Ако някой се пита що за интерес към някого, който прави нещо на землището на Стълпище в Русенска област, то отговорът е в интригата доколко един успял в САЩ българин ще успее да успее и в родината си... Това бе началото на представянето на Любен Рабчев в Акцент.БГ, което има все по- различно от очакваното развитие.
Две години по- късно, на 31 август в столицата, в литературен клуб "Перото", ще бъде представена отново тази необикновена личност, сбъднала детската си мечта в Америка.
В книгата си „От Калифорния до Стълпище“ успелият в мечтаната Америка българин от Бяла Черква описва вече и неща, които досега не бяха излизали в публичното пространство. Имам предвид интереса на повечето хора и на медиите за това как един българин е преуспял в САЩ. Но в книгата четем и за това, как този преуспял българин в САЩ вече се среща с бюрократичната система, която е проекция на изкривена у нас демокрация.
Любен Рабчев споделя, че терминологията и отношението към бизнеса не помагат на България да се развива в правилната посока- да прогресира и да направи живота на собствените си граждани по-добър. Защо напускат страната и търсят препитанието на емигранта? Отговор на този въпрос очакват от Рабчев много хора, които имат интерес да инвестират в региона и в страната, тъй като се е превърнал в маяк за онези, решили да развиват бизнес в страната .
Ако кажа, че няма подходящи инвестиционни условия, няма да съм прав, защото това не е добре за България. Ако кажа, че има, то чиновниците ще продължат да имат същото негативно отношение към онези, които искат да се справят сами в пазарни условия. Вече е създадено трайното усещане, че всеки, който дойде да инвестира в страната и в региона, му се пречи. Затова и инвестиционният интерес се изгуби трайно.
Чувствата са все пак смесени.
Сега Любен Рабчев смята, че книгата му е можело да бъде озаглавена „Как станах богат в Америка, и как да станем богати в България…“
Човекът, който през 90-те години като собственик на фабрики в три държави с над 1000 работни места, е давал работа на 60-80 българи наведнъж /между които и доста успешни вече русенци/, вижда отговорът на въпроса извън себе си. В същото време констатира, че не са малко онези, които търсят само келепир, а не се опитват да ползват богатия му житейски и бизнес опит.
Любен Рабчев не престава да се чуди как и защо всяка инстанция у нас проповядва архаични закони и разбирания, които може да се сравняват с времето от Запорожеца и на Москвича, а в същото време чиновниците се возят в съвременни автомобили. Не се одобряват добрите световни практики, смята предприемчивият родолюбец. Постоянно променящи се законови уредби, липса на ясни правила и подводни камъни по пътя за всяко едно начинание, което се предприема, са спирачка в частната инициатива .
Липсата на работна ръка
Липсата на работна ръка е най-голямата изненада. Очакването да намери изобилие от хора, търсещи добре платена работа, интелигентни, остава вече в миналото. Липсват кадри на мениджърско ниво, дори спасител за басейна не се намери, кахъри се българинът- американец.
Няма Спасител. Тук като че ли изразът може да се чете в пряк и в преносен смисъл.
/Следва- Ще продължи ли да инвестира Любен Рабчев в „Седем поколения" и помага ли администрацията за подобни намерения?
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай