Важно е държавният глава и вицепрезидентът да работят заедно. Това ще гарантира висока резултатност при работата по политиките, приоритетни за институцията. Това заяви в ефира на радио „Дарик“, кандидатът за вицепрезидент на коалиция „КАФИН-ПРЕЗИДЕНТ“ проф. Любомир Халачев. „Президентът и вицепрезидентът трябва да работят в сериозен тандем. Още преди да стъпят в длъжност е нужно те да са обмислили приоритетните политики, които ще провеждат. Много по–важно е да работят заедно по тяхното изпълнение, отколкото, например, вицепрезидентът да търси за себе си собствена територия за изява или по-големи правомощия“.
Според проф. Халачев областта на културата и образованието са сред приоритетите на управленския мандат на кандидат-президентската двойка на коалиция „КАЛФИН-ПРЕЗИДЕНТ“. По думите му би било добре и изискванията в това отношение към личностите, желаещи да се включат в надпреварата за поста, да бъдат порядъчно високи. „Аз съм срещал много интересни хора в България, които нямат образование, но мисля, че когато искаш да станеш държавен глава на страната, трябва да имаш задължително висока образователна степен, дори аз бих сложил и магистратура като изискване. Когато г-н Калфин ми предложи да влезем в тази надпревара, той не ме попита просто дали искам да помагам или нещо подобно. Той ми каза: „Имам желание в бъдещата президентска институция да оформим сериозна програма, която да се занимава с дейности в областта на културата и особено в сферата на образованието. Знам, че ти разчиташ особено на образованието, като мощен инструмент за развитието на страната ни, включително и в икономическо отношение. Бих искал да имам човек като теб, който да може да ми помогне в тази област при управлението на президентската институция“. Когато чух това предложение, както се казва, тази оферта, естествено казах „да““, посочи проф. Халачев. Той бе категоричен, че хората, които са се развили с подкрепата на обществото и държавата ни, трябва да поемат своята отговорност и да върнат жеста на онези, които по един или друг начина на практика са подкрепили пътя на тяхното развитие.
Встрани от темата, проф. Любомир Халачев отговори и на въпроси, свързани с мигрантската политика. Той ясно декларира позицията си, че страната ни не бива да бъде превръщана в буферна зона за прием на бежанци, а „Дъблинското споразумение“ трябва да се преразгледа. По думите му България не трябва да изгражда повече центрове за прием, тъй като това поражда рискове пред сигурността ни. Той категорично отхвърли и твърденията на личности като Кристалина Георгиева и настоящият вицепрезидент Маргарита Попова, че мигрантският поток може да се използва за подобряване на икономическото или демографско състояние на страната ни. „Категорично не, никакви възможности няма тези бежанци, които идват при нас, да подобрят качествено демографския ни състав. Трябва да погледнем по-цялостно на въпроса в каква посока страната ни трябва да работи по отношение на мигрантите. Аз мисля, че вече има изградени достатъчно центрове, които да се справят със задачите, поставени от Агенцията за бежанците. Не трябва да се прекалява с тези, така наречени „центрове“, защото те постепенно могат да се превърнат във временни селища, след това в такива за настаняване, първо временно, а след това вероятно и за постоянно. Аз съм против подобно нещо. И още нещо - преди няколко дни се обсъждаше отново Дъблинският регламент. Трябва да е ясно - България не е сама в тези проблеми, за да ги решава самостоятелно. Този проблем с наплива на мигранти към външните граници на ЕС засяга България, Гърция Италия - цяла южна Европа. Аз съм категорично против тези страни, постепенно, тайно и трайно да се превръщат в нещо, като „депа за чужденци“. Трябва, разбира се, да се помогне на хората, които са в нужда. ЕС трябва да има отношение към подпомагането на хората, които са бежанци от война. Но тук пък съм категорично против да определяме по някакъв неясен коефициент, кой колко да приема.
Всяка държава трябва да посочи какви възможности има. Вие знаете например, че ние нямаме кой знае какви икономически възможности и ако в този момент Европа ще ни отпусне някакви пари, за временно справяне с този проблем, след време всичко това ще се стовари само върху плещите на страната ни. Затова още веднъж казвам, дайте да видим, кой какво може да направи за преодоляване на мигрантската криза. Не съм съгласен някой да ни вменява, че трябва да правим точно определени неща, без да се търси нашето мнение“.
Проф. Халачев отговори и на въпрос, свързан с правомощията по даването и отнемане на българско гражданство. „В закона достатъчно ясно е разписано какво трябва да се направи, за да придобие чужденец българско гражданство. В момента сроковете в които това се случва са няколко години. Не би трябвало обаче да се прибързва с всички тези решения, защото и в други държави, чието законодателство познавам, срокът за разглеждане на подобни молби никак не е малък. Не е нужно и процедурите да се усложняват, защото ние и към момента имаме ясна позиция по това кой трябва и може да стане български гражданин. Това са преди всичко хората , които са от българска народност. И преди години законът беше променен. Защото хората с българско самосъзнание и корени, които живеят в чужбина, да речем Украйна, Молдова и др., които искат да станат българи, за тях би трябвало наистина да имаме опростена процедура, но след като се изпълнят всички условия. По отношение на молбите за освобождаване от българско гражданство, смятам, че не можеш да накараш човек да бъде български гражданин, ако той не го желае“, посочи проф. Халачев.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай