Виното се отдалечава все повече и повече от средната класа с все по-изисканите и луксозни вина от Бургундия и Бордо, които вместо да се сервират, се изкупуват от инвестиционни фондове. Те разчитат да придобият печалба от покупката си и така да си възвърнат инвестициите многократно. Тези вина обикновено са отлежали и със сигурност няма как да бъдат намерени на цената, която са имали, когато са били по-млади.
В миналото клубовете и ресторантите не изникваха на всеки ъгъл като гъбки след дъжд. Добрите места имаха репутация и глезеха честите си гости със своите винени изби и стари реколти. Нещо подобно се случва и при семействата – почитателите на виното с гордост отварят бутилки, останали от бащите и дядовците им, и сами подготвят колекцията, която ще завещаят на синовете и внуците си. Сега обаче нещата са различни – ресторантите, кафенетата и хотелите изникват и изчезват с такава бързина, че нямат време да изградят винена изба, с която да привлекат любителите на отлежалите напитки. Финансовата реалност обаче е по-важният фактор в случая. Малцина са онези, които могат да си позволят да пият вино от 60-те, 70-те или дори от 80-те години на миналия век. Дори когато се отвори такава възможност, тя трябва да е съчетана със специален повод, защото бутилка от тези вина, ако настина напитката е хубава, са доста скъпи. Само част от вината, произведени в световен мащаб, ще могат да отлежат повече от 20 години. Тези бутилки, които са предназначени за дълбоките изби са обречени в следващите две десетилетия, да гонят изключително високи цени дори когато виното е все още младо. Пиенето на напитка от една и съща реколта година след година означава, че консумираните бутилки трябва да бъдат заменени с нови. Това е било нещо обичайно в миналото и не е представлявало проблем за средната класа през 70-те и 80-те, но сега е почти невъзможно.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай