"Българи в Мюнхен: Паника, всеки се спасява както може"
"Вместо празник – кошмар в Ница"
"Мъж вилнее с мачете в Германия - уби жена, рани други две"
"Джихадисти прерязаха гърлото на свещеник в църква във Франция"
"ПОМЕТЕНА ОТ ТЪЛПАТА: Българка пострадала в дъжда от куршуми в мола"
Паниката чука на вратата. Излива се от телевизора, не слиза от първите страници на вестниците, атакува от Facebook. Кара ни да мислим, че светът е станал по-несигурно място, заплахите дебнат отвсякъде, по-добре да си останем вкъщи и да залостим прозорците. Лошите побеждават добрите, те са повече и са по-силни, а спасение на хоризонта не се задава.
Първо добрата новина - както написа тази седмица в Psychology Today философът Ерик Дитрих, "светът днес е значително по-малко опасен, отколкото е бил преди, и повечето от нас ще умрат от старост, а не в дъжд от куршуми". "Опитайте се обаче да кажете това на вашата психика", продължава д-р Дитрих и обяснява как всъщност хората обичат страха и клонят повече натам да бягат от злото, отколкото да търсят доброто. И тук идва лошата новина - в тази обич към страха техен верен съюзник са медиите.
Горните цитати между другото не са от жълти медии. С тези заглавия отразиха поредицата от случаи на насилие през последните няколко седмици сериозни електронни и интернет издания, сред които двете най-гледани телевизии в България - bTV и Nova. Дори в публикациите и репортажите да няма фактологични грешки, драматизирането чрез силни епитети ("вилнее", "пометена","кошмар") и внушенията чрез спекулации (часове след стрелбата в Мюнхен например, за която впоследствие щеше да стане ясно, че е извършена от 18-годишен германец в състояние на амок, бившият директор на разузнаването ген. Кирчо Киров обясняваше по Nova как при атаката "си личи почеркът на ИДИЛ") не се вписват в задачите на журналистите. А именно да информират хората с факти и да анализират случилото се с разумни и правдоподобни аргументи. В първите минути и часове на извънредни ситуации на преден план е неутралното отразяване, което не всява паника - правило, записано в етичния кодекс и на българските медии.
В първите минути и часове на извънредни ситуации на преден план трябва да е неутралното отразяване.
Фокусът върху извършителите, жертвите, смъртта и хиперболизирането на трагедиите имат няколко вредни последици. Те влияят върху способността на зрителите, слушателите и читателите да мислят рационално и да си съставят вярна картина за случващото се. Освен това научни изследвания са доказали връзка между медийното отразяване на трагични инциденти и вероятността подражатели да извършат подобни. Накрая, с емоционалните си репортажи медиите играят и в полето на терористите, защото им осигуряват широка трибуна за разпространение на послания и всяване на страх. Границата между мисията на журналистите да информират и спазването на етични и морални норми е тънка и често е въпрос на саморегулация. Последиците от прекрачването й обаче са твърде опасни, за да бъдат пренебрегвани.
Какво виждаме и какво всъщност става
След терористичните атаки и публични масови убийства във Франция и Германия този месец много хора може би са добили усещането, че този тип инциденти стават повече и по-страшни. Всъщност просто в момента са по-видими, защото са по-близо. "Начинът, по който се отразяват подобни събития в Европа, е много по-различен от начина, по който се говори за тях, когато са в Близкия изток, Африка или Азия", обяснява за "Капитал" д-р Жана Попова, преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет. Тя припомня, че само дни след масовото убийство в Ница в Кабул бяха убити 80 души и ранени 200 по време на протест за достъп до далекопровод, в атентат, за който отговорност пое ИДИЛ. "Случи се нещо много страшно в новините – започнахме да степенуваме смъртта на хора, да преценяваме важността на тази новина спрямо заплахата към собствените ни граници, тела, култура", коментира д-р Попова. Сякаш терорът в Афганистан е нещо естествено. А във Франция не е.
Степенуваме и по сензационност. Както даде пример професорът по културна антропология Ивайло Дичев в профила си във Facebook, "11 жертви на пътя последния уикенд. Но самоубиецът, стрелял по лекаря в Берлин, ни развълнува много повече, да не говорим за терористичния акт в Нормандия." Преди време случай като убийството с мачете в Ройтлинген нямаше да намери място в централните новини в Германия. Ден след стрелбата в Мюнхен обаче е сред водещите.
Психологът проф. Волфганг Фриндте от университета "Фридрих Шилер" в Йена изследва връзките между телевизионното съдържание, неговото възприемане от хората и страха от терор. Резултатите показват, че в материалите на частните телевизии по темата тероризъм има по-висока степен на драматизиране в сравнение с тези на обществените. Използват се кадри с жертви и пострадали или пък се коментират възможни последици от осуетени терористични атаки на фона на драматични аудиоефекти. Това очевидно се отразява на публиката - хора, които казват, че гледат повече частни телевизии, и чиято представа за тероризма е повлияна основно от тези канали, чувстват по-силна заплаха за себе си, отколкото такива, които гледат обществените медии, или такива, които въобще не гледат телевизия.
Какво виждаме и какво всъщност става
"Вероятността да загинеш в автомобилна катастрофа е по-голяма, отколкото в терористичен акт, но хората не се ориентират по статистиката", казва пред "Капитал" проф. Фриндте. И обяснява, че страховете и представите за случващото се са винаги много субективни и повлияни от ключови, масово отразени събития. Преподавателят дава конкретно статистическо доказателство - докато броят на терористичните атаки в Западна Европа намалява в периода 2001 - 2011 г., по същото време страхът от такива сред хората рязко се увеличава, като обяснението са атентатите от 11 септември. "Тоест реалната опасност и усещането за опасност не е задължително да съвпадат", допълва Волфганг Фриндте.
Когато си пуснем вечер телевизора обаче, рационалните аргументи остават на заден план. Защото страшните новини травматизират. "Това, което се случва, е, че човек регресира, губи капацитета си чрез осмисляне на цялостната ситуация да държи вътрешния си баланс", обяснява психотерапевтът Рада Наследникова. "Натискът на емоциите го кара да се връща в състояние, в което като едно отчаяно дете търси баща си", продължава тя. Хората стават по-тревожни, не мислят, търсят начин за бягство от реалността. И ако едно такова краткосрочно бягство може да е светът на покемоните, дългосрочните последици могат да са по-фатални. В състояние на регрес хората са склонни към идеология, към ксенофобия, към безкритично следване на някакъв лидер, както се раждат и диктатурите, коментира Рада Наследникова. "Фундаментализмът също е едно много регресирано състояние - в него хора, които са отхвърлени от обществото, които са бедни, които със сигурност не са израснали в добри условия, изграждайки стабилна идентичност и получавайки любов, са в състояние на тотална несигурност", допълва психоложката.
Тревожен фон вече ни създават и социалните мрежи. Вместо снимки от плажа и десет съвета как да изглеждаме млади фийдът ни във Facebook подрежда видеа от масови стрелби, ислямистки призиви и реакции на популисти. Проф. Фриндте отбелязва една сила на новите медии, която трябва да се има предвид при възприемането на медийното съдържание. "Заедно с интерактивността, ниските бариери на достъп, лесното използване, бързината и привидната автентичност основна разлика между класическите и социалните медии са образите. В новите медии първо до нас стигат картините, после идват новините", казва преподавателят. Тези картини изглеждат автентични, влияят по-емоционално и често вървят ръка за ръка с теории на конспирацията
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай