След двугодишно прекъсване, идната седмица ще бъде подновен подводният сондаж по дъното на река Дунав за свързването на вече изградените сухопътни трасета от връзката между газовите мрежи на България и Румъния край градовете Русе и Гюргево. Целта е през август да заработи интерконекторът, за чието построяване Европейската комисия отпусна част от парите още през 2009 г. и трябваше да заработи най-късно до края на 2014 г.
В началото на 2014 г. обаче стана ясно, че тогавашният изпълнител на проекта – консорциум от румънски фирми, избран от румънския партньор в проекта "Трансгаз", не може да се прави с пробива на трасето по дъното на Дунав и се отказа. След първия неуспешен опит да се намери нов изпълнител, проведен вече от българския участник – газовият оператор "Булгартрансгаз", през следващата седмица ще се подпише договор с румънското дружество на австрийската "Хабау", което бе избрано за довършване на 2.1-километровия речен участък.
Съгласно офертата на новия изпълнител, подводният сондаж и палагането на тръбите трябва да бъде извършено за 119 дни срещу 4 477 649.69 евро. "Хабау" е внесла исканите гаранции и дори вече проучва терена на място. Идеята е веднага след подписването на контракта да започне работа и този път тя да бъде свършена докрай.
Докато върви строежът през лятото, "Булгартрансгаз" ще направи през юни-юли пазарен тест, за да резервира капацитет. По план връзката е с мощност от 1.5 млрд. куб. м годишно от България за Румъния и тройно по-малък – 500 млн. куб. м от северната ни съседка на юг.
Засега, според запознати, интерес да резервират количества за пренос през връзката са проявили британската "БиПи" (ВР), американската "Шениър" (Cheniere), както и австрийската "О Ем Ви" (OMV), която заедно с американската "ЕксънМобил" (ExonMobil) откри находище в румънските води на Черно море, а у нас разработва съседен морски участък заедно с френската "Тотал" и испанската "Репсол".
Интересът на "БиПи", която участва в разработването на азерското находище "Шах Дениз ІІ" в Каспийско море, откъдето у нас ще идват 1 млрд. куб. м от 2019 г. по Трансадриатическия газопровод (ТАП) след изграждането на българо-гръцката газова връзка, е заради потенциално трасе между двата интерконектора и нов маршрут до западна Европа извън този на ТАП до Италия.
"Шениър", която от февруари 2016 г. внася американски втечнен газ в Европа и търси нови партньори, още в края на миналата година обяви интереса си да внася синьо гориво у нас дори през съществуващата, а не бъдещата, гръцката връзка, а достъп и до румънската би разширил пазарните й възможности. Според други източници обаче интересът на американците и към двете връзки не бил чак толкова голям.
"О Ем Ви", като работеща и у нас, и в Румъния, също би могла да се възползва от капацитета на връзката Русе-Гюргево, още повече, че от "Трансгаз" уверили "Булгартрансгаз", че след извършена рехабилитация на тяхната мрежа могат да вдигнат капацитета на интерконектора от тяхна страна на 800 млн. куб. м годишно.
На българския газов оператор предстоят на 30 март нови срещи с потенциални доставчици на газ, с които да се обсъди не само техния интерес към резервиране на капацитет от българо- румънската връзка, но и към българо-гръцката. В момента за нея се провежда пазарен тест, който да покаже пред финансиращите институции дали ще има запълняемост на първоначалния капацитет от 3 млрд. куб. м годишно, за да са сигурни, че дружеството ще може да връща кредитите си.
Българо-гръцката връзка също бе съфинансирана от Европейската комисия и нейният строеж също се забави значително. В края на миналата година обаче компанията за реализацията на проекта "Ай Си Джи Би", в която с равни дялове участват "Българският енергиен холдинг" (БЕХ) и компанията "Посейдон” с акционери гръцката ДЕПА и италианската "Едисон", подписа окончателно инвестиционно решение. След едномесечно удължаване на набирането на заявления от потенциални транзитьори, крайният срок за индикиране на интерес изтича след дни - на 31 март.
Двама кандидати вече са проявили интерес, но дори и да няма внесени заявления, това няма да попречи на плановете строежът да започне през октомври 2016 г., коментира пред Mediapool Асен Гагаузов, член на борда на "Ай Си Джи Би". Той обясни, че именно за такава ситуация е дадена държавната гаранция от 110 млн. евро за строежа на интерконектора, който се оценява на 220 млн. евро.
Със сигурност почти една трета - 1 млрд. куб. м, от капацитета са за българския държавен снабдител "Булгаргаз", който от 2019 г. ще започне да внася такъв договорен обем от находището "Шах Дениз ІІ". Очакванията са интерес към връзката да прояви и "Овергаз Инк", която от началото на 2016 г. бе отрязана от руски газови доставки от съакционера си "Газпром експрот", с когото са в "развод". Частната компания внасяше през Румъния близо 1 млрд. куб. м за нуждите на българското потребление, които бяха поети от "Булгаргаз". "Овергаз" обаче не се е отказала от търсене на алтернативни доставки и гръцкият интерконектор може да се окаже добра възможност, коментират специалисти.
"Дори и да не се резервира целият капацитет на тази връзка, това не е фатално, тъй като проектът не е толкова търговски, колкото стратегически", коментира Гагаузов. По думите му най-късно в началото на май трябва да се вземе решение и за обявяване на обществената поръчка за строител на газопровода, чийто български участък ще е дълъг 151 км, между ГКПП-Маказа“ и село Загоре, а гръцкият – 31 км.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай