На 4.09.2016 в неделното издание на Франкфуртер Алгемайне Цайтунг (известен със съкращението FAZ) излиза статията на журналиста Михаел Мартенс "Kick it like Borissow.
Ден по-късно българската редакция на Дойче Веле пуска обобщение на тази статия със заглавие "Борисов е як като дънер. Но дънер с плитки корени". Твърди се, че това е мнението на автора. В обобщението се казва още, че журналистът Мартенс с "ирония" преразказва историята за смъртта на дядото на премиера Борисов и с "ирония" пише за неговото кариерно развитие. Михаел Мартенс е дал интервю за informo.bg, където коментира статията си "Kick it like Borissow".
Ето го:
Г-н Мартенс, обръщаме се към Вас във връзка с различни интерпретации, които излязоха в българските медии като обобщение на Вашата статия, озаглавена „Kick it like Borissow“. На няколко пъти определени издания пишат, че Вие „иронично“ описвате историята за смъртта на дядото на българския премиер, както и „не без ирония“ разказвате за неговата кариерата. Това така ли е?
Не знам откъде идва интерпретацията, че съм писал „иронично“ за смъртта на дядото на Борисов. Не съм запознат с интерпретациите на българските медии. В моя текст няма нищо подобно и то по принципни съображения: не смятам, че е почтено да се пише иронично за смъртта на хора, независимо кои са те.
Какво точно имате предвид като казвате „Борисов е як като дънер. Но дънер с плитки корени.“?
За съжаление това е непълен цитат. Оригиналният текст гласи: „Борисов е як като дънер. Но дънер с плитки корени, казват враговете му.“ Чрез задраскването на последните три думи изречението придобива съвсем различно значение. Създава се впечатлението, че това е мое лично мнение или мнение на ФАЦ. Това обаче не е така. Аз единствено съм цитирал приятели и врагове на премиера, както прави всеки журналист, който пише портрет. След няколко дни ще се появи пълният превод на портрета и тогава хората ще могат сами да добият представа.
Какви са впечатленията Ви от срещата Ви с българския премиер?
Трябва да призная, че преди и аз бях в лагера на скептиците, що се касае до Бойко Борисов. През 2005-та, когато той стана кмет, написах един много критичен портрет за него. При все това трябва също да призная, че днес бих формулирал някогашната си критика много по-умерено. Като интелектуалец или журналист е много лесно да седиш в кафенето и да даваш съвети на политиците. Но действителното положение в повечето случаи е много по-сложно, отколкото интелектуалците, които се крият зад чаша кафе или ракия, си представят. Разбира се, продължавам да гледам критично на някои неща, свързани с Борисов. Но политикът не е благороден рицар на бял кон, а човек със своите грешки и недостатъци, както всички останали. Когато в Берлин разговарям с политици за Борисов, оставам с впечатлението, че той добре представлява България. Освен това винаги трябва да си задаваме въпроса: има ли в България някой, който може да се справи по-добре и се радва на подкрепата на мнозинството от българските граждани? Аз не виждам такъв, поне не в този момент. Това наподобява ситуацията в Сърбия: всички критикуват сръбския министър-председател Александър Вучич и имат много поводи за това. Но когато питам кой може да се справи по-добре и да мобилизира мнозинството от гражданите в своя подкрепа, обикновено срещам мълчание.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай