Пореден опит да се ограничат партийните харчове на пари от хазната правят реформаторите, пище "Труд". „Внасяме предложение за намаляване на субсидиите. Предлагаме да има таван на разходите. Той ще се изчисли въз основата на харчовете на всяка формация през последните три години“, обясни депутатът от ДБГ Димитър Танев. Той бе категоричен, че не е нормално партиите да вземат толкова много пари от хазната и че още по-ненормално е да ги държат на влогове. Идеята е само когато има избори да се дават до 2 или 4 милиона лева в зависимост от вида на вота.
След изборите за 43-тото НС стана ясно, че годишно държавата дава по 35,6 млн. лв., за целия мандат партиите, получилите над 1% от гласовете си разпределят 142,4 млн.лв. ГЕРБ ще вземат 48 млн.лв., БСП и ДПС по 22 млн. лв., РБ - 13 млн.лв., за ПФ - 10 млв.лв., БДЦ - 8 млн. лв., АБВ и „Атака“ - по 6 млн. лв. Пари от хазната има и за две извънпарламентарни формации - „Движение 21“ (1,8 млв. лв.) и „Глас народен“ (1,7 млн. лв.).
Периодично политици с различни убеждения правят опити за намаляване на държавните пари за партиите. През миналата година от Патриотичния фронт предложиха да се намали наполовина субсидията (в момента тя е 11 лв. за глас) и да се сложи таван от 3 млн. лв.
Аргументите на ПФ и Велизар Енчев, че в Германия субсидията за партии е 50 евроцента на глас, в Гърция - 60 евроцента, а в Македония - под 1 български лев, не помогнаха. Идеята за орязване на държавните пари беше отхвърлена от мнозинството в
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай