Мажоритарният въпрос в референдума би тласнал България по гръцки път
Трябва да се забрани изборните правила да се променят за следващия вот - като в Германия
При мажоритарен вот сега ГЕРБ ще има поне 150 депутати
Два страха витаят край гласуването в чужбина
- Според вас какъв ще е резултатът от една от големите промени в Изборния кодекс - ако не гласуваш на два последователни вота, отпадаш от избирателните списъци. И от опцията за вот “Не подкрепям никого”, който обаче няма да се взема предвид при пресмятане на прага за парламента?
- Квадратчето “Не подкрепям никого” бе замислено за съвсем други цели, остана резултат от едни неуспешни преговори и няма никакво значение. Другата промяна, за която питате, е разумна и дори недостатъчно радикална, но все пак ще даде в по-дълъг период положителни последици. Хората реагираха много остро, защото случаят бе поднесен като “задължително гласуване”. Тази идея обаче отпадна.
Нищо не прави гласуването задължително
освен някаква декларативна стилистика на изказа. Но се взе някаква мярка, макар и отслабена, да се нормализират избирателните списъци в България.
В какво се състои проблемът? Конституцията и правилата в момента изключват варианта да бъдеш отписан от списъка. Резултатът е, че в него съществуват милиони хора повече, отколкото реално са. Списъкът расте, докато населението намалява и ако това продължава, Господ знае до какво ще стигнем. Новото правило дава възможност списъкът да се нормализира, макар и за 8 години (може да са и по-малко при предсрочни избори).
Това е хубаво. Пък и този, който е останал извън списъка, ако иска, много лесно може да бъде възстановен. България ще получи нещо като
мек вариант на система с регистрация, каквато действа в САЩ
- там, ако искаш да гласуваш, трябва предварително да го заявиш.
- А до какво ще доведе оставането в списъците само на реалните гласоподаватели?
- До осъзнаване колко малко хора живеят в България и до премахване на заблудата, че много малко българи гласуват. Обикновено гласуват близо 2/3 от нацията, много рядко под 60%. Това е много високо, сравнено с другите европейски страни, постижение. На изборите в САЩ ще видите, че хората,
които излъчват
американския
президент,
са около 25%
Населението у нас е изключително активно политически, а на всички избори получаваме обратното сведение - “хората ги обзе апатия” и т.н. Това е сбъркана оптика.
- Другият спорен въпрос е за секциите в чужбина, където се отива на до 50 секции в държава.
- Това е мярка против ДОСТ заради опасенията, че с помощта на турския президент политическа партия у нас ще набере много гласове и ще влезе в парламента. Може да се оценява в зависимост от това кой страх е по-голям. Имаме нещо като Буридановото магаре, което избирало между две купи слама и умряло от глад, но наопаки. Тук имаме две опасности. От една страна, е несъмнено ограничаване на правата на хората, от друга - намаляване намесата на чужда страна в нашите вътрешни работи. Кое е за предпочитане, е трудно да се каже.
- Защо управляващите партии решиха да оставят на президента въпроса за съчетаването на референдуми с национални избори?
- Това е най-непонятното за мен решение, тъй като засяга съвсем конкретен случай. Аз не вярвам, че българските политици мислят надалеч, създавайки тези правила. Мислят за следващите, евентуално за по-следващите избори. Както правихме навремето закон за човек, сега правим изборни правила за партия. А би трябвало да се поучим от германската ситуация. Там има само едно ограничение върху избирателния закон - не можеш да гласуваш правило за следващите избори, когато теб ще те избират, можеш за по-следващите. Така принципно лишават парламента от възможността да обсъжда изобщо начина, по който ще бъде избиран следващия път. Не може да си подобрява условията в зависимост от партийната ситуация. Но у нас всеки път Изборният кодекс се ремонтира от гледна точка на конюнктурни интереси. В случая с референдума в центъра е името на г-н Слави Трифонов. Бойко Борисов казва: Не ме е страх от Трифонов, президентът да решава каквото иска за референдума. Какво ще реши президентът обаче, е трудно да се каже. От една страна, политически той изглежда доста далеч от г-н Трифонов и едва ли иска да му е помощник. От друга страна, част от исканията на Слави Трифонов съвпадат с исканията на президента в неговия отпреди година референдум. Сега ще видим
драма между дълг и страст в духа на драмите на Корней и Расин.
- Има очаквания, че президентът ще наложи вето на Изборния кодекс.
- Доколкото разбрах от изявления на негови помощници, ще го върне. Така, ако допълнителните разпоредби започнаха да играят ролята на трето четене, след ветото ще стане четвърто четене даже.
Но общо взето промените в хода на пазарлъците станаха толкова нерадикални, че не си струват целия този шум. Голямата беля може да стане, ако се промени избирателната система в мажоритарна, до което този референдум би могъл да доведе.
Българите, и не само те, казват, че искат мажоритарна система, защото им се струва, че това им дава повече права и че пропорционалното някак ги лъже. Затова референдум, ако се явят достатъчно хора, а президентските избори ще ги мотивират да го направят, ще доведе до победа на идеята за мажоритарно начало.
Това рязко ще промени политическата ситуация и съдбата на България
Ще тръгнем по гръцки път, по друг начин, но с подобен резултат - две големи партии ще ни управляват дълъг исторически период, което довежда до няколко клана начело на страната. Но не просто семейни кланове, а политико-икономически групировки. Двупартийната система особено в малки страни води до лоши последици, които не отразяват съотношението на силите. Ако сега има мажоритарни избори, ГЕРБ ще има поне 150 депутати.
- Излиза, че ГЕРБ няма никакъв интерес референдумът да бъде през летните месеци, когато активността ще е ниска.
- Ако ГЕРБ изхожда от тяснопартийния си интерес, мажоритарната система му дава огромна власт. Борисов в първия си мандат имаше такива стремежи, сега не се стреми към това. Който преяде с власт, после си плаща много тежко, всички проблеми на страната се оказват негови, а няма сила която да може да реши всички проблеми. Това е причината по-мъдрите партии да не се стремят да вземат цялата власт и когато имат възможност, правят коалиции. Симеон Сакскобургготски можеше да управлява България сам, но се опита да разпръсне властта. Виждали сме и преяли с власт режими, като този на Иван Костов. Щом видят властта я излапват и следва онова, което става, когато те боли корем и имаш разстройство.
При двупартийна система хората ужасно искат да сменят някоя от партиите, но има японска поговорка “Не се радвай кой си е отишъл, преди да видиш кой е дошъл”. Появата на трета партия на мястото на една от двете минава през изключително тежка и остра политическа криза, както видяхмесъвсем наскоро в Гърция, където СИРИЗА замени ПАСОК. В САЩ например такава криза не се случвала повече от столетие.
Частните съдебни изпълнители в България се държат като мутри и приличат както външно, така и по поведение на бойни бригади от началото на прехода. Време е да бъдат обуздани, а защо не и тази институция да бъда закрита.
Това заяви независимият депутат Велизар Енчев от парламентарната трибуна по време на свой въпрос към правосъдния министър Христо Иванов, предаде БГНЕС.
Частните съдебни изпълнители в последните години не се възприемат от много граждани като справедливи лица на държавността, нещо повече – все повече се налага мнението, че е наложителна реформа, а защо не и закриване на институция на частните съдебни изпълнители, каза Енчев. Според него днес фактите са такива, че работата на ЧСИ-тата все повече се превръща в заплаха за социалната стабилност, а правосъдното министерство на този етап не се справя с контрола на дейността им.
Не трябва ли да се създадат агенции, които да заместят канторите на ЧСИ, както е на много места в Европа, попита Енчев. „Не е ли уместно да се преустанови тяхната дейност, като останат да действат държавните съдебни изпълнители? Обмисляте ли тази дейност да е държавно регулирана и контролирана и да спре този терор на ЧСИ над обикновените българи?“, попита независимият депутат.
Отменянето на ЧСИ като институт е въпрос, който трябва да реши Народното събрание, но аз не бих подкрепил подобен ход, защото ЧСИ е елемент от ефективния достъп до кредит и от възможността да има благоприятен бизнес климат в страната, отговори Христо Иванов. „Факт е, че има много нередности и фокусът трябва да е върху контрола, който както вие казвате, не се осъществява добре в много моменти“, призна министърът.
За 2014 инспекторите на Министерство на правосъдието са извършили 525 проверки, много от тях завършват с предложения за наказание, каза Иванов. „Фактът е, че кръгът, в който се извършва контрола на частните съдебни изпълнители не е достатъчно добре дефиниран от закона, освен това досега отсъстваше наредба за финансовият контрол върху частните съдебни изпълнители. Такава наредба беше изготвена и предстои да бъде обнародвана в Държавен вестник в началото на март“, съобщи правосъдният министър.
В тази наредба за първи път се уреждат основните принципи, на които трябва да отговарят финансовите инспектори в Министерството на правосъдието, обясни той. Според Иванов в тази наредба се регламентират подробно условията и реда за извършване на финансовия контрол, видовете финансови проверки и други. „Целим да има механизъм за контрол на дейността на Камерата на частните съдебни изпълнители и опростяване за извършване на контрол върху дейността на самите частни съдебни изпълнители“, обяви той и изрази надежди, че след като се засили контрола това ще се отговори на основната част на притесненията за дейността на частните съдебни изпълнители и няма да има нужда от тяхното закриване.
В отговор Енчев каза, че е доволен от приетата наредба, но настоя за категорични мерки в посока хуманизиране работата на частните съдебни изпълнители. „Много от тях действат като наказателни бригади срещу беззащитни български граждани. Използват методи от мутренските времена, често пъти се използва и физическа сила“, каза Енчев. Възмутени български граждани изпращат писма на народните представители, в които се питат в кое време живеят – в началото на прехода или във времена, в които сме член на Европейския съюз. Някои български ЧСИ-та и по външен вид и в поведение приличат на бойни бригади от мутренските времена и те трябва да бъдат обуздани, категоричен бе Велизар Енчев.
Три са факторите: по-високият растеж, дефицитът в бюджета и лихвените проценти по дълга намаляха значително
В ПОСЛЕДНИЯ работен ден на януари правителството публикува няколко ключови фискални данни. Най-голямо внимание привлече бюджетната статистика за януари 2016 година, която показа, че държавният бюджет е отчел рекорден бюджетен излишък - надминавайки дори предкризисните времена. Данните за дефицита през цялата 2015 г., който е по-нисък от планирания, също бяха отразени. Почти никой не обърна внимание на третата ключова статистика - а именно за държавния дълг. Тя обаче е най-изненадваща.
Според месечния бюлетин за държавния дълг в края на 2015 г. държавният дълг възлиза на 11,6 милиарда евро - което е 26,4% от брутния вътрешен продукт (БВП). Година по-рано, през декември 2014 г., дългът отново беше 26,4% от БВП. С други думи, държавният дълг се запазва на едно и също ниво като дял от брутния вътрешен продукт. Т.е. през 2015 година държавният дълг не се увеличава.
Това е рязко подобрение в сравнение с 2014 г. През 2014 г. държавният дълг се увеличи с близо 8 милиарда лева и скочи рязко като дял от БВП - от 17,2% от БВП на 26,4% от БВП. Шоковото увеличение на дълга беше причинено от безконтролния бюджетен дефицит, изплащането на гарантираните влогове в КТБ и временни заеми, отпуснати за Фонда за гарантиране на влоговете и за стабилизиране на финансовата система.
Увеличението на дълга през 2014 г. беше толкова рязко, че кредитният рейтинг на България беше намален двукратно в рамките на една година - което е почти без прецедент. Политици и анализатори започнаха да говорят за дългова спирала. Тезата беше, че постоянно растящият дефицит и дълг ще ни вкарат в спирала, от която много трудно може да се излезе. Ратифицирането на средносрочната програма за емисия на еврооблигации също предизвика вълна от коментари, че страната е в дългова спирала и постоянно задлъжнява.
След всички тези опасения, че дългът неконтролируемо расте, изведнъж още през 2015 година той спря да се увеличава! Нивото на дълга е с 3% от БВП по-ниско от планираното, а абсолютният размер на дълга е с почти 2 милиарда лева по-нисък от заложения в бюджета таван. Причината за този внезапен обрат е комбинацията от три фактора, които се развиват много по-благоприятно от очакваното.
На първо място, икономическият растеж е далеч по-висок от прогнозите. Повечето прогнози залагаха на икономически растеж през 2015 г. близък до нулата - а реално икономическият растеж е около 3%, което всъщност е най-високото ниво от началото на кризата насам. Ускоряването на икономическия растеж влияе положително на дълговите индикатори.
На второ място, бюджетният дефицит намаля значително. През 2014 г. бюджетният дефицит в България достигна цели 5,8% от БВП - най-високото ниво от средата на 90-те години. През 2015 г. дефицитът се сви рязко до 2,5%, с което България изпълни европейските изисквания и избегна процедура по свръхдефицит. Нещо повече, бюджетният дефицит се дължи в голяма степен на приключването на програмния период за еврофондовете, т.е. през следващите години няма да има такъв дефицитен натиск.
На трето място, лихвените проценти по държавния дълг намаляха значително. При последните аукциони бяха постигнати рекордно ниски нива на лихви - за 3 и 5-годишен дълг лихвата е около 0,5 - 0,8% годишно, а дори за 10-годишен дълг лихвените нива са около 2 - 2,5% годишно. Ниските лихви намаляват тежестта на дълга - България е сред страните, които заделят най-малък дял за плащане на лихви.
Заради тези три фактора през 2015 г. дългът спря да расте въпреки шоковото покачване преди това. Не бива обаче да спираме дотук. Сега остава още една важна крачка - а именно да се постигне устойчиво намаление на дълга. Това ще изисква допълнителни усилия за ускоряване на икономическия растеж, намаление на дефицита и повишение на рейтинга, което ще намали лихвените проценти.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай