Уникална изложба, която отразява най-важните събития на прехода, може да бъде видяна в НДК до 21 април
На 18 април “24 часа” навършва четвърт век. В чест на юбилея екипът ни подарява на читателите уникална изложба - 25 първи страници на най-влиятелния вестник в България, които отразяват събития, белязали живота и развитието на България през целия преход.
Първият брой на “24 часа” излиза на 18 април 1991 г. В изложбата, която може да бъде видяна в НДК до 21 април, е включена и първата страница на първия брой.
Както всяка стойностна изложба, и тази бе открита с вернисаж. Така се нарича предпремиерата на изложбите, когато художниците канят ценители и критици, пред които полагат последния лак на картините си.
“Събрали сме се
ценители и познавачи Тук е първият главен редактор Валери Найденов, издателят и най-дългогодишен главен редактор Венелина Гочева, бащата на Малкия Иванчо Ивайло Нинов, ценители, дългогодишният изследовател на медиите Георги Лозанов, треньорът на най-успешния ни национален футболен отбор Димитър Пенев, министърът, започнал преобразяването на икономиката, Иван Пушкаров”, посочи главният редактор на вестника Борислав Зюмбюлев.
Димитър Пенев и Иван Пушкаров с интерес разгледаха всички 25 първи страници, но Пенев се задържа пред първата страница от 11 юли 1994 г. с челно заглавие за футболния сблъсък България-Германия.
“Германия падна, ред е на Италия!”
Иван Пушкаров, който беше икономически министър в кабинета на Димитър Попов през 1991 г., пък е герой в дописка от първа страница на първия брой на “24 часа” със заглавие “Пушкаров отнема монопола на 44 фирми”.
На откриването дойдоха и много приятели на вестника от други медии. Част от тях са започнали кариерата си именно в “24 часа”.
Официалното откриване на изложбата ще е на 18 април, когато е и рожденият ден на вестника.
“Тогава ще ви представим бъдещето, защото тези първи страници са миналото. На 18 април ще видите книгата “Новите 25” - опит да прогнозираме какво ще се случи в живота ни през следващия четвърт век”, каза издателят на вестника Венелина Гочева.
“За първи път откривам изложба на вестник”, каза в началото на словото си Георги Лозанов. “24 часа” създаде модела на журналистиката на прехода. Преди “24 часа” журналистиката бе някак си стъписана, но тогава се появи “24 часа” и започна да създава модела на журналистическия разказ, благодарение на който хората подреждат света си”, сподели той.
Най-точно какво е “24 часа” описа карикатуристът Ивайло Нинов - човек, който не обича да говори много, но е с читателите ни всеки ден от 25 години насам.
“25 г. не са никак малко в историята на един вестник и са повод за истинска гордост. Нека да поздравим хората, които правят “24 часа”, които работят там, и тези, които го ръководят. И да не забравяме, че този повод за празник не е само техен, но и на читателите на “24 часа”, пожела бащата на Малкия Иванчо.
25-те първи страници на “24 часа” могат да бъдат разгледани безплатно всеки ден до 21 април на полуетаж “Изток” в НДК, точно над “Перото”.
Венелина Гочева: “24 часа” ще ви покаже и бъдещето
Много колеги ме питаха как една медия преминава успешно през годините. Преминава, когато най-добрият в печата - Валери Найденов, стане главен редактор и създаде уникален модел на всекидневник, за което искрено му благодаря.
Валери ни научи на много неща, помним един съвет - когато една медия сгреши или подведе читателите си, трябва да се извини и признае грешката. Голямата сила на “24 часа” освен самоиронията е, че винаги ще се извини, когато е направил грешка. Повярвайте, това днес в медиите е дефицит.
Липсва ми почтеността в професията. Почтеността на хората, които правят “24 часа” обаче, е в дози повече и това се усеща от читателите. Не само поради тази причина сме успешни.
Тези първи страници са миналото, от което обаче не се отричаме. На 18 април, когато е денят на “24 часа”, ще ви покажем бъдещето в една книга - “Новите 25”. В нея се опитваме да разкажем и прогнозираме какво ще ни се случи в следващите 25 години. "24 часа" винаги върви първи, защото не се страхуваме да мечтаем.
Валери Найденов: Ако покажете и другите вестници, ще видите картина, по-скъпа от 1000 думи
Мисля, че организаторите са направили една голяма грешка, като са показали само първите страници на “24 часа”. Трябваше заедно с тях да покажат и първите страници на другите вестници как са изглеждали. Тогава всичко щеше да ви стане ясно. Щяхте да видите картина, която струва повече от 1000 думи.
Георги Лозанов: Преди вас журналистиката беше стъписана, “24 часа” създаде модел
Открил съм какви ли не изложби, но за първи път ми се случва да откривам изложба на вестник. Да превърнеш вестник в експонат, е нещо странно и създава едно музейно чувство, което в случая е уместно, защото медийното време е много бързо време. Това, което наричахме преса преди 25 г., съвсем не е представата ни за преса днес. Тя се е променила, разширила. Но си заслужава да погледнем назад в историята, за да кажем нещо, което е факт и което се дължи основно на тези хора тук и на тези отсреща, които работят във вестника, а то е, че “24 часа” създаде модела на журналистиката на прехода. Може да имаме различни претенции към тази журналистика, да ѝ даваме различни оценки, но няма никакво съмнение, че това е моделът, който се създаде, когато преди 25 г. пресата беше и най-активната, и най-влиятелната медия. Валери Найденов каза, че е хубаво да се види сравнението с другите вестници тогава. Аз искам да припомня друго, което беше характерно за началото на прехода, когато се виждаше промяната на модела. Преди журналистиката беше част от една идеологическа среда и се подчиняваше на тези закони. След това изведнъж, като излезе от нея, тя се почувства някак си гола и самотна, някак стъписана. Помните вестниците “Дума” и “Демокрация”, често хората си купуваха и двата, за да могат да намерят баланса и истината някъде по средата. Тогава тази нова журналистика още не знаеше накъде да тръгне и стоеше объркана, се появи “24 часа” и започна да създава модел на медиен разказ. Журналистическият разказ е най-важният за съвременния човек, защото благодарение на него той подрежда света, в който живее, опитва се да го разбира и да е информиран за него. В този смисъл приемам клишето, че журналистиката е история на съвременността, а история значи едновременно две неща - ставащото и разказа за него. Значи две неща, защото от разказа зависи точно какво става, зависи какво се е случило, кое е останало на първите страници, в публичната сфера и обществената памет. От качеството на този разказ до голяма степен зависи качеството на нашия живот. Журналистическият разказ, който “24 часа” наложи, е един разказ, който върви леко, влиза в топъл диалог със своята аудитория, без надменност, без висока претенция. Заедно с това е един разказ, в който се чуват много гласове, и разказ, в който се дава дума на експертите. В “24 часа” за първи път експертите заговориха на журналистическия терен. Така постепенно се създаде този модел, който днес има много модификации, който наричаме журналистика на пресата и който има много пропадания, но “24 часа” ще остане като негов автор. За следващите 25 г. пожелавам на “24 часа” да си запази хартиената дреха. Това ще е все по-трудно, но ми се струва, че ако някой има историческия шанс да го направи, това е точно “24 часа”. Това зависи дали ще възпитате една аудитория, която да не гледа на вестника само като информационен източник, а да гледа на него като реликва, като нещо, което искаш да притежаваш и да си го сложиш някъде в дома, ако ще и само за 24 часа.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай