Пет ключови момента от новия съдебен закон

Публикация 28 Юли, 2016 / akcent.bg / 311

Преди гласуването на последния параграф от Закона за съдебната власт в сряда следобед, председателят на Народното събрание Цецка Цачева призова депутатите за внимание, за да бъдат сигурни, че "са довършили съдебната реформа".

Дали използваният от Цачева глагол ще се окаже с позитивен или негативен смисъл, ще покаже времето. Управляващите обаче изглеждат доволни - министърът на правосъдието Екатерина Захариева благодари развълнувано от трибуната и дори заяви, че законът отговаря на очакванията на обществото за справедлива съдебна система.

Приетите днес мащабни изменения са въз основа на Стратегията за съдебна реформа и проекта за промени на ЗСВ изготвен от екипа на бившия правосъден министър Христо Иванов и промените направени от Съвета за съдебна реформа, формиран от министър Екатерина Захариева.

   Ето някои от важните моменти, записани с промените:

    Къде са масоните?

Най-много време и най-разгорещено депутатите дебатираха по предложението да бъде записана несъвместимост между заемането на магистратска длъжност и участието в масонски ложи. Предложеният от министерството на правосъдието текст беше отречен и отхвърлен още в правната комисия, критики към него имаше и от ГЕРБ и другите партии.

Това се случи и в пленарната зала. След като се стигна до следващия текст, в който по предложение на ДПС в комисия беше записано, че магистратите трябва да посочват в коя съсловна организация членуват, и след дебати (от Реформаторския блок настояваха най-много да се приеме текст, който да ограничи възможността магистрати да са и масони) и след почивка, председателят на правната комисия Данаил Кирилов предложи да бъде записано, че магистратите трябва да декларират ако са част от тайни, и/или неформални организации и общества".

Това беше записано, без да бъде възприето предложението на Петър Славов от Реформаторския блок, да се добави и уточнението: "които действат по непублични правила".

    Какъв ще е ефектът от подобна разпоредба е рано да се каже

защото депутатите, дали нарочно или от недоглеждане, пропуснаха да обърнат внимание, че в него е уточнено, че декларациите ще се подават

при встъпването в длъжност на съдии, прокурори, следователи, членове на ВСС и на Инспектората към него

- т.е. ще важи занапред. В проекта няма изрична разпоредба, а и такава не беше приета преди окончателното гласуване, която да урежда какво ще се случи със заварените случаи. На практика това означава, че магистратите, които сега членуват в тайни организации няма да бъдат засегнати от разпоредбата.

   А и ако някой не декларира това обстоятелство, какво ще се случи - е въпрос, на който също няма отговор

Същото важи и за записаното задължение, около което се оформи грозен и на моменти

абсурден дебат, предвождан изцяло от ДПС, магистратите да декларират членството в съсловната организация (повече за репликите на Йордан Цонев и Четин Казак прочете тук)

Тази идея - да се декларира членство в съсловна организация, не е фигурирала в никой проект на Министерството на правосъдието, тя се появи в Правната комисия. Направи впечатление, че нито една парламентарна група не обърна внимание, че срещу тази идея се обявиха категорично и с обща декларация и двете съсловни организации на съдии заедно с Асоциацията на прокурорите, а Международната асоциация на съдиите и прокурорите MEDEL отправи становище до Цецка Цачева, че подобно изискване нарушава правата на сдружаване на магистратите и противоречи дори на Европейската конвенция за правата на човека. Само Явор Хайтов (БДЦ) предложи в пленарната зала да отпадне декларирането на подобно членство.

Но както беше приета и тази разпоредба, излиза, че настоящите членове на Съюза на съдиите, Българската съдийска асоциация и Асоциация на прокурорите и другите формации няма да трябва да подават декларации, а само тези магистрати, които сега встъпват като такива.

   Общите събрания на съдиите - с по-широки правомощия

Депутатите разшириха правомощията на общите събрания на съдиите. От обсъжданията в Правната комисия изгледите бяха, че народните представители по-скоро ще ограничат съдийското самоуправление. Основни говорители срещу него бяха ДПС и БСП, които един през друг повтаряха, че това ще доведе до анархия и ще бъдат бламирани административните ръководители /председателите на съдилищата, които носат отговорност за управлението на съда/. ДПС дори каза, че е противоконституционно. След приемането на разпоредбите в зала съдиите вече ще могат да участват в предлагането и оценяването на кандидатите за председатели на съдилищата. Освен това ще могат да участват във вземането и на други важни решения в управлението на съда.

Прокуратурата - всичко предварително договорено

Важно е да се отбележи, че още на първо гласуване на проекта в Правната комисия главният прокурор Сотир Цацаров призова депутатите да подкрепят проекта, защото "за първи път в него са били възприети много от идеите на държавното обвинение". Впечатление направи, че между първо и второ четене нови предложения за прокуратурата бяха направени единствено от Реформаторския блок, които очаквано бяха отхвърлени. Видимо беше и единодушието и липсата на дебат при приемането на текстовете за прокуратурата и в комисията, и в пленарната зала. Отпадна думата "централизирана" за прокуратурата, но влезе многословен абзац като определение на функции и субординация с обтекаем обем и съдържание.

Главният прокурор ще има една идея по-голяма отчетност, защото беше записано, че ще може да му бъдат задавани въпроси - чрез депутатите - от граждани и неправителствени организации, ако парламентът реши.

Ключово предложение на Петър Славов от Гражданския съвет на РБ - да подлежи на съдебен контрол отказът на прокурора да образува досъдебно производство, беше отхвърлено. Впечатление направи, че в подкрепа на съдебния контрол гласуваха заедно БСП, Реформаторският блок, Патриотичният фронт, но предложението бе провалено от ГЕРБ и ДПС.

ЕГН-тата задължителни за подателите на сигнали

Без дебат беше прието изискването сигналите за корупция срещу магистрати да съдържат освен име, адрес, телефон, също и ЕГН на подателя, което не фигурира като задължение в никой друг закон. Изискването не фигурираше в проекта на вносителя, а бе направено в Правната комисия от Християн Митев от ПФ, а ГЕРБ не реагира. Изискването за ЕГН ще сведе до минимум сигналите на гражданите за корупция на магистрати, а срещу тримата големи изобщо ще ги елиминира - заради страха от наказание за набеждаване.

Без бонуси за кариерата след края на мандата във ВСС и Инспектората

Депутатите не възприеха другото предложение - пак на ПФ - членовете на ВСС и ИВСС /Инспектората към ВСС/ след изтичане на мандата им да се завръщат в системата на позиция по-висока от тази която са заемали преди това.

Такъв опит - за сдобиване със служебно повишаване на членовете на кадровия орган след края на мандата им, бе правен от депутати и по-рано, по искане на предишния ВСС, но и тогава бе отхвърлено.

Тагове : закон , съдебна реформа ,