Площадите на Европа кипят от емоции, свързани с предстоящото подписване или провал на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (CETA) между ЕС и Канада, пише Капитал. То е по-малкият брат на проекта за подобен договор между ЕС и САЩ - Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (TTIP). И двете са програмирани за подпис в края на 2016 г., но преговорите по TTIP бяха замразени поради остри европейски възражения и на финалната права остана само CETA, което излезе от сянката и попадна в критичния фокус. В интернет форумите нервите са нажежени до бяло, през последния уикенд десетки хиляди излязоха на протест в европейските столици, сравнявайки СЕТА с троянски кон.
Колко конкурентна е Европа
Не завиждам на българското правителство за предстоящия му драматичен избор дали да подкрепи или отрече СЕТА. Само че българските граждани заслужават обяснение за какво крещят на този европейски политически мач. Защото при един избор е много по-важно да разбереш не това, което вземаш, а това, от което се отказваш.
Основната цел на проекта за СЕТА от 1598 страници е почти пълното отпадане на всички митнически бариери между Канада и страните от ЕС и установяване на общо пространство за свободна търговия и инвестиции, където избледняват разликите между гост-инвеститор и държава домакин.
Не е нужно да се обосновават предимствата на тази концепция, известни от Адам Смит. Свободна търговия, свободна конкуренция и защитени инвестиции на частната инициатива са свещените скрижали от Стария завет на капиталистическата цивилизация.
Скептиците обаче считат, че Европа не е готова за такова състезание, защото европейската стокова себестойност е обременена с величини, каквито липсват в Северна Америка. Тук не става въпрос за американски предимства в технологии, ГМО или финансов ресурс. Пример - как ще се състезават една европейска и една американска стока, щом енергийният компонент в американската е 50% от цената на енергията, вложена в европейската? Погледнете цената на литър гориво на американска и европейска бензиностанция. Европейските правителства ще се откажат ли от ДДС и акцизи върху бензина/дизела, за да направят своите стоки енергийно конкурентни? Или американските продукти ще залеят Европа и ще предизвикат масова безработица? Без атлантическо синхронизиране на най-важните данъци това състезание няма да е между равни. Да не забравяме, че българската продукция се оскъпява и от друг фактор - държавен и олигархичен рекет, какъвто САЩ и Канада не познават.
Инвестиционен арбитраж
Друг болезнен проблем е предвидената в чл.8.18 на СЕТА възможност за гостуващия частен инвеститор да призове на съд държавата домакин за нарушения на обещаните инвестиционни условия. Тук става въпрос за международен инвестиционен арбитраж по модела на Вашингтонската конвенция от 1965 г., където частно лице инвеститор може да съди цяла държава и да я постави на колене с иск за милиарди долари. Тоест не държава да съди държава, а концерн (частно юридическо лице) да съди държавата домакин. България ратифицира Вашингтонската конвенция през 2001 г. и вече вкуси от горчивите й плодове.
Тази линия на отговорност на държавата спрямо частния инвеститор носи неудържимо изкушение - осъдената държава е ликвиден и платежоспособен длъжник. Тя не може да откаже плащане и да банкрутира, а просто ще обремени с данъци бъдещите си поколения или нейното имущество в чужбина ще бъде осребрено от победилия кредитор (примерно сгради на посолства).
Друг деликатес на международния инвестиционен арбитраж е, че ответната държава може да отговаря и за несъвършени актове на своите съдилища, защото съдебната система е част от самата държава, нейно творение и отговорност. Навън държавата отговаря като цяло, включително и за вътрешно независимите си органи. Не случайно Съюзът на германските съдии е поискал произнасяне от ЕС доколко такъв инвестиционен арбитраж е съвместим с европейския правов ред в контекста на СЕТА.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай