Преди месец Висшият адвокатски съвет публикува проект за промени в Наредба №1 за адвокатските възнаграждения. На 13 октомври промените бяха одобрени в закрито заседание, а миналия вторник бяха обнародвани в "Държавен вестник", така че вече са в сила. Какво се променя?
Има 10 увеличения, 2 намаления и цели 19 нови цени за адвокатски услуги. Сред новите са например цената за процесуално представителство по дела за запрещение - минимум 500 лв., и за производства по Търговския закон по искове на съдружници или акционери - минимум 800 лева.
Освен това изрично е записано, че минималният адвокатски хонорар се дължи за всяка инстанция поотделно, като е добавено, че за всяко връщане на делото (от горната инстанция) се дължи отделно същият хонорар. Въведено е възнаграждение за заверката на преписи от документи, която адвокатът може да прави в рамките на своята дейност (тоест по конкретни дела), като цената на тази заверка е същата като заверката на преписи при нотариус.
С две думи, задължителната "ценова листа" на адвокатските услуги бе променена едностранно от "доставчика на услугата" (термин от облигационното/договорното право).
Промяната е съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Въпросът обаче е защо свободна професия, която трябва да защитава свободното договаряне, с времето е наложила противоположния принцип -
да определя цените и условията по "адвокатския договор"
едностранно? Как се нарича, когато доставчикът определя условията едностранно и другата страна е поставена пред свършен факт?
Нека разгледаме конкретен казус, за да разберем как се променя реално цената на "адвокатската услуга. Според промените в наредбата хонорарът за делба на недвижим имот се определя "съобразно интереса на представляваната страна, но не по-малко от 600 лв. за всяка фаза". Същият хонорар ще се дължи и за всяка инстанция и за всяко връщане на делото. Тоест, ако се дели апартамент за 140 000 лв. (€70 000) и една от страните твърди, че й се полагат 3/4 от имота, а другата също претендира за 3/4, всяка от страните ще плати 3630 лв. за всяка от двете фази на делбата, или общо 7260 лева. Ако делото мине без обжалване, двете страни ще дадат общо 14 520 лв. за адвокати. Ако всяка от двете фази на делбата премине през две инстанции, двете страни ще дължат общо поне 29 040 лв. на своите адвокати. Ако обаче делото бъде върнато от втората на първата инстанция, което често става при делби, адвокатските възнаграждения ще стигнат минимум 36 300 лева.
А има и допълнителни разходи - за преписите на документи, които се представят пред съда. Клиентът ще дължи по 3 лв. за всяка първа страница и 2 лв. за всяка следваща страница от преписите, които адвокатът може да завери вместо нотариус). Всъщност това не е услуга, а е възможност, дадена в чл. 32 от Закона за адвокатурата, за да се улесни защитата и да се ускори процесът. Т.е. заверката влиза в цялостната дейност на защитата по делото и в предвиденото вече възнаграждение. Не случайно чл. 32 казва, че адвокатът "има право да заверява преписи от документи, които са му предоставени във връзка или по повод защитата на правата и законните интереси на негов клиент. Няма логика майсторът да ви каже, че ще ви вземе 3000 лв. за ремонт на банята, но после да ви иска по 5 лв. за слагането на всяка плочка, нали?
Колегите ще кажат, че много опростявам нещата, а тук става въпрос за сложната и обществено значима адвокатска професия. Не, колеги,
има принципи в свободните граждански отношения,
които важат и за адвокатите, и за инженерите, и за майсторите.
Но трябва да бъдем толерантни - ако някой има възможност да си увеличи едностранно цената на труда (заплатата), услугата или продукта и ако няма конкуренция, при която да отиде насрещната страна, разбираемо е да се изкуши.
Според мотивите към проекта промените целят постигане на баланс между труд и възнаграждение. Но всъщност цената ще продължава да се начислява като висока твърда ставка плюс процент от материалния интерес. Което означава, че минималното възнаграждение не държи сметка за вложения труд или за сложността на казуса.
В мотивите се сочи, че наличието на нови обществени отношения и процедури налага и нови адвокатски дейности и възнаграждения. В гражданския и търговския оборот има неограничен брой дейности и правоотношения. Невъзможно и ненужно е за адвокатските услуги за всяко нещо да се определя цена.
Това убива гъвкавостта и смисъла на договарянето
Ако работата по конкретен казус изисква минимално усилие, а фиксираната минимална тарифа е определена на базата на средното вложеното усилие при подобни случаи, адвокатът може да загуби клиента си, а клиентът може да потърси алтернатива на скъпата адвокатска услуга.
Пак според мотивите ценовите прагове създавали предвидимост с "възможността на клиента предварително да получи информация за разходите, свързани с адвокатска защита". Но това не е никакъв аргумент - всеки потребител на каквато и да е услуга има право да получи информация за разходите предварително.
В мотивите пише също, че "прекомерното намаляване на адвокатските възнаграждения би могло да доведе до деформация на пазара на адвокатските услуги" и че "ниската цена не винаги гарантира добро качество на предоставения интелектуален продукт."
За сравнение - аргументът за забрана на рекламата на адвокатски услуги е, че това е държавно регулирана дейност и всички, които я изпълняват, трябва да притежават необходимия минимум знания и умения. А тук се посочва, че смисълът на тарифата е не се позволява на некачествени (?!) адвокати да подбиват пазара. Ако аргументът за забрана на рекламите е верен, тогава всички са еднакво качествени, включително и онези, които биха предоставяли услуги на по-ниски цени. Всъщност и двете регулации са алогични. Забраната за рекламата следва да отпадне, защото е ясно, че не всички адвокати са еднакво добри, а клиентът има право на повече публична и проверима информация.
Фиксираните минимални тарифи също трябва да отпаднат, защото те всъщност бранят доходите на посредствените адвокати, а освен това и пречат на навлизащите в професията качествени юристи да спечелят клиенти, тъй като не могат да предлагат по-ниски цени.
А ето как е в САЩ. Правилата за определяне на адвокатските възнаграждения са част от кодекса за професионално поведение, приет от гилдията (American Bar Association). Подбрани са на една страница и не съдържат нито едно число.
Тарифа няма, има само разпоредби,
които защитават клиентите (потребителите) на адвокатски услуги. Ето и разпоредбите накратко:
Адвокатът не може да се споразумява, за да начислява или да събира необосновано възнаграждение. Факторите, които категоризират възнаграждението като обосновано са следните: времето и трудът, които са необходими; нестандартността и трудността на въпросите по казуса и уменията, които са необходими, за да бъде разрешен казусът ефективно; вероятността да се наложи адвокатът да откаже други свои ангажименти; цената, която обичайно се дължи в този регион за подобна услуга; материалният интерес, който се преследва, и постигнатият резултат; времевите граници, поставени от клиента или от обстоятелствата (тоест спешността на работата); естеството и продължителността на професионалното взаимоотношение между адвоката и клиента; опитът, репутацията и уменията на адвоката (адвокатите); дали хонорарът се договаря като фиксирана сума или като процент (забележете, материалният интерес по договора/делото е поставен едва на четвърто място, а на първо място са вложеният труд, трудността на казуса и уменията на адвоката).
Обхватът на представителството, ставката или фиксираният хонорар следва да бъдат предложени на клиента писмено в подходящ срок. Ако хонорарът не е фиксиран, а се изчислява на базата на интереса, като процент, споразумението за такова възнаграждение трябва да е писмено и клиентът да е уведомен за метода на изчисляване на хонорара, както и за всички възможни бъдещи разходи, които могат да се появят.
Забранява се договаряне на възнаграждение като процент от материалния интерес при дела за издръжка или при наказателни дела.
Възнаграждението може да бъде разпределяно между адвокати, които не са от една кантора само ако разпределението е направено на базата на извършената работа от всеки от адвокатите, ако клиентът се е съгласил писмено както с цената, така и с работата, която ще получи всеки от адвокатите, и на последно място, ако сумата по общия хонорар е обоснована.
Какви са разликите между българската и американската уредба на адвокатските възнаграждения, ще оставим на читателите да преценят. Само ще подскажем, че при едната е налице свободно договаряне на цените, а регулацията защитава най-вече правата на клиентите. При другата е налице едностранно определяне на цените, при което са гарантирани правата и интересите предимно на адвоката (доставчика на услугата). В тази връзка можем да припомним, че преди две години Европейската комисия публикува доклада The Economic impact of professional services liberalization, който показва, че в България адвокатската професия е значително регулирана, а изискванията и намесата в свободното договаряне са по-тежки спрямо средните в ЕС.
Най-голямата юридичрска проститутка в цяла Северо-Източна България е адвоката Юрийй Митев от гр.Добрич и от АК -Добрич,мошеник от кшаса и много нагъл тип.