Ако в българската политика има всепризнат майстор в използването на слухове и интриги, това безспорно е Бойко Борисов. Така че на пръв поглед намеците, които започнаха да се разпространяват за неговата евентуална президентска кандидатура, трудно могат да бъдат определени еднозначно - дали наистина премиерът тества почвата за реално явяване, или просто се опитва да манипулира политическите си противници и да уплаши евентуалните си конкуренти, тъй като всички са наясно, че Борисов е единственият политик в страната, който може да спечели изборите още на първи тур.
Два ключови фактора в ГЕРБ и един от висшите етажи на държавното управление обаче потвърдиха пред "Капитал", че президентският ход с Борисов е реално обсъждан в партията и изказванията на Цветан Цветанов, както и намеците на самия премиер не са само импровизация. Не само това, но от ГЕРБ вече започват да тестват идеята за евентуално Велико народно събрание, което да разшири президентските правомощия. Последното говори, че президентските планове за премиера не са само тактическо разиграване, а зад тях започва да се оформя по-сериозен план.
Това, разбира се, все още не означава, че в следващия месец мнението на Борисов няма да се смени поне още няколко пъти. Но самият факт на сериозното обсъждане на кандидатурата на Борисов говори за нова политическа реалност в страната, която може да накара ГЕРБ да предприеме неочакван доскоро ход.
Ако лидерът на ГЕРБ се реши да смени "Дондуков" 1 с "Дондуков" 2, това ще има много повече последствия от просто смяната на личността в президентството и евентуално промяната на политиката му. У Бойко Борисов сега е фокусирана много власт - държавна и партийна, и вакуумът от евентуалната смяна на държавния му пост ще предизвика сътресения в няколко посоки. Ако сегашният премиер се кандидатира и спечели, но реши да запази позициите си, ще трябва да превърне формалната си власт, която сега има, в изцяло неформална. Това означава нов премиер, нов председател на ГЕРБ, и то такива, които да са му безпрекословно верни. Ако Борисов успее да го направи, начинът, по който се управлява държавата, ще се смени за много кратко време, но с големи последствия. Ако не успее и ГЕРБ, лишен от лидера си, тръгне надолу, това ще сложи началото на процес по сериозна промяна на българската политика. Тук този сценарий се разклонява на добър и лош вариант.
В положителния във властта могат да дойдат нови формации с енергия да разбутат блатото на сегашната клептокрация. Отрицателния го видяхме преди около две години - консолидиране на политическата мафия около правителство тип "Орешарски", което беше формирано именно с идеята за неформален контрол и управление отвън.
Доскоро президентската кандидатура на Борисов изглеждаше абсурдна. Защо премиерът, който не само успя да концентрира огромна власт у себе си, но и очевидно обича да се възползва от нея, да се раздели с ключовата позиция и да я замени със символичния президентски пост? На пръв поглед интерес от подобен ход имат само опонентите му, които виждат в това отваряне на нови възможности за разбъркване на политическите карти, от което за тях може да изскочи някой жокер. Самият Борисов доскоро отговаряше на всички намеци, че това би било бягство от отговорност. "Ако президентската власт имаше повече отговорности от премиерската, щях да се кандидатирам", беше категоричен премиерът само преди месец. И беше напълно прав. Отговорността за управлението на страната се носи от министър-председателя, но по-важното е, че повторното му измъкване преди края на мандата би дало значителни аргументи на тези, които твърдят, че Бойко Борисов се катапултира всеки път когато нещата в страната се влошат. Нещо, което със сигурност засяга честолюбието на лидера на ГЕРБ. Да не забравяме за вярата му, че той може да бие не само Сергей Станишев на избори, но и Борис Бекер на тенис.
Новата реалност
В такава обстановка досега сериозно обсъжданите в ГЕРБ две имена - кметовете на София и Бургас Йорданка Фандъкова и Димитър Николов, могат да се възприемат като несериозен избор от страна на най-голямата партия. Преди две седмици пред "Нова телевизия" Борисов заяви, че в "сегашната ситуация коренно преразглеждам фигурата на кандидата за президент - трябва да е обединител. Нацията в следващите години ще има нужда от човек, който да балансира в съвременния свят и да я консолидира". Ако кандидатът на ГЕРБ е слаб, това може да има съществен ефект върху резултата от президентските избори. През 2011 г. настоящият президент Росен Плевнелиев, който в този период беше безспорно популярен, например спечели на втори тур с преднина от само 4 процентни пункта пред двойката, подкрепена от БСП, която все още ближеше раните си от загубата на изборите само две години преди това.
Евентуалната загуба на президентските избори от ГЕРБ не би била драматично събитие, тъй като би отпушила малко от напрежението от доминацията на партията на Бойко Борисов и би стегнала редиците в управляващата формация. Проблемът е у самия Борисов, който никога не е спирал да се хвали, че не е губил избори, и вече обеща да предизвика предсрочен вот, ако не спечели президентските.
Втората основна причина за завоя е осъзнаването, че пред ГЕРБ този път може да се изправи сериозно изборно предизвикателство. Източник от управляващата партия казва, че още преди двадесет дни са знаели за евентуалното издигане на настоящия все още командващ българските ВВС ген. Румен Радев като кандидат на БСП за президент. Това само по себе си не би преобърнало кардинално електоралната картина. От централата на партията на Борисов се позовават на вътрешно проучване от началото на юли, според което за евентуален кандидат на левицата биха гласували 14% от всички избиратели. Пак според допитването на ГЕРБ трети по подкрепа, но с 4.5% се нарежда Патриотичният фронт и след тях са Реформаторите. Това, което може да промени разпределението на силите, е евентуалната официална подкрепа на Слави Трифонов за Радев. Самият Трифонов няма шансове за президентските избори, но може да мобилизира много от протестния вот. Освен това антиинституционалната протестна вълна, която Трифонов и екипът му подхранваха с мачкане на портрети, атаки срещу депутатите и закани срещу Конституционния съд, със сигурност ще направи и без това токсичната предизборна обстановка още по-лоша.
Има и още два фактора, макар и по-маловажни, които също играят в полза на президентската кандидатура на Борисов. Като президент за него би било много по-лесно да играе ролята си на балансьор или обединител, както той предпочита да я нарича. Президентският пост ще му даде възможност за формиране на по-широка коалиция (например с БСП), ако ситуацията в страната наистина се влоши или сегашното мнозинство стане напълно нефункционално. В случая подобен ход ще изглежда като национално отговорна позиция, а не слабост. Засега това е далечна перспектива и много често публично се изтъква от анализатори, които обичат да шаманстват в полза на БСП. Но подобен сценарий със сигурност поне доскоро влизаше в сметките на управляващата партия.
В същото време Бойко Борисов в последните две години доказа, че може да управлява партии, дори без да е техен формален лидер – Реформаторският блок е най-добър пример за това. Лидерът на ДСБ Радан Кънев например каза преди време в интервю за "Капитал", че "фактическото лидерство в блока се упражнява от Цветан Цветанов в парламента и от Бойко Борисов в изпълнителната власт". Така че формалното деполитизиране на Борисов може и да не се окаже толкова драматично за ГЕРБ, колкото очакват повечето анализатори.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай