Няколко думи за ромите и образованието.
Общата картина България има изключително сериозен структурен проблем със състоянието на работната сила, който се вижда много ясно през данните за пазара на труда, заетостта и безработицата.
Пример - ако имахме трудовата активност на Холандия, щяхме да имаме 600 000 души повече заети Каква е разликата с Холандия? Най-голямата е не просто в безработицата, а в неактивността. Има хора, които дори не се опитват да си търсят работа, хора, които се обезсърчават да търсят, хора, които рано напускат работа и намират “вратички” - социални помощи или друга форма на социална подкрепа. Тези хора нямат шанс за заетост заради лошо образование.
Инвеститорите и в момента, и по прогнози за следващите 10 г. ще създават много работни места у нас, които обаче изискват поне средно образование. Най-вече средно специално, но дори да приемем, че работодателите са готови да преквалифицират и обучат, ще изискват, най-общо казано, грамотни хора.
При недостиг на хора със средно образование работни места или остават незаети, или се заемат от висшисти със специалности, които често не са необходимите за работата. И в този момент виждаме много групи от населението, в които децата отпадат рано от училище, в някои случаи не успяват да завършат дори основно образование. Това ни обрича на ситуация, в която много хора ще живеят в бедност и няма да имат шанс за заетост, а в същото време инвеститорите постоянно ще изпитват недостиг на работна сила или просто няма да влязат в България заради дефицит на хора с базови умения. Това е картината, в която трябва да разглеждаме проблема с включването на различни уязвими групи в образователната система.
Преди 10 години с Георги Ангелов опитахме да представим ефектите от евентуални “умни” реформи, подпомагащи интеграцията на ромите. В тази своеобразна оценка на “Цената на ромската не-интеграция” показахме какво би загубила страната, измерено в пропуснат икономически растеж и доход, ако статуквото се запази. Връзката между образование, заетост и икономическо развитие уж изглежда очевидна, но като че ли малцина правят опит да ѝ дадат количествен израз.
Според онзи, макар и изготвен в друго време, анализ и при всички условности на подобни оценки, ако: - ромските деца прекарват средно с 3 години повече в училище, или - поне 40% от ромските деца завършат средно образование, или - поне половината от децата, попадащи в най-ниската група по ниво на функционална грамотност (според изследванията на PISA), се изкачат дори една група нагоре,
Та, след 20 години: - ромите (средно за цялата общност) на пазара на труда ще имат по-висока производителност (и доход) с между 5 и 10 % – питайте работодателите какво означава това за бизнеса им; - икономическият растеж на България ще е с между 0,8 и 1,9% по-висок, а натрупване за целия период в икономиката ще създаде с 10 до 27% по-голям БВП. От по-доброто образование на ромите печелят цялата икономика и всички участници в нея. Колко точно – може би е време за нова оценка.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай