколкото в началото на годината. Например лихвата по левови депозити със срок до 1 година намалява от 0.69% до 0.33% за предприятия и от 1.26% до 0.54% за домакинства. При по-дългите депозити се наблюдават по-слаби изменения, но тяхното влияние върху общата цена на ресурса е слабо, тъй като обемите по нов бизнес са по-малки.
С доближаването на нулата измененията ще стават все по-бавни. Обикновеният вложител досега някак приемаше факта, че с всяко превъртане на депозита лихвата намалява все повече.
Слизането под нулата обаче едва ли би се възприело толкова спокойно
Депозантът трудно би се примирил с това, че след падежа ще получи по-малка сума, отколкото е внесъл, и затова българските банки се въздържат от подобна стъпка. Поне засега. Все пак, ако искат да запазят печалбите си, те ще бъдат принудени да предприемат нещо. Видно е, че ефектът от досегашните понижения на лихвите по кредити е сравнително малък. За осемте месеца от началото на 2016 г. общият обем кредити по нов бизнес се увеличи с 12%, но дори това не беше достатъчно, за да компенсира падежиращите и цедираните заеми, и кредитният портфейл продължи да намалява.
За да стимулират търсенето, банките ще бъдат склонни на още по-големи отстъпки, които ще трябва да компенсират с нови понижения на цената на депозитите, и скоро единственият вариант да го направят, без да смъкнат лихвените ставки, ще бъде чрез нови увеличения на таксите. В крайна сметка вложителите ще получават по-малко, отколкото са внесли. Просто знакът "минус" няма да фигурира в тарифата.
* Авторът е доктор по икономика със специалност "Финанси". От 2003 г. работи в Института за икономически изследвания на БАН.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай