Ако Ви откраднат хиляда лева от джоба не само ще забележите, но ще скочите и ще си потърсите правата. Полиция, разследване...
Ако го правят всяка година по толкова, със сигурност ще се разгневите. Може и някакво локално "въстание" да вдигнете.
Ако същото става по по-малко, на порции, в рамките на Вашата търпимост, на принципа на бавното загряване на водата на жабата - току-виж сте изпаднали в състояние на левитация на духа и пълно безгрижие. Както това става при горивата. Когато това бъде обгърнато в политическа коректност, целесъобразност или статистически данни за средните цени в Европейския съюз, в Евразия, в света, в това число и ако го гарнират с внушения а ла Кашпировски, че в България дизелът и бензинът са много евтини - току-виж сте се почувствали щастливи.
Като загубите тотално представа за цялостната картина на кражбите от Вашия джоб и каналите, по които това става - ставате дойна крава. Усмихната.
Слава богу, една група топ експерти и професионалисти, които познавам, се зае с разчепкването на материята и по тяхно мнение е намерила начина за да защити интересите на българските потребители там, където това е възможно - в Европейската комисия. Не мога да споделя детайли, само ще споделя общи щрихи по мотивите им.
Първо, основен проблем при горивата е отсъствието на функциониращ пазар, т.е. на пазар, в който предлагането е отворено, конкуренцията е неограничена и потребителите имат достатъчна убеденост, че компаниите, които доставят горива, се борят за тях. Обратното се нарича злоупотреба с доминантно положение.
Има видимост на пазар, има уж много играчи, но има спъната конкуренция. Там, където се решават цени и маржове, т.е. печалбите на търговците, се оказва, че пазарът е блокиран, а трансграничната му свързаност е управлявана и контролирана от отделните играчи -както при суровия нефт, така и при нефтените деривативи.
Примерите са прости - всеки може да бръкне в сайта fuelo.net или saksa-bg.com и да се убеди, че при едни и същи цени на суровия петрол от началото на месец май и началото на месец август, има разлика в цените на дребно на дизел и бензин в повече от 0.20 стотинки на литър.
Обръщам внимание, че използваните репери не са най-ниските или високи възможни цени на дребно, което може да отвори ножицата до над 40 стотинки, а среднопретеглените, за да бъдат представителни за тенденциите при пазара на горива.
Второ, има разминаване между данните на статистиката и данните на Министерството на финансите относно размера на пазара на горива у нас. Според анализ на МФ, цитиран от много издания, миналата година реално са потребени 3.4 милиарда литра дизелово гориво, но са декларирани, т.е. данъчно обложени с акциз и ДДС, само 2.2 милиарда литра. Това не е шега работа, близо 30% процента, според МФ, са в сивия сектор при горивата.
Анализът на МФ не означава, че търговците в сивия сектор продават на по-ниски цени.
Единственото правилно заключение, което може да се направи е, че размерът на печалбите в сивия сектор значително надвишава тази в осветлената част. Това не изключва хипотезата за свързаност - едни и същи компании да развиват дейност и в светлата, и в тъмната част на пазара на горива.. Ако се опитаме да калкулираме тоталния минимален размер на непазарните приходи в сектор, ще получим уравнение, в което умножаваме тези двадесет стотинки по продадените литри дизелово гориво - в явния и в сивия сектор - и сумата ще бъде много по-голям от 680 милиона лева.
Това, че в сивия сектор с горивата се вършат безобразия, и че държавата не успява да си свърши работата, по никакъв начин не оправдава безобразията, които се вършат в явния сектор. В медиите заинтересовани лица в институции и компании едва ли не лансират версията, че тъй като МФ не може да се справи със сивия сектор, това дава морално право на търговците на горива да компенсират пропуснатите ползи и щети от нелоялната конкуренция, с която държавата не може да се справи!
Другият аргумент, който често се изтъква за ненамеса е, че и рафинерията, и основните играчи са толкова значими за националната финансова и енергийна сигурност, че те не трябва да бъдат обезпокоявани с излишни въпроси или проверки, за да не пострадат приходите в бюджета.
Затова е нормално да си затворим очите, когато не се инсталират измервателни уреди, когато безкритично данъчните приемат неодитирани като бизнес логика инвестиции. След това се чудим защо при повече от 60 милиарда лева приходи, за десет години рафинерията е отчела под 2 милиарда лева загуби и почти никакъв данък печалба.
Това е работа на Националната Агенция по приходите, тя е най-мощният инструмент за защита на публичния интерес. Тя е в състояние да признае или отхвърли почти всеки разход, който е направен извън нормалните стандарти за индустрията. Включително за логиката за огромна инвестиция в инсталация за преработка на суров нефт с по-високо съдържание на сяра. Сега на глобалния пазар има изобилие от евтин и качествен /с по-ниско съдържание на сяра/ нефт, но ние ще си купуваме от високосернистия нефт, при който има най-значителни отстъпки от реперната марка Брент, които счетоводителите трудно могат да уловят.
Да не говорим за трансферното ценообразуване между свързани лица, което е в правомощията и задълженията на НАП да провери, защото това са обичайни канали за изнасяне на стойност и намаляване на финансовите резултати.
Във всеки един от тези случаи става дума за стотици милиони лева сумарен ефект, които или влизат в държавния бюджет, като приходи от данъци, или остават в потребителите като по-ниски цени, или се разпределят между търговци, рафинерия, дистрибутори в светлата и в сенчестата част на бизнеса.
Затова българският потребител и данъкоплатец губи два пъти, веднъж - като му отнемат разполагаем доход поради по-високи цени на горивата от тези, които един работещ пазар може да му осигури, и втори път - когато го облагат допълнително за разходи - като например през винетките - по поддържане на пътищата.
Трето, всички институции, призвани да защитават публичния интерес, са блокирани - и КЗК, и НАП, и Комисията за защита на потребители. Министерството на икономиката, профсъюзите и бизнес организациите, вместо да надигнат глас, защото по-високите от възможните цени на горивата отнемат доход, който може да бъде насочен към инвестиции или да повиши конкурентноспособността на произвежданите стоки и услуги, предпочитат да мълчат.
Партиите, добре представени в борда на рафинерията и в КЗК също са достатъчно отдалечени от горещите проблеми на сектора - нито в Парламента, нито в правителството има особено желание за навлизане в темата. Достатъчно е да се оцени "катеначото" на МФ по темата кой е собственик на акцизните складове. Защото току-виж се окаже, че свързани лица контролират над 90 процента от тях... И така се затваря канала на външна конкуренция. Нищо, че е най-простата работа Министерството на финансите да се разбере с румънските си и гръцки колеги, за да отвори опцията за ползване на чужди акцизни складове. И така нататък, и така нататък...
Има две водещи причини ситуацията на пазара на горивата да бъде описвана с тъмни краски, а прогнозите да бъдат още по-мрачни. Първата е, разбира се, корист и корупция - при това масова и гранд корупция - такава по високите етажи на властта. Не се чудете, че у нас борбата с корупцията не върви.
Втората е, че цената на несъгласието и неконформизма е твърде висока, дори забранителна. За да разкриеш механизми и схеми в сферата на горивата се изискват не само дързост, но и задълбочени познания и висок професионализъм, но най-вече достъп до първична информация - такава, каквато имат прокуратура, данъчни, КЗК и т.н.
При този огромен ресурс, който остава като непазарна премия за търговците и пазителите на схемата, няма никаква пречка да бъдат наети експерти, адвокати, политици, регулатори и висши държавници, които да осигурят защитата срещу нездраво любопитство на публиката.
Ако си експерт и с познания в тази област, да тръгнеш да правиш анализи и разследване срещу търговците на горива, означава да тръгнеш срещу най-големия потенциален клиент. Къде по-лесно, по-безопасно и много по-доходно е да консултираш и обслужващ медийно или експертно тезата за "най-евтините горива","за сезонната нормалност на по-високите цени", "по-високите цени на складовите наличности суров нефт", "за преработвателния лаг" и т.н.?
Обратното, да защитаваш публичния интерес - на фиска и на потребителя - е почти апостолска работа, защото никой не плаща, а със сигурност губиш клиенти и печелиш мощни врагове. Затова толкова по-високо ценя времето и усилията на тези експерти по темата, които направиха нужното, за да може нерешимият у нас проблем с горивата да бъде издигнат на равнище Европейска комисия.
Желая им успех - който ще бъде и наш успех.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай