Табуто на кандидат-президентите

Публикация 02 Ноемв, 2016 / Петя Владимирова / 927

   Насред предизборната кампания на кандидат-президентите, които все по-гласовито се кълнат в интереса на гражданите, налага се да им се напомни азбучният императив на правовата държава: за да има такава държава, първото условие е да са разделени властите и съдебната да си изпълнява ролята на генералния независим арбитър. Без това условие говоренето им за правата на гражданите е набор от думи без смисъл.

   А в преходната ни държава разделението на властите е фикция, но кандидат-президентите се правят, че не знаят

Само един факт в ослепяваща подкрепа на горното, който трябва да бъде припомнян:

   На 14 януари, в разгара на скандала с публикуваните записи на разговорите "Яневагейт", член на ВСС изпраща от заседанието съобщение до премиера, че председателят на ВКС Лозан Панов предложил "да ви викат отново във ВСС по записите на двете каки". Извън това, че есемесът лъже (никой не е искал да викат премиера, искането беше за обяснение защо се прекратява проверката), Борисов тутакси препраща есемеса до Панов, за да му покаже, че знае какви ги приказва председателят на ВКС, с което задълбочи скандала. И за да не остане и грам съмнение за какво става дума, Борисов дори долетя във ВСС, за да сложи ред, с което освети собствената си роля в завоалирането на границите между властите ("терените") със знаменателната си, всъщност историческа, реплика към председателя на ВКС:

         "Ела и ме бий на мой терен!"
    (Убийствено прав е Борисов - теренът е един и същ, при това силно разкалян.)
   Само седмица по-късно мнозинството Сотир Цацаров (главен прокурор) - Георги Колев (председател на ВАС) във ВСС с пуч наложи за представляващ съвета заподозрения за изпращач на доноса Димитър Узунов (и до днес премиерът отказва да съобщи кой му е пратил есемеса). Да, Узунов е същият, известен от записите "Яневагейт" като "човека на Бойко Борисов".

   Актът с пуча бе дотам нахален, че разумът (оставям настрана морала) отказваше да го смели - та самият премиер Борисов, на който страшно много му се е искало да затихне някак си скандалът с есемеса, написа спонтанно същата вечер в профила си във фейсбук:

           "Това е провокация срещу държавата"
   (за избора на Узунов - бел. авт.) Но после бързо забрави думите си и остана в омертата.

А Узунов продължи все по-безогледно да представлява управлението на независимата съдебна власт, тоест да лъже пред няколкостотин хиляди зрители по телевизията, за да черни опонентите си, да гласува във въпиющ конфликт на интереси против проверяване на съда, в който работи брат му, и не само работи, ами и разпределя търговските дела...

Защо отделих толкова място на тази "стара история" - есемеса и Узунов ли? С две думи, тя е символът на прегазеното разделение на властите.

Връщам се на кампанията за президент:

Защо повечето от кандидат-президентите се правят, че не чуват как съдебно-политико-бизнес-мафията крещи в лицето на гражданите: промяна няма да има?

Защо се правят, че не виждат това, което описах? Защо отвръщат на въпросите за зависимостите с общите приказки за "съдебната реформа, която трябвало да продължи", но не смеят да споменат дори понятието "главен прокурор", под чиято диктовка реформата на съдебната власт беше спряна, а каквито промени бяха приети в Закона за съдебната власт, просто се нарушават всяка седмица с брутален непукизъм от мнозинството на ВСС?

С две изключения

Като изключим Татяна Дончева, която единствена излиза с идея за конституционни промени, отнасящи се до статута, отчетността и начина на избор на главен прокурор и заявява, че ще инициира конституционна промяна за целта, и Трайчо Трайков, който отново лансира идеята за паралелен антикорупционен прокурор извън йерархията на главния прокурор, другите кандидати, и най-вече фаворитите, овъргалят в пустословие въпроса, ако някой телевизионен водещ реши да им го зададе.

   Трайков вече заговори и по-конкретно за промени в съдебната власт, но за да ги реализира, ще трябва да се разграничи от управляващото крило на Реформаторския блок, което надали ще рискува съюза си с ГЕРБ, за да прави конституционна реформа, без да е благословена от главния прокурор.

   Гражданската инициатива "Правосъдие за всеки" пък отправи покана за среща с дискусия към кандидатите, както и да отговорят писмено на изпратения им въпросник. Отзовали са се засега Трайков /за среща и за попълване на въпросника/ и половинчато Румен Радев /само за среща с дискусия/, очакват отговор от Татяна Дончева (заради късно изпратена покана до нея)*.

      Защо мълчат фаворитите за президент

   Откъм Цецка Цачева - пълно игнориране, от Каракачанов също (къде по-безпроблемно и омайващо за народа е да сипеш закани срещу бежанците, много важно, че няма да ги изпълниш). Ивайло Калфин също игнорира разговор по конкретни въпроси, но за собствена индулгенция заговори напоследък за необходимост от национален дебат след изборите, от който да изкристализират идеи за конституционна реформа. Но не посмява да изложи собствена идея.

   Цачева впрочем, след като чу премиера, придоби кураж и повтори с половин уста, че да, разбира се, трябвало да се разследва "Яневагейт", знаейки прекрасно, че няма как да бъде разследван който и да било гейт от онези, които са замесени в него, а случаят е точно такъв, тоест проблемът е системен и затова е нужна конституционна реформа. Но кой обръща толкова внимание...

   Естествено е Калфин, Каракачанов и Цачева да игнорират опитите за конкретно представяне на намерения: Та нали АБВ и Патриотичният фронт бяха най-действените парламентарни агенти на главния прокурор за спиране на съдебната реформа, за да не бие съвсем на очи как големият им управляващ партньор ГЕРБ натиска яко спирачката в пълен синхрон с прокурорските тежнения. За Орешарски на ДПС - няма нужда да споменавам.

   Да припомним - президентът няма право на законодателна инициатива, но има право да предлага промяна на конституцията. Също така президентът назначава с указ освен шефовете на специалните служби и "тримата големи" - главния прокурор и председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд, след като бъдат предложени от Висшия съдебен съвет.

Партиите, които стоят зад всеки кандидат за президентския пост, си правят сметката да участват и в предстоящите сделки за оставане на власт (или сдобиване) с власт, а реалният контрагент на масата на преговорите, уви, не са гражданите (в които се кълне Цачева), а триото Доган - Цацаров - Борисов.

    Предстои избор на председател на Върховния административен съд, който контролира актовете на властта. След 7-годишното властване на Георги Колев, комуто дължим произвола в този ключов съд и заради който над държавата вече валят съдебни дела в международни съдилища за фалита на КТБ. Предстои и избор на парламентарната квота на следващия Висш съдебен съвет. Президентът , който сега ще бъде избран, ще назначи следващият главен прокурор...

     Пазарлъкът се задава със страшна сила и залогът е запазване на мафиотизираното статукво   на скачените власти в името на общото и безнаказано бъркане в кацата. (Забелязвате ли, че се е умълчала и много речовитата иначе опозиционна водачка Корнелия Нинова, а можеше да разпердушини политическите си опоненти по темата за съдебната власт и прокуратурата, само да речеше, нали...)

   Този е съвременният български прочит на независимостта на съдебната власт и нито един президент досега не посмя да наруши традицията "ти си го избра", напротив:

- През 1999 г. президентът Петър Стоянов отказа да подпише указ за назначаване на избрания от ВСС Бойко Рашков за главен прокурор въпреки перфектно проведената процедура на избора. Защото фаворитът на управляващата партия СДС беше друг - Никола Филчев, и ВСС повторно гласува, за да избере него;

- През 2012 г. президентът Росен Плевнелиев издаде с пожарна скорост указа за назначаване на Сотир Цацаров за главен покурор въпреки опорочената процедура на избора, за която държавният глава беше предупреждаван месеци наред от най-авторитетни юристи, и въпреки публичните декларации на опозиционните партии и неправителствени организации срещу процедурата. Защото такава беше волята на управляващия ГЕРБ.

Та след тези бляскави примери на държавническа отговорност за върховенство на закона, Конституцията и тъй нататък - един е днес въпросът към сочените за фаворити Цачева и Радев: и вие ли това ще направите?!

За Цачева впрочем въпросът е излишен.