Публикация 02 Ноемв, 2016 / akcent.bg / 596 До края на годината китайска компания решава за производство на високоскоростни влакове в България, казва изпълнителният директор на Българската агенция за инвестиции
- Информационни и комуникационни технологии, аутсорсинг, автомобилостроене - в тези браншове инвестициите се увеличават. Но в същото време според БНБ има 33% спад на инвестициите. Не е ли леко притеснително, г-н Янев?
- Но данните винаги се ревизират във възходяща посока и обикновено тази корекция е в рамките на 200-300 млн. евро. Има и повече заявени проекти, отколкото през миналата година. Отделно сертифицираните досега са повече, отколкото за цялата 2015 г., което показва сериозен интерес към България. А и всички данни на нашите основни конкуренти - Словения, Чехия, отчитат спад на инвестиции. В Гърция има леко увеличение, но това е нормално на фона на срива през миналата година.
- Казахте, че проектите за сертифициране са повече. Какво се случва през тази година при вас?
- Към момента имаме сертифицирани 16 проекта за 328 млн. лева с приблизително над 7000 работни места, които очакваме да се разкрият в следващите три години. За цялата минала година те са 12, а общата им стойност е под 300 млн. лева.
- Какъв е фокусът на инвестициите при тях?
- В автомобилната индустрия, IT компании, различни производства и логистична дейност. В процес на сертифициране са 24 проекта. Говорим за 420 млн. лева и за 6500 нови работни места.
- Какви фирми искате да привлечете?
- Хубавото е, че продължава интересът към производството на части за големите автомобилни концерни. И според изследване на “Колиърс интернешънъл” България е номер 1 дестинация за инвестиции в тази област. Законът дава възможност да насърчаваме инвестиции в производство, в IT, иновационната стратегия за интелигентна специализация дава насоките. Фокусираме се и в иновациите и смятаме, че можем да изградим устойчива, иновативна икономика, която да направи България в следващите години добро място за бизнес и живот.
- Кои са по-интересните?
- Пристрастен съм към автомобилната индустрия. Този тип инвестиции създават високотехнологично устойчиво производство. Голямата ми мечта е да се поздравим с привличането на инвеститор, който да произвежда коли у нас. - Това се говори от 2002 г. - Сега звездите като че са в най-благоприятно разположение.
- Може ли направо да го кажете - някой производител насочва ли се към България?
- Съвместно с автомобилния клъстер водим разговор с голям немски концерн, който да стартира сглобяване на автомобили с България.
- Коя е компанията?
- Не коментирам към момента, тъй като сме подписали договор за конфиденциалност.
- За какъв хоризонт говорите?
- Ако следващите 2-3 години не успеем да привлечем такъв тип инвеститори, ще изпуснем тази възможност. Колкото до немския концерн - все още сме в стадия на ухажването. Опитваме се да следим процесите в големите мултинационални компании и да им покажем България като привлекателно място.
- Ще кажете ли още някои компании, които искате да привлечете?
- Разговаряме с китайска компания за производство на високоскоростни влакове. Опитваме се да им покажем, че ако изберат България, може да бъде платформа за инвестиционните им намерения за цяла Европа Може би ще имаме решение до края на годината. Не са посочили размер на инвестицията, но ще бъде доста голяма. Надявам се да ни изберат и да стартират първоначално със съвместни проекти с това, което имаме като възможности в жп индустрията ни. Надявам се да убедим американска компания за създаването у нас на високотехнологичен център за научно-развойна дейност за автомобилната промишленост. Говорим за поне 30 млн. лв. инвестиция и 200-250 инженери, които да работят.
- Какво ще прави тя?
- Ще разработва технологии за автомобилната промишленост. До 2030 г. се очаква 50% в автомобилите да е електроника. И смисълът на тази инвестиция е да се разработват електронни компоненти - чипове, софтуер, хардуер, всичко, което ще управлява автомобила или ще предоставя сигурност. У нас вече има над 100 компании в производството на части за автомобили Те дават 3,5% от БВП, което е 1,55 млрд. евро приходи. Ако ние се оформим като място, където тази научно-развойна дейност се реализира, можем да станем една от водещите икономики в Европа. Посочените числа за автомобилостроенето не отчитат смесения тип производства, които работят и за друг вид промишленост. Примерно белгийска компания в София иска да разширява производството на електронни компоненти. Помагаме ѝ да си реши проблемите.
- Какви затруднения срещат компаниите, които искат да влагат пари у нас?
- Наблюдаваме в последно време проблеми, свързани с неразбирането на представители на местната власт. Дали поради непознаване на инвестиционните процеси, или по други причини, създават пречки. От миналата година говорим, че 265 общини трябва да имат наредба за насърчаване на инвестиции, а една голяма част не са ги приели. Имаме информация, че 30 общини са приели такава наредба. Като че типичното българско гостоприемство не се е отразило на общинската администрация, като че се подхожда с недоверие или с мисълта, че големият чуждестранен инвеститор е някоя касичка, която трябва да бъде изпразнена. Но имаме и добри примери.
- Кои са те?
- Община Димитровград в рамките на година и половина има два проекта, които е привлякла. Други общини обаче не предоставиха терен, тъй като приеха, че това е с цел придобиване на имота с цел спекулативна дейност. Голям немски инвеститор иска да разширява дейността си, има решение на правителството, а виждаме отпор от страна на областния управител.
- След Брекзит очаквате ли някоя фирма, напускаща Великобритания, да избере България?
- Има сериозен потенциал иновативни бизнеси и IT индустрията да предпочетат България пред Великобритания. Имаме много интересни малки IT компании. Една е работила за норвежката армия - разработвала е софтуер. Когато тя трябва да работи с други компании извън сферата на сигурността, на тях не им трябват такива високи стандарти. Сега тази фирма трябва да се пренастрои на по-ниски стандарти. Ще им помогнем, като ги свържем със стратегичски партньори. Така може да произвеждат продукти с българска марка, а не под шапката на друг.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай