Петък, 1 Ноември 2024

Богомил Манчев: 10 млрд. евро ще струва “Белене”, ако се прави

Богомил Манчев: 10 млрд. евро ще струва “Белене”, ако се прави
Публикация   29 Юни, 2016   /     Марияна Бойкова    /     567

Иран и Индия може да купят готовите реактори за втората атомна централа, казва председателят на БУЛАТОМ

 

 

 От самото правене на площадката досега са похарчени 2-2,5 млрд. лв.

За държави, които строят реактори по тази технология, е голямо предимство
да купят готово оборудване

- Г-н Манчев, дали някой е правил сметки колко пари е дала държавата за “Белене” от първия опит да бъде построена до ден днешен?

- Трудно е да се направи анализ, защото парите пред 1985 г. са имали една стойност, сега - друга. Но помоему от самото правене на площадката досега някъде към 2-2,5 млрд. лв. са отишли вътре.

- Решението на арбитража за АЕЦ “Белене” да се платят 550 млн. евро за поръчаното оборудване справедливо ли е?

- Това е едно признание, че когато си поръчал нещо, трябва да го платиш. Преди 3 години казваха друго - че понеже няма договор между “Атомстройекспорт” и НЕК, руснаците може да пият една студена вода. Когато някой е подготвил да внесе в Министерския съвет решение за спиране на проекта, трябва да носи отговорност.

Основният мотив за спирането беше, че няма пари

Трябвало е да кажат тогава щетата от спирането каква ще е. Сега се оказва, че постигнахме справедливост , но не сме готови да я покрием.

- А къде е оборудването, което трябва НЕК да плати?

- Оборудването е в Ижовските заводи в Русия. Докарват го на площадката на АЕЦ “Белене” и излиза въпросът - къде да го сложим? И нашите започват да си чешат главата, защото и за това не са готови.

- Нали има хангари, в които се пазеше реакторът от първия опит за построяването на централата?

- Има, но са правени за един блок, а ние имаме два.

- И вторият реактор ли е готов 100%?

- Да. Нали казаха, че когато са спрели проекта, вторият е бил 80% изработен, значи ще доставят 80% от него.

- Какво означава това?

- Част от оборудването може да не се достави. Дали така ще подходят, е решение на държавата.

- Колко варианта има за действие след арбитража? Премиерът Борисов спомена три.

- Вариантите са да го достроим или да го продадем. Складирането е загуба на пари.

Най-малка е загубата, ако го достроим,

но със стратегически инвеститор, защото България не иска да взема кредит. И сигурно е права, не знам. Не познавам като министър Горанов или премиера Борисов финансовото дередже на държавата.

- Не виждам ентусиазъм да продължи строителството със стратегически инвеститор.

- Това е политически въпрос. Като прагматик казвам, че по-рентабилен проект няма да имаме. За политическата цена, която трябва да платим, не мога да говоря. Затова си има партии, които ни управляват.

Да си спомним, че през ноември 2010 г. дойде шефът на “Росатом” Сергей Кириенко с предложение компанията да финансира проекта, а България да остане с 51%. И всичко, което е вложено, ще се отчете като собственост на държавата и разликата до 51% ще се възстановява от цената на тока. Обаче това не се хареса.

- Едва ли и сега ще се хареса.

- Колкото и да се въртим и усукваме, отново единственият стратегически инвеститор, който ще е готов да направи този проект, е “Росатом”. Без стратегически инвеститор проектът е 100% загинал. И този инвеститор трябва да е готов да работи без държавни гаранции. Това е условието и започваш да претърсваш света и го намираш.

- Колко би била цената на изграждането на “Белене” при тези вече произведени реактори? 3,9 млрд., 6,3 млрд. евро?

- Нито е 3,9 млрд., нито е 6,3 млрд. евро. Ако се договорим за 3,9 млрд. евро базова цена, ще остане ескалационният индекс. Ако се договорим за 6,3 млрд. евро, ще затворим ескалационния индекс за 6 години и след това, ако ние закъсняваме, се задейства индексът, ако те закъсняват - намаляваме цената. И остават лихвите на привлечените средства, които не можеш да ги избегнеш. Крайната цена е около 10 млрд. евро. за двата блока.

- А за колко може да се продаде проектът?

- Ако се продава, държавата  може да търси 1 млрд. евро

В сумата влиза строително разрешение, ОВОС.

- Заедно с оборудването ли?

- Не, само проектът и площадката. Нашата оценка е, че около 300 млн. евро струва проектът, плюс парите, които са влагани в площадката плюс някаква печалба, която държавата иска да придобие. И този 1 млрд. не тревожи особено тези, с които са водени разговори. Някои от тях казват, че половината цена ще я платят веднага, други казват, че ще я платят за тези 6-7 г., в които се строи централата.

- А кои са “тези” те?

- Ами кувейтци бяха и други имаше. Кувейтците написаха писмо, че се отказват. Защо, някой друг да отговори.

- Вариант с продажбата на оборудването като че ли е най-реалистичен.

- Той е най-желан в момента. Текущи проекти, които се правят с тези реактори, имат Иран и Индия. Между Русия и Йордания е подписан меморандум и е избрана технология като на “Белене”. Реалният договор се очаква да се подпише през 2017 г. , три или четири години след това ще е необходимо за производство на оборудване. Докато за Иран и Индия е необходимо днес. И може би усилията на държавата трябва да са към тези страни. За тях би било голям плюс да купят готово оборудване.

- Защо?

- Ще могат да пуснат блоковете по-рано. Те са централизирани икономики и за тях е важно да имат такива базови мощности. И това е желанието на нашата държава - ако цената на оборудването е 550 млн., да го продадат за 550 млн. на “Росатом”, а те да го продават за колкото си искат. Въпросът е третата страна да е съгласна. И да се подпише тристранен протокол.

- Това възможно ли е?

- За мен е 100% възможно. Няма да плащаме, ще си запазим и изключително добра ядрена площадка

  Някога може би ще си направим атомна централа - след 10, 20 г., тя ще бъде необходима. В Европа е ценно да имаш площадка, на която да построиш реактори, защото е трудно да получиш всички разрешения, да направиш подготовка и инфраструктура, а ние го имаме.

- Може би Борисов и за това ще говори при посещението си в Иран?

- Не ми дава отчет, но гледам, че ще замине с вицепремиера Томислав Дончев и енергийната министърка Теменужка Петкова.

- А Индия като купувач?

- Индия има два блока, които вече работят на 100% мощност, трети и четвърти се строят. Имат още 4 блока да изграждат. За тези държави е изключително изгодно да купят качествено оборудване.

- Колко би струвало, ако си го поръчат сега?

- За двата блока към 670 млн. евро. Те и за толкова са ни осъдили. Нали решението е за 550 млн. евро и като сложим аванса, който сме платили - над 90 млн. евро, става към 640 млн. евро.

Визитка

Роден на 31 декември 1957 г. в София През 1985 г. завършва Техническия университет в София. Работи като ядрен оператор в “АЕЦ Козлодуй. От 1988 до 1992 г. е научен сътрудник в БАН и участва в пускането в експлоатация на блок VI на “Козлодуй”
     Основател на “Риск инженеринг”, а след преобразуването му в АД е изпълнителен директор, основен акционер и член на СД Председател на Български атомен форум “Булатом”
     Владее руски и английски език.



Коментари

Все още няма коментари!

Коментирай

   captcha

Прочети още