- Г-н Стаматов, в работните варианти на новите учебни програми липсват някои от емблематичните ни произведения като „Дядо Йоцо гледа“, „Чичовци“ и други. Защо се налага това?
- Изключително важно е да се повтаря многократно, че учебното съдържание в момента по всички предмети е тежко, с много теория и малко практика. Това прави часовете неувлекателни, а в определени моменти дори скучни. При една голяма база произведения, които учителят трябва да предаде, например 50, а се знае предварително, че броят на часовете по литература е 108, както са в 9-и, 10-и и 11-и клас, това означава, че няма никакво време за осмисляне на материала, а става дума за едно препускане и надпреварване с учебната програма. Нека не забравяме, че броят на часовете понякога намалява и заради извънредни ситуации, ваканции, неучебни дни, заради обществени прояви. Заради това се налага някои произведения да бъдат сбити. Тази изключително порочна практика се повтаря вече 25 години. Именно заради това стигнахме до заключението, че трябва да се намали задължителният набор от учебни единици за ново съдържание. И това важи за всеки един предмет. Ще дам пример с биологията – часовете там са 82, урочните единици са 65. Това означава, че има много малко време за контролни, за свободен разговор върху биологични проблеми. Това води до постоянно пресиране на учители и ученици. При литературата, която винаги е вълнувала много хората, положението е същото. Учителят трябва да има свобода и време. Ако всички ученици бяха еднакви, можехме да говорим за широк задължителен набор. Те обаче са различни дори в рамките на един клас. Затова е много е важно да се отдели необходимото време и внимание на всеки един от тях и да сме сигурни, че може да разкаже и приложи в ежедневието си знанията, които е научил. Има много примери в световен мащаб, при които броят на произведенията по литература е сведен до 5-10 за цялата година. Така е в Англия например. Идеята е обаче това произведение да се изучава наистина задълбочено, да се дискутира от гледна точка на времето, в което е писано, да се създаде възможност за интерпретация на това.
- Кой е определил кои произведения да отпаднат, имало ли е допитване до учителите?
- През 2008 година сред учителите са били направени анкети и те са посочили кои автори с кои произведения да фигурират като задължителни в учебната програма. Това не означава, че едно произведение е по-добро от някое друго, не може да се оценяват по този начин. И в настоящия работен вариант на учебните програми Христо Ботев е силно застъпен в 9-и клас, Иван Вазов - в 10-и клас, Алеко Константинов – в 9-и и 11-и клас. Не може да се изучи цялото творчество на един автор, не в това е смисълът. Творчеството на българските автори е толкова богато, че няма как да се изучи цялото.
- Могат ли родителите на децата, които все пак имат хуманитарен интерес, да са спокойни, че децата им ще изучават по-задълбочено литература?
- Не само може, това е идеята. Така например една паралелка, която е с хуманитарна насоченост в гимназиалния етап, ще учи не само задължителните три часа, а допълнително още 3 или 4. И тези произведения, които в момента са предложени, засягат основно задължителната подготовка, а при разширената може да се учи още много литература и да се правят различни интерпретации. Ако погледнем обаче същия този гимназиален етап в една професионална гимназия, която е насочена към транспорт, ситуацията ще бъде друга. Там децата имат за приоритет да се научат да поправят коли по съвременен начин, да работят с техниката, която е адаптирана към ремонта на автомобилите. Българският език е изключително важен за тях, но те ще изкарват хляба си със своята практика.
- В 7-и и 10-и клас учебната програма по история обхваща изключително голям период от време – от Възраждането до наши дни. Ще могат ли учениците да осмислят заложения учебен материал и каква е идеята той да се повтаря в два класа?
- Този избор има много ясна идея. След седми клас учениците ще завършват основно образование, ще имат и национално външно оценяване. Тогава учениците учат най-задълбочено. В седми клас самостоятелната им подготовка е най-застъпена. Съвсем логично е тогава да се изучава толкова задълбочено история. В 10-и клас пък приключва първият гимназиален етап, затова и там има акцент. Колкото до обширния материал, моят поглед е, че историята като предмет в общообразователната подготовка е най-трудният заради многото факти и необходимостта да се погледнат в исторически аспект. Периодът, който е заложен в програмите, е дълъг, но в момента има много интерактивни подходи и ако те се използват правилно от всички колеги, децата ще успеят да се справят. Много е важно не какво, а как се учи. В момента историята може да се изучава с видеофилми, карти, интернет ресурси. Тези гъвкави подходи създават възможността на ученика да му е изключително интересна тази иначе сурова и сериозна материя.
- Кога ще се учи Средновековие, което беше „пропуснато“?
- Ще се изучава в седми клас, като часовете, необходими за неговото преподаване, са 18. В рамките на тези часове, които ще бъдат в графа ЗИП, Средновековието ще бъде преподадено.
- Публикувахте за обсъждане поправки в Закона за професионалното образование. Как обаче ще запълните професионалните гимназии, в които през последните години наблюдаваме отлив на ученици?
- Според промените в закона значително се увеличават часовете за практика. Така например в подготовката за трета професионална квалификационна степен е предвидено 70% от учебното време да е за практика и само 30% за теория, свързана със специалността. Проблемът с престижа и интереса към професионалните гимназии все още е актуален и сериозен. Първата ни стъпка в тази посока е промяната, според която всички професионални гимназии, които в момента са държавни, ще станат общински от 1 август. Така общината, в която се намира съответното училище, ще задава потребностите от необходими кадри и ще развива тези специалности, от които има нужда. В случая регионалният поглед е много по-важен от националния. От нас ще се очаква да подготвяме учителите, които да умеят да преподават практически. Идеята е бизнесът да бъде активен сътрудник в този процес, да се свърже с гимназията и да заяви от какви специалисти ще има нужда. В момента една паралелка съдържа една специалност и професия, а малкият и средният бизнес не може да бъде запълнен с толкова малко кадри. Затова една паралелка трябва да съдържа две или три специалности. Проблем е, че в момента училището чака, бизнесът чака и на практика те не си говорят. Така загива и средният бизнес, загива и гимназията.
- Ще има ли промени в скалата за оценяване на матурите?
- Не, промени няма да има. След като матурите бъдат проверени, ще бъде обявена и скалата.
- Очаквате ли злоупотреби на държавните зрелостни изпити въпреки наистина строгите мерки, които сте предвидили?
- Злоупотреби винаги е имало и ще има. Очаквам това, на което вече сме ставали свидетели и в минали години – спекулации по отношение на изтичане на информация, опити на много учители „да помогнат“ на ученици. Тази помощ в едно малко населено място е потребност на обществото да го направи. Ако анонимността на големия град е факт и възпрепятства такива практики, в малкото населено място всички се познават и е много трудно да им се обясни, че не трябва да продължава по този начин.
ВИЗИТКА:
Роден е през 1967 г. в Карнобат
Завършил е Факултета по биология на СУ “Св. Климент Охридски” и преподава биология
Бил е последователно директор на 150-о СОУ, 80-о СОУ и 119-о СОУ в София
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай