Ако е вярно, че пчелите умират, защо тогава световното производство на мед расте? Отговорите на този въпрос са много, но ако трябва да го отнесем към България, обяснението е основно в субсидиите. Бумът на пчеларството в страната се дължи най-вече на растящото финансиране от европейската Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 - 2020 г. и националните дотации, които покриват 70% от разходите за покупка на кошери и пчелни семейства. Тези два инструмента повишиха интереса на предприемачите към бизнеса.
В последните шест години броят на пчелните семейства в страната почти се е удвоил, като само през 2015 г. ръстът спрямо предходната година е от впечатляващите 30%
Подобен ще бъде и през 2016 г., когато очакванията са семействата в страната да надминат 1 млн.
Заедно с това истински апогей преживява и биосегментът. България вече е на първо място в света по отглеждане на пчели по методите на биологичното земеделие. Този факт също си има прагматично обяснение – за биопчелите се полага субсидия, каквато не се плаща за конвенционалните. Лидерството в биопчеларството обаче изчерпва добрите новини. Въпросът сега е какво точно може да направи България с този потенциал и всичкия мед, който ще бъде произведен в бъдеще, при ниската вътрешна консумация и сравнително трудните експортни пазари. А и в този бизнес невинаги нещата зависят само от производителите и сключените договори. Например заради студената и дъждовна пролет през тази година кошерите в повечето райони на страната все още са празни, реколтата от акациев мед е напълно пропаднала, а едно много сухо лято ще влоши още резултатите. Тоест както в другите селскостопански дейности, така и в този бизнес рискът да завършиш годината на нула е съвсем реален и е хубаво, когато печелиш, да печелиш добре.
Стимулиран растеж
"Тенденцията за окрупняването на стопанствата е особено осезаема в последните три години и това се дължи най-вече на факта, че много млади хора, които бяха получатели на субсидии по мярката "Млад фермер" от предишния период на ПРСР, сега развиват стопанствата си", обяснява Илия Павлов, собственик на 1600 кошера в три области на страната и производител на пчели майки. Успоредно с това подпомагането по повечето мерки и в новата ПРСР дава предимство на животновъдството (където попадат и пчелите), а заради по-ниските първоначални инвестиции, сравнително по-малкото грижи от тези за отглеждането на една крава например и по-слабия ветеринарен контрол много предприемачи се насочват именно към пчеларство. Макар че се окрупняват, големите стопанства с над 150 кошера все още са под 1% от всички. А именно те правят бизнес, от който може да се печели самостоятелно. Останалите предприемачи по-скоро отглеждат пчели като допълнително занимание.
"За повечето хора това е хоби и си правят мед за лична консумация, има и много, които го правят полупрофесионално, без да е основна дейност в стопанствата им. Един производител може да се издържа от продажби само на мед, но ако има поне 120 кошера. При положение че добивите му от сезона са около 40 - 60 кг от кошер, това означава, че прави над 5 тона мед на година, или годишният му приход е минимум 25 хил. лв.", казва Николай Киров, производител от района на Черноморието със 120 кошера.
Срещу този приход не стоят особено високи разходи. След първоначалната инвестиция от около 300 лв. за кошер и пчелно семейство най-големите разходи са човешки ресурси, лекарства и продукти за подхранване на пчелите, амбалаж и етикети за меда, ако той се пуска за директна продажба. Тук обаче производителите могат да бъдат подпомогнати от Националната пчеларска програма. Между 2014 и 2016 г. нейният бюджет е 14 млн. лв., от които половината са европейско финансиране.
Пчеларите ще могат да разчитат и на нова схема за финансиране по мярката "Агроекология и климат" в ПРСР 2014 - 2020 г. , която ще отива при тях косвено чрез растениевъдите, които засаждат медоносни култури за осигуряване на паша на пчелите. Средства ще се дават само на тези производители, които имат сключени договори с пчелари, и ще бъдат в размер 143 евро/ха. Тази практика е разпространена в Западна Европа, но се прилага за първи път в България.
Николай Киров казва, че проблем е разединението на сектора. "В момента в България има поне 16 пчеларски асоциации, а производството на пчели майки доскоро беше монополизирано само в една развъдна асоциация", обяснява още производителят. Огромна пречка за бизнеса е и липсата на кадри. Специалисти в България почти няма, а големите стопанства трудно намират и общи работници.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай