- Защо са толкова секретни номинациите за президент на всички партии, г-н Симеонов? До момента само хипотези и догадки...
- Просто нямаха ясни кандидатури. И някои още нямат. Причината е проста. Основните политически сектори са раздробени на по няколко партии – особено в шарения парламент. Затова е и толкова трудно сега да се съберат зад общи кандидатури. Освен това продължават да се мъчат да се надиграват вътре в политическите ниши. Любопитното е, че националистите преодоляха всичко това доста бързо. Ще попитате защо нишите са толкова раздробени. Вероятно защото партиите във все по-малка степен представляват хората и това ги превръща просто в брокери. Колкото до ГЕРБ, просто Бойко Борисов дълго време разсъждава дали да се кандидатира, защото не знае дали след пет години няма да е вече късно и подкрепата му да е спаднала. Чуди се също какво ще прави с партията и с правителството, ако той стане президент. Гледа, разбира се, и международната обстановка. А и гледа кой ще е кандидатът на лявото (ако го има), както и какво ще направи Трифонов. Защото, ако наистина се появи силна конкуренция, няма да е без значение какъв точно ще е кандидатът на ГЕРБ. Затова е въпросното дебнене. А Борисов е идеален за президент – президентството значи много слава без особена отговорност. Президентството за Борисов ще е своеобразна политическа пенсия. Но изглежда той се колебае дали е дошло времето. Пък и с тия бурни времена и очакване на нови бежанци откъм Турция по всичко личи, че истинска пенсия няма да има
- В публичното пространство се завъртяха най-различни имена, но извън Борисов нито едно, за което да се каже категорично, че е обединител на нацията. Свършиха ли се авторитетите на държавата?
- Това все пак са и партийни избори. Това, че кандидатите на една партия не звучат добре за привържениците на други партии, не е толкова голям проблем. А че има проблем с авторитетите, е ясно. Забележете, дори доминиращата партия си позволява да покаже страх, че евентуална тяхна кандидатура ще се обсъжда месеци наред. Това е допълнително доказателство за износването на авторитетите. Няма нищо по-опасно от това страната ти да се пристрасти и навикне към една-единствена личност с политическа тежест. Пътят към доброволния авторитаризъм е открит. Чудя се как след последните намеци на Борисов, че ще играе за президент, още никой не е подгрял манджата “президентска република”. Лошото е също, че всеки път, когато се заоглеждаме за нови авторитети, сме склонни наивно да дадем доверие на пореден продавач на надежда и след няколко години пак да търсим нов. Гледам, че и сега започва да се набира популистка енергия “срещу всички горе” и за „нови играчи в политиката” и пак се говори за мажоритарности. Впрочем може би е време да се напомни, че ако утре у нас има мажоритарни избори, ГЕРБ почти ще се бетонира. Мажоритарността произвежда двублоковост.
- Чух ви да казватe, че ярък като личност кандидат с дясна биография би решил проблема на ГЕРБ. Има ли го?
- Има такива. Но дясната идентификация далеч не е най-важното. Тя би била добър бонус, за да успеят да оберат и гласове на хора, които гледат и към реформаторите. Защото ГЕРБ от много време насам не звучи особено дясно, евро-атлантически и, така да се каже, морално. Това са и трите опразнени от ГЕРБ ниши, където реформаторски кандидат би имал шанса да ги конкурира или поне да стегне дясната ниша. - От ляво са Мая Манолова, генерал-майор Румен Радев, от дясно очите са се вперили в Бойко Борисов и Томислав Дончев. Следват Георги Първанов от АБВ, Ивайло Калфин. Патриотите предлагат Красимир Каракачанов. Изскочи като опция и Петър Стоянов. Как мислите, кой от тях ще е в надпреварата наесен? - Красимир Каракачанов вече е в надпреварата. Колкото до Борисов, ние, изследователите от “Галъп интернешънъл” и института “Иван Хаджийски”, отдавна говорим, че Борисов не е изключен като вариант за кандидат, докато мнозина други не допускаха това. А за Дончев аз отдавна говоря, но той засега отклонява, без да отрича. Томислав Дончев отдавна е един от скритите козове на ГЕРБ
- Анализатори говорят, че за жена на този пост и дума не може да става в тези времена на терор, атентати и масови убийства. Вие как мислите?
- Не бих делил кандидатите на мъже и жени. Но да, вероятно сега много от формациите търсят хора с по-силов профил за кандидати. Това върви ръка за ръка и с подчертаното говорене за идентичности, национално и т.н. Неслучайно започна да се мисли толкова много за хора с военна биография като потенциални кандидати. Най-лошото в тези времена е, че тревожната обстановка навън ще даде отново тласък на говорене за национално единство, сплотяване и т.н. вътре. Дотук добре, но това значи и всякакви големи коалиции, пакетни мнозинства и договаряния, исторически компромиси и т.н. Това звучи като власт без реална опозиция, т.е. още от досегашното. А когато всички са на власт, могат да крадат по-лесно.
- Какви са сценариите за изхода от президентския вот?
- Ние сме принудени все още да разсъждаваме не за изхода им, а за входа им. И както виждате, това е не по-малко интересно. По-вероятното е в крайна сметка кандидатът на ГЕРБ да спечели. Но не е без значение кого ще издигнат. Интригуващо е да се види какво ще реши в крайна сметка Слави Трифонов, както и какъв ще е интересът към неговия референдум. Интригуващо е също на кое място ще завърши кандидатът на патриотите, защото там има добър потенциал – като се има предвид фактът, че те направиха на практика безпрецедентно за най-новата политическа история на България обединение, а и преобладаващите в обществото теми са от техния дневен ред. Това според мен са най-любопитните сюжети. Но ако наистина се окажат верни намеците на Борисов за бежански проблеми, то утрешната ситуация може да ни предложи далеч по-съществени сценарии в сравнение с изборите. Всъщност очаквам две основни линии на тези избори. Едната ще е “хващането за сигурното” – в тревожната международна ситуация, ГЕРБ и техният кандидат може да спечелят от масовата уплаха. Защото в такива ситуации хората търсят сигурните, познатите опции, а това работи за кандидата на властта – както вече казах по-горе. Това ще отвори вратата и за голяма коалиция ГЕРБ – БСП в средносрочна перспектива. А втората основна линия е ясна – това пък ще са хората, които търсят националистическа алтернатива. - Неотдавна премиерът Борисов заяви: “Ако бъдем победени на президентските избори, ще поискаме предсрочни парламентарни.” При какви обстоятелства това може да се случи? - Просто, ако издигнат прекалено слаб кандидат. Например, ако решат да издигнат човек, който утре да не може да поеме по-самостоятелна политическа линия. Такъв кандидат може да се окаже толкова безличен, че да затрудни и победата на изборите. Всъщност Борисов каза нещо много просто: ако ни бият, явно не ни искат. Между другото, това е проблем за ГЕРБ и може би ще проличи в идните години: ГЕРБ никога не е губила в някакви съществени избори. Първата им загуба някога може да е и нещо като последна. Би имала огромна символна стойност. Не виждам обаче да е много вероятна в близко бъдеще.
- Има ли вариант да не се проведат президентски избори за българите в чужбина, по-конкретно в Турция, заради обстановката там. И дали това би променило резултата за когото и да е от кандидатите?
- Наистина има от какво да се боим в тази посока. Не само сега, но принципно.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай