- Българинът живее с усещането, че кризата никога няма да свърши, какво обаче показват проучванията ви в TНС, г-жо Абрашева?
- В общественото мнение в 28-те страни, членуващи в ЕС, доминират оценките, че икономическата криза от 2009 година е зад гърба ни. Това поне сочат данните на “Евробарометър”, системата за редовни проучвания на нагласите и оценките на хората в Европа, която ТНС поддържа за евроинституциите. Изглежда, вече сме в друга фаза.
- По икономически показатели или според мнението на хората?
- Икономическите показатели и мненията на хората често пребивават като че ли в паралелни светове, които не винаги имат пряк допир помежду си. В този случай обаче са в синхрон. Икономическите прогнози на Европейската комисия вещаят възстановяване на растежа на база фактори като ниските цени на горивата в световен мащаб и др. Съответно, общото усещане на гражданите от ЕС-28 също е за излизане от кризата, макар и плахо.
- Как стои България сред тези 28 страни?
- По-смислено е да погледнем как стоим в групата на така наречената Централна и Източна Европа - България, Румъния, Полша, Чехия, Унгария, Словакия. За тези страни има две основни очаквания от края на 90-те - първо, че икономически ще растат по-бързо, отколкото стара Европа, защото са възникващи пазари, които догонват и наваксват десетилетията комунизъм. И второ, че ще извършват реформи, за да могат институциите и пазарите им да се доближат като правила и начини на функциониране до развитите и големите в ЕС. Тези страни действително имаха над средния за Европа ръст в периода до 2008 г. - 4-6%. Включително и ние - независимо от популярните у нас оценки, че си влизаме неспирно
от криза в криза още от времето на хан Аспарух
Общото за тези страни и днес, след кризата, е, че прогнозираният ръст от 2-3% годишно, макар и по-слаб отпреди, е по-висок в сравнение с останалата част от Европа. България обаче не е сред отличниците в групата.
Тигърчетата, готвещи се за скок, са Полша и Румъния и в по-малка степен - Чехия.
- Евродокладите все посочват Румъния като отличник, а нас - като изоставащ. Така ли е?
- Евродокладите сочат Румъния като отличник основно в областта на съдебните реформи и борбата с корупцията, но наистина - в последните 2-3 години набира скорост усещането, че Румъния започва да изпреварва България. Като страна тя е почти 3 пъти по-голяма, а в икономиката размерът определено има значение. Но това не е единственият фактор. Не съм професионален икономист, но ако се зачетете в икономическите и институционални прогнози и анализи, дори само от любопитство в последните няколко години
сюжетът Румъния изглежда съвсем различен от сюжета България
И като крива на развитие, и като вероятно близко бъдеще. Румъния влиза в кризата от 2009 г. трудно, без резерви, взема големи заеми от МВФ, за да преживее. Данъците върху труда и печалбата и непреките - ДДС, са били и остават по-високи от тези у нас. Към 2015-а обаче Румъния е върнала кризисните кредити. Следва намаляване на данъците, задават се промени за отпушване на пазара на труда, подреждане на социалната област и т.н. Всичко това в контекста на ускорени промени в правораздаването и признати успехи в борбата с корупцията по високите етажи.
Нашата история изглежда малко по-иначе. Страната ни влезе в кризата от 2008/9 с излишък в бюджета, без нужда от заеми. Данъците ни бяха и са по-ниски все още, макар че в последната година избуяват всевъзможни инициативи хем да не се вдигат основните данъци, хем да се взема повече от населението и бизнеса, където, колкото и както може. България взема заеми с ударни темпове, можем само да се надяваме, че това всъщност ще се окажат инвестиции, не просто харчове по усмотрение. В съдебната реформа и борбата с корупцията сме, любезно казано, в застой. С други думи - ние си стоим на място и по-скоро очакваме някой отнякъде да се яви със сметката, докато Румъния крачи по-бързо натам, където имахме всички шансове да бъдем и ние.
- В кои области румънците ни превъзхождат и в кои - ние тях?
- Не е въпрос на състезание, писане на плюсове и минуси по сектори, мерки и т.н. В момента Румъния ни превъзхожда, защото се променя в посока на повече правила, пазар и конкуренция. Докато България създава обратното усещане. Естествено, едва ли в Румъния има само слънце и рози, никаква корупция и пълно царство на правовата държава.
При това си струва да се отбележи, че по политически скандали и обрати, достойни за сериал, и двете страни имаме какво да покажем в последните 5-6 години.
- Кои са бизнесите, които издържат българина сега?
- Първият отговор, който ми дойде наум, е “държавата”, като все по-значим фактор, издържащ пряко или косвено немалка част от българите - и то не само пенсионерите и социално слабите. Стряскащо е, защото държавата не е точно скроена да прави бизнес - тя събира и после разпределя парите на данъкоплатците. Превръщането на държавата в доминиращ фактор в икономиката, поне в български условия, не поражда очакване за конкурентна икономика, развиваща се по собствени, не по политически правила.
От секторите земеделието видимо се развива,
натрупва стойност и поради европейските субсидии. Работещите за износ отрасли също изглеждат на плюс и с перспективи. Като цяло обаче една част от икономиката тича напред, друга се свива, трета живее чрез държавни/политически протекции и пари. Резултатът е нула на нула.
- Кои социални групи днес просперират и какъв е балансът между тях и онези, които бедстват - социално слаби, безработни, пенсионери?
- Ще кажа нещо непопулярно - фактите не ни очертават като бедстваща държава, както обичаме да се представяме. У нас наистина бедните са 21%, в ЕС средно - 17%. Във всички европейски страни има проблеми с хора в изолация и без работа. Проблемите са сходни, ефектите се различават.
- Безработицата нараства, младите емигрират са двете най-популярни тези у нас, а според статистика на БСК в 200 професии вече има глад за квалифицирани работници. Как ще се справим?
- Безработицата като цяло не нараства, но не в цифрите е въпросът. Неработещите имат различни лица. Част от трайно безработните са просто хора, които нямат образование и не умеят нищо. И наистина има дефицит на хора с определени професии и умения. Няма как да произвеждаме хиляди икономисти годишно, при нужда всъщност от хиляди ИТ професионалисти и инженери, и да нямаме този проблем.
- Въвеждането на дуалното образование спасителна опция ли е?
- Всякакво професионално образование е спасителен вариант за България. Все ми се струва, че въвеждането на малко повече реален пазар, не халтура, издържана с публични средства, ще помогне например на висшето ни образование. На добрите вузове с потенциал, не на всички.
- Какъв дял в проучванията на ТНС са хората, решени да емигрират категорично от държавата?
- От няколко години процентът на младите, решени да емигрират, е устойчиво нисък - от порядъка на 2-3 процента. Става дума за имащите конкретни планове, не за повтарящите заклинанието “Терминал 2” всеки път, когато нещо ги ядоса. Повече ме притесняват професионалистите на 30-40 и повече години, които се боят, че бизнесът или професията, в които са успявали досега, няма перспективи в България, ако нещо не започне да се променя веднага. Тъкмо на тях са нужни добър бизнес климат, добро правосъдие, пазарност и правила, минимум политика и държавна намеса. Ако тези хора - има ги във всеки сектор - продължат да заминават, ще ни бъде все по-трудно.
Марчела Абрашева е родена е в София Завършила е социология в СУ “Св. Климент Охридски”
От 2005 г. е регионален директор на TNS за Балканите. Автор и ръководител на множество социологически и пазарни проучвания Омъжена, има син
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай