Цветозар Томов е член и говорител на Централната избирателна комисия. Роден е на 21 май 1954 година. Завършва журналистика в Софийски университет "Св. Климент Охридски". Защитава докторантура по социология през 1984 година. Ръководи катедра "Критическа и приложна социология" в Пловдивски университет "Паисий Хилендарски" до ноември 2011 г. Тогава Томов обяви публично, че напуска Пловдивския университет заради присъденото звание "доктор хонорис кауза" на бившия футболист Христо Стоичков.
Г-н Томов предстоят избори и излизането на дневен ред на темата "евъргрийн" - има ли "мъртви души" в избирателните списъци, и колко са те?
- "Мърви души" е метафора и трябва да направя едно разяснение на нейния смисъл, защото не винаги се разбира. Проблемът идва от това, че избирателните списъци в България се правят, като се описват постоянните адреси на избирателите, взети от национална база население, която се съхранява от главна дирекция ГРАО. Това са адресите, които ние имаме в документите си за самоличност. Всеки българин с лична карта има записан в нея адрес без значение дали живее на него или не.
В това описание на хората с постоянни адреси попадат и всички хора, живеещи и извън страната, и то понякога живеещи навън от десетилетия. Може човек да живее в Рио Де Жанейро, но ГРАО го води на адрес в Тутракан и записва името му в избирателната секция, в която попада неговият адрес. Този човек е "мъртва душа" и никога няма гласува, защото просто живее другаде. Той може да гласува в Рио Де Жанейро и тогава ще се впише допълнително. Би могъл да подаде заявление за гласуване зад граница. Ако подаде заявление, тогава тази информация пристига в ГРАО и ГРАО го отмята и заличава от списъците в страната. По този начин тези 7 милиона представляват съвкупност от пълнолетните граждани с лични карти, които имат някакъв адрес, който се води на територията на страната. Голяма част от тях не са в страната и това е основната причина за разминаването между броя на хората в България и броя на хората, които са записани в избирателните списъци. Има и други причини, те са свързани с актуализацията на тази информация. Специално за българите, пребиваващи в чужбина, ГРАО рядко получава сведения за промени на техния жизнен статус. В тези списъци има и хора, които са починали, но е е пристигнала обратна информация до нашите власти.
Опасенията са, че това дава възможност за манипулации. Възможно ли е някой да гласува от тяхно име?
- Теоретично е възможно, но все пак се надявам, че подобна масова практика няма да имаме в България, защото това е много трудно. Би трябвало цяла секционна комисия да си затвори очите, ако някой друг гласува от името на човек, когото го няма и знае, че няма да се появи в изборния ден. Нямам сведения и не мога да коментирам до колко това се е случвало. По принцип е един допълнителен риск за чистотата на изборния процес, който може да бъде избегнат, ако има друг тип регистрация за изборите.
Избирателни списъци с активна регистрация?
- Активната регистрация е един от алтернативните методи да се направи изборен регистър. По-общият проблем е свързан с логиката, по която законодателят е решил, че постоянният адрес е идентификатор за местонахождението на личността. Вероятно 20 на сто, а може и една трета, от хората не живеят на постоянние си адрес. Ние сменяме адресите си в този динамичен век, в който живеем, по-често отколкото сменяме номерата на мобилните си телефони. Този проблем ще стои дотогава докогато има това делене на постоянен и настоящ адрес.
И не се измени цялостно системата на регистрация...
- Между другото, последиците за изборите са по-малки отколкото за някои други неща. Примерно по постоянен адрес хората се търсят за призовки, за данъци, за какво ли не. Постоянният адрес е мястото, на което властта се опитва да комуникира с гражданите и тази комуникация не е възможна, когато гражданинът няма нищо общо с постоянния си адрес.
Това вероятно намалява и избирателната активност, тъй като много хора нямат време да се занимават с подаване на заявления за гласуване по настоящ адрес?
- Тук има две гледни точки. Едната е, че по този начин отчитаме някаква реалистична избирателна активност, защото делим броя на гласувалите на броя на всички български граждани с право на глас. Човекът, който не е в Тутракан и е "мъртва душа", все пак е български гражданин и има право да гласува, дори и да не го е правил никога. И когато изчисляваме избирателната активност, е редно да го включим и него. Проблемът е, че го включваме във вътрешен списък, а той не живее в страната. Ако има активна регистрация, той трябва да се регистрира там, където се намира.
От друга страна това създава впечатлението, че избирателната активност в България е много ниска и е нещо, което се обсъжда на всички избори. Всъщност не е така. Всъщност, без да може точно да се оцени броят на хората с право на глас, живеещи в страната, вероятно той е с над 1 милион души, по-нисък от хората в избирателния списък. Така, че реално тези 3.5 милиона души, които участват на парламентарните избор, и представляват в относителен дял много повече от 50 процента от хората с право на глас.
Това би могло да повлияе на референдума?
- Да. В момента са комбинирани референдум и президентски избори - двата вота, при които избирателната активност е фактор. За президентските избори трябва активност над 50 процента на първи тур и там е по-важно влиянието на този фактор, отколкото на референдума, защото процентът се изчислява върху броя на хората в избирателните списъци. По отношение на референдума - трябва да се достигне числото на гласувалите на последните парламентарни избори. Има един процент, той е 20 на сто, който трябва да бъде преминат, за да може парламентът да разгледа въпроса. Тези 20 на сто ще бъдат преминати, така че няма да е от съществено значение.
Възможно е обаче да се окаже, че този процент ще бъде от решаващо значение за изхода на първи тур на президентските избори, където е логично да се очаква активност близка или малко над 50 на сто. От него ще зависи дали да имаме избран президент на първи тур.
Ако няма активност от 50 процента?
- Отива се на втори тур, независимо от активността. Това вече се случи на изборите през 2006 година, когато Първанов имаше 64 на сто на първи тур.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай