Българите продължават да бъдат гражданите с най-ниска покупателна способност в Европейския съюз и остават на едно от последните места сред страните от Стария континент. Пред нас са дори и държави като Черна гора и Сърбия, които все още не са членки на ЕС.
Това показват данните от последното изследване за тази и следващата години на на най-големия германски институт за пазарни анализи GfK.
Нещо повече - показателят (който отчита инфлацията, доходи, цени на стоки и услуги, БВП) за България пада спрямо 2009 г., докато средният за Европа и ЕС се увеличава, което означава, че стандартът в страната се отдалечава от средноевропейския. У нас за тази и следващата година покупателната способност е 2618 евро на човек, докато за ЕС и 43 държави в Европа е съответно 14 202 и 11 945 евро.
Общото средно повишение е с 2%, докато в България се отчита спад от 8%. Страната с най-големи възможности пък е Лихтенщайн - там на човек се падат около 50 хил. евро на година. Анализаторите на GfK дават за пример големите дисбаланси именно с България, като я сравняват с Норвегия - скандинавската страна е с показател от 25 хил. евро.
Реално стандартът у нас е едва 18% от средния за ЕС. България все пак не е единствената страна със спад на показателя - такъв има и при някои западни държави, но повечето от Централна Европа успяват да го повишат.
Намаляващата покупателна способност на хората е поредният знак, че възстановяването на вътрешното потребление най-вероятно ще се забави. Такава е нагласата и на повечето икономисти и представители на бизнеса през последните няколко месеца, още повече че цените на много от стоките и услугите растат при свити доходи.
"Потреблението навлиза в един порочен кръг - колкото повече се свива, толкова повече нараства натискът за още по-големи ограничения, защото се губят работни места, а доходите се изяждат от стабилния ръст на цените", коментира Цветослав Цачев, главен анализатор в "Елана".
Изводите от изследването съвпадат с последните резултати на Евростат, според които през 2009 г. Българите разполагат с по-малко от половината доход на средноевропейския гражданин. Те обаче и засилват опасенията за по-бавно възстановяване на потреблението в страната, особено на фона на растящите цени на хранителни стоки, които според националната статистика формират 37% от разходите на домакинствата.
След България в таблицата са подредени и Босна и Херцеговина, Беларус, Албания, Косово, Украйна и Молдова, където покупателната способност на човек от населението е едва 832 евро годишно.
Данните на GfK показват и че все повече се увеличава разликата между България и държавите от първите 15 в класацията. Така например Швеция регистрира годишно увеличение до 17 149 евро на човек при 14 561 евро година по-рано. В някои от първите 15 също е отчетено намаление на годишна база (например Австрия, Швейцария и др.), но като цяло то е под 1%.
"Така фирмите имат по-малко продажби и се борят за всеки клиент, а приходите от ДДС и акцизи намаляват, с което още ще падне качеството на здравеопазването, образованието и т.н. "Няма да се учудя, ако и през следващата година продължи нарастването на спестяванията в банките, което е индикатор за ниското потребителско доверие и страха в бъдещето", казва още той.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай