- Доцент Сарийски, задават ли се неприятности в банковата система - по света, в ЕС и у нас? Има напрежение в Италия, не е ясно какво става в Турция, у нас чакаме със затаен дъх резултатите от стрес тестовете.
- Резултатите от стрес тестовете едва ли ще донесат неприятни изненади за банките в България, но около нас действително има напрежение. В Турция положението в банковата система е като у нас през 2005-2008 г. Кредитите нарастват много бързо, а специално фирмените кредити - с 20 - 40% годишно. Това са огромни увеличения, а скоростта на трупане на спестявания е много ниска. Вероятно е така, защото в Турция преживяха криза през 1999 - 2001 г., когато фалираха 18 банки и хората избягват да си държат парите в банки. Вестник "Хюриет" например публикува допитване, според което 25% от турците влагат парите си в злато, в бижута. Само за година делът на тези, които купуват злато, се е удвоил. По принцип в Турция това е много популярно, хората предпочитат да инвестират в имоти, бижута и т.н., вместо да спестяват в банки.
- Докато у нас депозитите на населението продължават да се увеличават въпреки символичните лихви.
- Да, и сега банките ни буквално са заринати от пари. А помните ли как в България през 2005 - 2006 г. всички се притесняваха, че спестяванията са много малко и как банките една през друга вдигаха лихвите, за да привличат депозити. Турция в момента е на тази фаза - имат много високи темпове на кредитиране, лихвените проценти са високи. И делът на лошите кредити се увеличава. Това е големият проблем - и в Турция, и в много членки на ЕС. В Италия делът на лошите кредити достига 21.4% и тамошните банки вероятно скоро ще получат държавна подкрепа. Най-притеснителното е, че негативни сигнали вече идват не само от "обичайните заподозрени", но и от иначе стабилни икономики. Например в германската Бремер Ландерсбанк (с активи за 29 млрд. евро) само през последната година лошите кредити нарастват от 12.4% до 14.6%. Това, разбира се, бледнее пред ситуацията в Дойче банк. В юнския доклад на МВФ тя беше категоризирана като "най-големия носител на риск за световната финансова система" и това не би трябвало да учудва никого. Още през 2012 г. Дойче банк имаше най-голямата експозиция към деривати в света - над 55 трилиона евро (около 20 пъти повече от германския БВП).
Печатниците за пари на централните банки засега поддържат финансовата система над водата, но те не могат да създадат нови работни места, нито да увеличат продажбите в магазините. Европа упорито върви по пътя към своето "изгубено десетилетие".
- Твърдите, че българите вече са по-уверени в доходите си и затова са по-склонни да харчат, да инвестират, да взимат кредити?
- Действително е така. Не може да се каже, че са забогатели, а само че са малко по-спокойни. Анкетата на GFK през м. юни показа, че все повече домакинства планират покупки с висока стойност (жилище, кола и др.), което е свързано по-скоро с понижението на безработицата, отколкото с реално нарастване на доходите. Показателно в нарастването на оборотите в търговията на дребно. Безработицата вече е под 8 на сто. Домакинствата са по-активни в планирането на разходите си, тъй като имат по-голяма увереност, че ще ги покрият с бъдещите си доходи.
- Но хората казват, че статистиката е "свинско със зеле" - едни "ядат месото", заплатите им са високи и растат, а за други има само "зеле"?
- Действително, в някои сектори, като например транспорт, административни дейности и други, заплатите растат значително по-бързо от средното - с 16-18% на годишна база, а други сектори изостават. Средностатистическият работодател през 2015 г. е заплатил за труд със 7% повече, отколкото през предходната година. Цените са се понижили с 1%, а почти 1/10 от безработните са ангажирани на постоянна работа. Това обаче не означава, че средностатистическият българин живее по-добре. Ако съпоставим бюджетите на домакинствата за първото тримесечие със същия период на миналата година, ясно се вижда, че увеличените приходи само минават през ръцете на хората, без да се задържат в джобовете им. От всички пера в домакинския бюджет нарастват само разходите за данъци, осигуровки и трансфери към други домакинства, а останалите намаляват. Трудно може да се приеме, че българинът е забогатял, при положение че само за една година той е ограничил разходите за здраве, отдих и развлечения с 1/10.
През миналата година броят на живеещите в риск от бедност или социално изключване у нас се е увеличил с 80 000 и вече достига 3 милиона. Факторите за това нарастване са много, включително и спорната държавна политика в някои области. Може да се направи паралел например с ефекта от увеличението на минималното заплащане от 1 юли в САЩ. Повишението не беше кой знае какво - 14 щата увеличиха минималните възнаграждения с между пет цента и един долар на час, но ефектът беше забележителен. Само за месец безработицата сред най-уязвимата част от населението - при младите чернокожи - скочи от 28 на 40%. Това е съвсем логично - след като ще трябва да плаща повече, всеки работодател предпочита да се освободи от ниско квалифицираните и да наеме по-качествени работници. В България действа същата логика.
Увеличението на минималната заплата носи позитиви предимно за бюджета, но не помага за решаване на проблема с бедността и разслояването, при положение че само един от петима българи с основно образование има работа, а при тези с начално образование заетите са едва 10%.
Развитието на технологиите води до освобождаването на все повече хора с по-ниска квалификация. Китайската Foxconn например освободи половината си персонал - замени 60 000 души с роботи. В световен мащаб търсенето на масови професии като касиери, продавачи и т.н. намалява, търсят се програмисти, лекари, адвокати и др. Това също е проблем - един продавач трудно ще се преквалифицира в програмист например.
В глобализиран свят като нашия предприемачът сравнително лесно може да пренесе производството си в страна, в която разходите са по-ниски и средата за бизнес е добра. Това означава, че работникът вече не се конкурира със сънародниците си, а с предлагането на работна ръка на световния пазар, което от своя страна оказва сериозен натиск върху заплатите в страни с доходи над средните, към които се причислява и България. Това, което в момента спасява пазара на труда у нас, е ниската производителност. Можете да си представите какъв ще бъде ефектът, когато предприемачите започнат да инвестират в технологии, да автоматизират и роботизират производството си. Това е неизбежно. Просто нашият бизнес е поизостанал с графика.
- Да скочим от технологиите към банките. Ще създаде ли повече доверие между банките и техните клиенти новият закон за ипотечните кредити?
- Този закон е полезен както за банките, така и за техните клиенти. Изкушавам се да направя аналогия с либерализацията на електроенергийния пазар, която наскоро стартира у нас. Холандските домакинства получават достъп до свободния пазар на електроенергия през 2004 г. Първоначално регулацията е слаба и проблемите не закъсняват - неясни договори, клаузи с дребен шрифт, несъпоставими такси, тежки неустойки. Броят на подадените жалби скача 4-5 пъти. И властите предприемат мерки - въвеждат се изисквания към съдържанието на договорите и месечните сметки, слага се таван на неустойката при прехвърляне към друг доставчик, монтират се смарт-електромери и т.н.
Нещо подобно се случва у нас с регулацията на кредитирането. Новият закон изрично забранява некоректните практики, като например използването на ситен шрифт, който да крие важна информация. Санкциите за предсрочно погасяване се ограничават до 1%, а след изтичането на една година от подписване на договора банките изобщо не могат да санкционират клиент, който е намерил по-изгодни условия в друга банка.
Всъщност, ако интересите на потребителя не са защитени, изобщо не може да се говори за пазар. Идеята за свободна конкуренция предполага нещо повече от възможност за пазарлъци и хитруване на дребно. Тя предполага осигуряване на среда, в която потребителят може да направи свободен избор. Предполага ясни условия, съпоставими цени и гаранции за справедливо разрешаване на възникналите спорове.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай