На снимката- отдясно наляво: Анета Иванова, Милена Михова, Десислава Копанкова, Нели Гарвалова, Милена Господинова
Поводът за този текст е успешното представяне на Чанове - Русе в тазгодишното издание на „Русчуклийска среща“. Но този формат се оказа нетрадиционен и доста по-различен от съществуващите танцови групи и ансамбли….
Чанове-те се оказаха столично формирование, началото на което поставят Милена и Костадин Господинови още преди преди 10 години. Те решават и развиват своя танцов клуб и го предлагат като франчайз и извън София. Първо това се случва във Варна, а преди 7 години и в Русе. По-късно…и в други градове.
Та Чанове развяват като свое знаме идеята за съхраняване и популяризиране на българските автентични народни хора. Оказва се във времето, че тази идея е устойчива и че никак не са малко българите, които искат да бъдат част от нея, да може на специални и не чак толкова специални поводи да се забавляват смислено.
Първият „чан“ в Русе е хореографът Венцеслав Неделчев, който през 2009 година открива клуба във физкултурния салон на Механото. Година по-късно за свой помощник привлича Анета Иванова. Чанове бързо набират популярност и вече имат 70-80 души, които репетират в 4 групи. Интерес към хората проявяват всякакви хора, от най-различни професии. Мераклиите идват при тях както за социални контакти, така и да се забавляват, и да научат най-популярните български хора.
Венцеслав и Анета работят заедно една година, след което той се отделя и създава своя група. Анета остава сама с 60 души. По това време тя е директор на частна занималня „Артини“ в ж.к. „Дружба-3“. Преди това е работила в Николово и в ансамбъл „Зорница“.
Кой бие Чанове-те?
Анета се мести с групите си в сградата на бившия Машпроект и през това време си намира помощник - Александра Хараланова, току-що завършила хореография във Варна. Но след година съвместна работа се проява често срещаният риск при наемане на млади жени - тя излиза по майчинство.
Анета пак е сама със своята чета танцьори - аматьори. В подкрепа идва Ренета Кирилова - състудентка на Александра. Двете работят заедно 4 години, като последните 3 с помощта на Викторио Тодоров и една година с Йовчо Донев, танцьори на ансамбъл "Найден Киров". След което Ренета следва примера на състудентката си - и тя излиза по майчинство. Не след дълго след Анета се разделя и с двете момчета, с Йовчо- заради учението му в София, а с Викторио - поради различия в творческите възгледи, примерно.
И така, докато идва есента на 2015 година, когато настъпва пълно обновление в управленската структура на Чанове. В подкрепа на Анета идват Десислава Копанкова, Нели Гарвалова и Милена Михова. Трябва да се отбележи, че от четирите само Нели работи професионално като хореограф и ръководител на ансамбъл „Русчуклийче“. Анета преди да застъпи вечер над хореографската работа, е ангажирана в мебелна фирма, Милена също е хореограф, който през деня работи в детски градини в Русе и в читалището на с. Ново село, Деси, която е танцьор от дете, участва в създаването на „Печатни платки“.
За танците и творчеството
Всъщност извор на материал за хората, които се преподават в Чанове, са стари записи от Националния събор за народно творчество "Копривщица", стари книги с описание на автентични хора и реални срещи с хора от селата, които помнят фолклора от областта си.
Русенските Чанове разполагат в момента с репертоар от над 110 хора, като ефективно се учат от тях около 80. Те се знаят и играят от най-напредналата група. А най-младата вече има актив от 12. Репертоарът се обогатява ежегодно с около 10 хора. Всяка година на националния семинар на Чанове, който се провежда на различни места в България по една седмица, се предават нови знания. Там хореографи от всички градове представят на теория особеносъите на етнографските области на България.
Така сега пред русенските Чанове предстои да заучат две хора от варненско село, като материалът за тях е подаден от танцьорка.
Методиката на преподаване, която е на национално ниво, се е доказала като успешна във времето. Като своеобразно доказателство за успехът на този формат и методика е и фактът, че в София преподаватели са част от танцьорите на ансамбъла на Нешка Робева.
Русенските Чанове
В момента русенският клуб наближава численост от 300 души. Репетициите се провеждат в две зали по две групи на ден. Всяка от групите има ядро - фенове, които почти не пропускат репетиции. Къде се демонстрира наученото ли? Изявите, става дума за по-организираните, са на рождените дни на останалите 7 клуба в страната. А те така са „раждани“, че почти всеки месец има Чанове парти в различен град в страната. Жълтите тениски и черният надпис в Русе се вижда често на различни общоградски събития. Колкото до репетицията – винаги са по две ръководителки, като едната е водеща, а другата помощник.
За колко време се научава едно хоро, което най-често трае 2-3 минути? Идеята е това да става за една репетиция /става дума за по-лесни хора като Дунавско /Свищовско/. По трудните се сглобяват за 2-3 репетиции. Така идва в края на седмицата и поредната сбирка пред публика в заведение. Ако повсеместно за бизнеса и дори за заведенията е липсата на кадри или на клиенти, то тук проблем за публичните изяви са… многото „Чанове“.
Мъжете танцьори очаквано са по-малко - около една трета. Техният интерес към танците е продиктуван както от самите танци, така и да си харесат някоя „чановска“ мома /ако се случи/. Годишно „Чанове" се увеличава с около 150 нови танцьори или за тези 7 години броят им надхвърля 1000. Всички те искат освен да се забавляват смислено, като по този начин и спортуват, но имат и желание да бъдат носители на част от българското, именно чрез танцовия фолклор.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай