Въпросът с кадрите в българското машиностроене е много сложен и, за съжаление, най-тежкият. Не достигат квалифицирани специалисти. Имам предвид квалифицираните, изпълнителските кадри. Някогашните механотехникуми подготвяха наистина качествени специалисти, но те са отдавна в процес на ликвидация. А в тези, които останаха като професионални гимназии, не се изучават основни машиностроителни професии и специалности.
В много от областните центрове, в съществуващите още професионални гимназии по механотехника и машиностроене, не се готвят кадри за машиностроенето. Вярно е, че и учениците намаляха у нас, но и икономиката като цяло вече е по-малка. А основният проблем, според мен, не е, че младите бягат в чужбина, а че нашето образование не е променило начина си на прием в средното образование. Не е необходимо да се насърчава приемането само в езикови гимназии, нека се обърне внимание и на нашите нужди.
Дуалното обучение за машиностроене е много важно, тъй като ние пренасяме опита от Швейцария, Австрия и Германия, където то е въведено. А е очевидно, че и трите страни са водещи машиностроителни центрове. Преди няколко дни ми се наложи да направя анализ на цифрите в нашия бранш от постигнатото през 2015 г. спрямо предната година и се оказа, че в машиностроенето като цяло има растеж. Забелязва се и едно задържане на производството за местния пазар, но пък са се увеличили оборотите като цяло, което идва преди всичко от нарасналия износ.
При производството на металните изделия без машинното оборудване и при производството на частите за автомобили растежът през миналата година спрямо 2014 г. е над 35%. Той се запази и от началото на 2016 г. и бих казал, че това е закономерно. Защо? Най-вече заради това, че секторът е експортно ориентиран. Наш основен пазар са страните от ЕС и има ли оживление при нашите партньори, то се пренася и в нашето производство. Една част от изделията, които изнасяме са по линия на кооперирането. Което означава, че голям брой от българските машиностроителни предприятия произвеждат възли, детайли, компоненти за крайни изделия, които се създават в страни извън България, но при тях принадената стойност не е особено голяма. Заедно с това пък отделни производства вече се наложиха трайно като конкуренти на международния пазар. И редица български производства започват да присъстват там и да се конкурират успешно.
Един от подсекторите на машиностроенето, който се развива почти непрекъснато от 1989 г. досега, като изключим първите 2-3 г., през които имаше сътресения, това е хидравликата. Имаме две големи предприятия в Казанлък, които са изцяло българска собственост, с пазарен дял от 6-8% от световното производство. Съхранихме и някои от старите производства. Но, за съжаление, в годините на прехода и по време на приватизацията големи предприятия, които даваха облика на българското машиностроене, просто изчезнаха от индустриалната ни карта. Ако част от тях бяха попаднали на по-заинтересовани собственици, които да ги развиват при новите условия, а не да ги източват, можехме да стоим значително по-добре.
Нека не забравяме, че България даваше повече от 20% от световното производство на мото и електрокарите. Има го все още в Пловдив, но то не може да бъде с предишните мащаби, тъй като по веригата всичко онова, което се произвеждаше за монтажа на електрокарите, вече го няма. През последната година, година и половина оперативната програма за иновации и конкурентноспособност, която е основата за насърчаване на икономиката, на промишлеността и на българското машиностроене, върви успешно. Фирми от нашия бранш кандидатстват активно, привличат се средства, инвестира се в нова, съвременна техника и оборудване, разработват се нови изделия. Мога да ви назова и конкретни примери на компании, които са усвоили десетки милиони за развитието си.
Надявам се това оживление, което наблюдаваме в европейската икономика да се задържи и в бъдеще. Защото машиностроенето е експортно ориентирано и тръгне ли назад Европа, неминуемо натам ще тръгнем и ние, както беше през 2008-2009 г. Но задържи ли се растежът и занапред, шансовете на българското машиностроене да се развива стабилно и възходящо, съществуват, въпреки трудностите и проблемите.
БГНЕС
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай