На днешната дата, 1 април, за изп. директор на Дунарит инж. Кръстю Кръстев е първият работен ден във военния завод край Русе. На шега, наистина, вече 33 години стават, откакто идва от Червен бряг и е назначен от тогавашния директор на комбината Стоян Съботинов като директор на съставен машиностроителен завод.
Преди това вече е натрупал 10 - годишен опит във военния завод в Червен бряг на същата позиция.
Преди 20 години Кръстев поема управлението на „Дунарит“. За времето от първия си работен ден досега фирмата претърпява възходи и упадък. Не е важно колко пъти си падал, важно е колко пъти си успял да се изправиш и да продължиш, оценява професионалното си развитие доказалият се във времето в бранша на военната ни индустрия ръководител.
Само по времето на управление на правителството на Иван Костов, от 1998 г. до 2001 г. е изваден от ръководния пост. Две години по-късно идва и най- неприятният момент както в неговата трудова биография, така и за историята на военния завод- на 19 март взрив изтри от картата на земята склад за боеприпаси, 5 души/ на тази дата във фирмата е отслужена панихида в памет на загиналите/. Различни разследвания на различни нива се спират до версията за човешка грешка при товарене на взривни вещества.
Възходът на русенския военен завод е до началото на 90- те години на миналия вече век. По него време в Комбината работят общо 4500 души- включително във филиалите в Тервел и Алфатар, както и в 27-цеха, разположени на различни места в страната. След това настъпи ерата на конверсията, при която перфектният машиностроителен завод започна производство на маратонки, на ж.п. строителна техника и др.
През 2003 година, когато „Дунарит“ трябва да отбележи славна годишнина- 100- години от създаването си, Кръстев пропуска да организира тържество. Просто принципалът- министерството на икономиката, е било със становище заводът да бъде обявен в ликвидация. Дори година по-рано журналист пита дали това няма да е и последното му интервю….
Военният завод предвид ситуацията в международен план преди около 15 години започва да се занимава и да извършва утилизация на боеприпаси. След близо 7 години „Дунарит“ вече е най-добрият в тази област. Но по редица съображения в момента не е сред производствените приоритети, признава Кръстев.
Но, както обикновено става в приказките, от началото на 2004 година ситуацията започва да се променя. Както благодарение на международното положение, така и на всички български фирми от ВПК, които търсят своето ново място под слънцето, без да са под надзора на държавата.
Така през 2005 година „Дунарит“ е приватизиран“.
Едва ли много фирми може да се похвалят, че за 10 години са успели да увеличат 10-кратно производството и продажбите си. Нещо, с което Кръстю Кръстев определено може да се гордее днес.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай