Снимка: pixabay
След отчетеното през 2015 г. подобряване в навиците на плащане в Европа, тази година редовността им отново се влошава. Навременните плащания през 2016 г. са средно 77%, при 78% година по-рано. Това показват данните от ежегодното проучване на EOS „Навици на плащане в Европа“ 2016, което се провежда съвместно с института за пазарни проучвания TNS Infratest и обхваща 14 европейски държави.
България е в унисон с тази тенденция – едва 72% от фактурите се погасяват в уговорения срок, докато година по-рано редовни бяха 74% от плащанията.
Друг показател, следващ европейския тренд, е отпусканият срок за отложено плащане – българските компании вече дават средно 36 дни на клиентите си за плащане на фактурите, с 3 дни повече в сравнение с 2015 г. В Европа този срок се удължава с 2 дни – от 34 на 36, а в Източна Европа – от 36 на 38 дни.
Българските бизнес клиенти са най-нередовните платци в Европа – едва 70% от фактурите се плащат в срок (при 73% средно за Източна Европа и 76% за цяла Европа). Забавата, с която фирмите се разплащат у нас, също е значителна – 28 дни след падежа на фактурата, като единствено в Гърция отчитат един ден повече. През 2016 г. компаниите в България удължават даваните срокове за отложено плащане на своите бизнес клиенти от 38 през 2015 г. на 41 дни, като това резултира и в ръст при забавените и отписани вземания – от 28% на 30%.
Сред водещите причини за просрочие при бизнес клиентите в България продължават да бъдат временните ликвидни затруднения (посочвани при 48% от анкетираните) и забавените плащания от собствени клиенти (при 40% от респондентите). Значително нарастване се отчита при използването на търговски кредит като причина за просрочия (от 25 на 35%). „Отчитаме тревожен ръст при компании, които дават на клиентите си т.нар. „търговски кредит“ при продажби – много дълги срокове за плащане, което води до недостиг на ликвидност и повече просрочия по веригата на междуфирмените вземания“ – коментира Райна Миткова, управител на ЕОС в България.
Данните по сектори в България показват съществени разлики. Подобрение при бизнес клиентите се отчита единствено в сферата на търговията – 27% просрочени и отписани вземания при 28% година по-рано. В същото време секторите услуги и промишленост отбелязват влошаване – съответно с 30% в сектора на услугите при 27% година по-рано и 32% при промишлеността спрямо 30% през 2015 г.
При компаниите от последния сектор има и най-голямо нарастване на периода на просрочие – с цяла седмица спрямо 2015 г., достигайки 27 дни. „При секторния анализ забелязваме други причинно-следствени връзки – положителните резултати за сферата на търговията отдаваме на това, че тези компании през последните години най-често използват външен партньор за управлението на вземанията си – над половината от тях си сътрудничат с външни специалисти (52%), удвоявайки показателите от 2014 година, когато са били 26%“ – обяснява Райна Миткова. В същото време в сферата на услугите малко над една трета от фирмите (35%) прибягват до съдействието на външен специалист, което е с 5% по-малко спрямо предходната година, а в промишлеността са 42% – отново намаляващи с процент спрямо 2015 г.
Навици на плащане на гражданите
При гражданите се наблюдава по-умерен спад на навременните плащания до 77% при 78% през 2015 г. За сметка на това обаче при компаниите, работещи с граждани, се забелязва по-сериозно нарастване на вземанията, които фирмите отписват – от 3 на 5%. Основна причина за просрочие при гражданите е временната липса на парични средства (35%), показваща ръст от 6% спрямо 2015 г. Следват я безработицата и общата икономическа ситуация, споменавани от 30% от анкетираните. Безработицата е топ причина за неплащане в Източна Европа (49%), следвана от свръхзадлъжнялостта (35%), като този показател в България е двойно по-нисък (18%).
Основните негативни последици за бизнеса в България, причинени от забавени плащания, са намалените печалби (40%), следвани от липса на ликвидност (38%) и по-високи разходи за лихви (27%), като тези изводи следват тенденцията в Източна Европа. В същото време, водещи предизвикателства пред компаниите остават подобряването на навиците на плащане на клиентите (31%), постоянството при спазването на сроковете за плащане (24%) и проверката на кредитоспособността на клиентите (24%). „Добро решение за справяне с тези предизвикателства може да бъде партньорството с външен специалист по управление на вземания. Анкетираните посочват, че особено много ценят експертния опит, който подобни компании споделят. В същото време, аутсорсингът на тази странична дейност помага на фирмите да се съсредоточат и развиват основния си бизнес“, твърди още Миткова.
За изследването на EOS Груп „Навици за плащане в Европа“ Изследването е проведено през пролетта на 2016 г. сред 3 000 компании в четиринадесет европейски държави: Австрия, Белгия, България, Великобритания, Гърция, Германия, Испания, Полша, Румъния, Русия, Словакия, Украйна, Франция и Хърватия. Анкетираните компании са разделени според вида на клиентите си – граждани/крайни потребители (В2С) и бизнес клиенти (В2В). Проучването се провежда за девета поредна година по поръчка на EOS Груп, съвместно с института за пазарни проучвания TNS Infratest (www.tnsglobal.com) – компания за маркетингови проучвания с присъствие в над 80 държави, част от консултантска група Kantar. При обработването на резултатите българските компании са разделени по сектори: търговия, промишленост, услуги. Пълните резултати от проучването можете да намерите на: http://www.eos-solutions.com/media/studies/eos-survey-european-payment-practices-2016/
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай