Човекът се е появил, благодарение на еволюцията. Но продължават ли хората да еволюират и да се изменят постепенно, но незабележимо? Еволюционистът и генетик Джонатан Бийчам от Харвардския университет отговаря положително на този въпрос – и до днес човечеството продължава да изпитва въздействието на естествения подбор. Изследването е публикувано на сайта bioRxiv.
Учените отдавна си задават въпроса продължава ли действието на естественият подбор – един от двигателите на еволюцията – върху съвременната човешка популация. Така се нарича процесът на увеличение броя на живите организми с полезни признаци и намаление на тези, които са се оказали неприспособими към средата, която обитават. Доскоро се смяташе, че човешката еволюция е спряла преди около 40-50 хиляди години. На това се позоваваха креационистите и даваха на еволюционистите следния въпрос: ако човек е произлязъл от маймуната, то защо не продължава да еволюира? Отговорът беше: естественият подбор просто просто е загубил своята сила. Съвременната медицина позволява на голямо мнозинство от хора да доживеят до детеродна възраст и да имат потомство.
Но през последните десетилетия се натрупаха свидетелства за това, че еволюцията на съвременния Homo sapiens продължава и през последните три хилядолетия. Поносимостта към лактоза, устойчивостта към малария и адаптацията към високопланински климат са възникнали при човечеството сравнително скоро. Освен това бе установено, че индексът на телесната маса при европейците също се изменя под влиянието на естествения подбор.
Изследователите са се постарали да изяснят какви признаци способстват за репродуктивните успехи, тоест оставянето на по-голямо потомство. Тук може да възникне въпрос: какво общо има репродуктивният успех, когато говорим за естествения подбор? Работата е там, че непосредствено влияние на естествения подбор е почти невъзможно в популация с ниска смъртност. Но колкото по-приспособен е даден индивид, толкова по-голямо потомство е в състояние да остави. Следователно, по количеството на родените деца може да се съди косвено за степента на адаптация на родителя — естествено, с някои ограничения.
Става ясно, че хората в доиндустриалните култури се различават достатъчно един от друг по своята приспособимост – и това би могло да служи като подходяща суровина за изследването на естествения подбор. По думите на Бийчам, тук има подводен камък. За естествен подбор може да се говори само тогава, когато външните признаци (фенотипът) на индивида, които способстват за репродуктивния му успех, са свързани с неговите гени (генотипът). Методите на молекулярната генетика, взети на въоръжение от еволюционистите сравнително отскоро, позволяват да се изгради връзка между генотипа и фенотипа.
Бийчам е търсил зависимост между относителния репродуктивен успех (отношението на показателя на репродуктивния успех на индивида към средния репродуктивен успех при представителите на същия пол) и генетическите варианти (алели), асоцииращи се с различните фенотипи. В работата си той използвал данните от дългосрочното изследване Health and Retirement Study, в което около 20 хиляди възрастни американци (над 50-годишни) отговарят два пъти годишно на въпроси, свързани със здравеопазването, жилищното им и финансово състояние, трудовата заетост и инвалидността.
Показателите на относителния репродуктивен успех са удобни и с това, че могат да се използват и за оценка на темпото на естествения подбор. Колкото по-интензивен е той, толкова по-бързо еволюира популацията.
Разглеждани са били признаци като индекс на телесната маса тела (ИТМ), ниво на образование, концентрация на глюкоза в кръвта, ръст, шизофрения, концентрация на холестерин в кръвната плазма и възраст при появата на първата менструация при жените. Предишни изследования, насочени към пълногеномно търсене на асоциации, демонстрирали, че всички изброени показатели в по-голяма или в по-малка степен зависят от генетични фактори. Става дума преимуществено за хора, родени между 1931 и 1953 г., доколкото те вече са излезли от репродуктивна възраст.
Резултатите показали, че най-успешни репродуктивно са жените с висока телесна маса или нисък ръст, а също и най-ниско образованите представители и на двата пола. Връзката между тези фенотипи и гените е посочена в статия в от 2015 г., публикувана в списание Nature Genetics. Авторите на статията, американски и европейски учени, анализирали над две хиляди изследвания, в които е прилаган методът на близнаците.
Било установено и че бездетните хора се отличават с по-високо ниво на образование в сравнение с онези, които имат поне едно дете. Като цяло именно образоваността в крайна сметка се оказала признакът, тясно свързан с репродуктивния успех. Останалите фенотипни черти след статистическите поправки не са повлияли на числеността на потомството, освен възрастта, началото на месечния цикъл, за които тази връзка остава вероятна.
Следва да се отбележи, че под образованост се има предвид броят години, използвани за образоване. По оценки на учения, естественият подбор способства за намаляване на времето за образование с месец и половина за едно поколение.
В крайна сметка изтглежда очевидно, че за учение отиват години, оптимални за зачатието на дете, и гените нямат нищо общо с това. Но не бива да забравяме, че наследствеността относно нивото на образование е доказана. Затова може да се предположи, че някои генетически фактори влияят върху способността ни да се образоваме, в резултат на което някои индивиди не губят време в учение, а го използват, за да се посветят на раждане и отглеждане на деца. В резултат се раждат повече деца, на които са предадени гените на „ниската образованост“.
В статия, публикувана в списание Nature през май 2016 г., е посочено, че нивото на образованост може да е свързано с някои психоневрологически и когнитивни особености на организма, които, на свой ред, се определят от изменения в гените, участващи в развитието на централната нервна система.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай