Петък, 1 Ноември 2024

Проф. В. Пенчева: Критериите за оценка не създават стимули за подобряване качеството на образованието

Проф. В. Пенчева: Критериите за оценка не създават стимули за подобряване качеството на образованието
Публикация   18 Март, 2016   /     Интервю на Румен НИКОЛАЕВ   /     869

  

Проф. Пенчева последните изменения в Закона за висше образование ще доведат ли до промени в приема на студенти в страната?

 

В сайта на МОН беше публикуван за общественото обсъждане ПРОЕКТ ЗА ПОСТАНОВЛЕНИЕ за условията и реда за утвърждаване на броя на приеманите за обучение студенти и докторанти в държавните висши училища и за приемане на Списък на приоритетните професионални направления. Ако документът бъде приет в този му вид в следващите години ще има сериозно прекрояване на обучението в системата за висши училища в страната.

 

Кои са основните моменти от проекта на постановление?

 

1. Обявяване на приоритетни професионални направления в областта на техническите, природните, математическите, аграрни и педагогически науки.

2.  Опит за въвеждане на оценка на качеството на обучението и на научните изследвания като показател за определяне на броя на приеманите студенти.

 

Казвате опит, какво имате в предвид?

 

Това е добър показател, но в проекта около половината от неговата оценка е проектирано да се свързва с реализация на студентите. Но реализацията на студентите е следствие от комбинация на много фактори. Само един от тях е директно свързан с действията на самите университети. Освен качеството на образованието успешната реализация е функция на цялостната стопанска среда. Важно значение в този смисъл имат регионалните особености. Затова в оценката на реализацията трябва да се включи показател за корекция, например, „Безработица сред завършилите спрямо средната за региона (съотношение)“, който вече се изчислява от рейтинговата система или друг показател, отчитащ регионалното развитие (брутен вътрешен продукт, средна работна заплата), което ще позволи сравнимост между отделните региони.

 

Отчитането на посоченото е стъпка в посока постигане на съответствие и взаимно допълване между целите и приоритетите на политиката за регионално развитие и секторните политики и стратегии, които спомагат за балансирано развитие на районите в страната и са в съответствие с целеполагащи постановки на визията и целите в Националната стратегия за регионално развитие за периода 2012-2022 г.:

 

-   превръщане на районите в по-атрактивни места за живеене и работа чрез повишаване на тр удовата заетост и нивото и качеството на образованието;

- ограничаване степента на уязвимост на регионите пред предизвикателствата на глобализацията и демографските промени;

насърчаване и подкрепа за развитие на икономика на знанието и иновациите в регионите;

-   засилване на териториалното измерение в стратегиите за развитие;

-  подобряване качеството на образователната среда в сферата на висшето образование и повишаване на нейната привлекателност сред учащите в регионите на страната;

-  осигуряване на равен достъп на групите в неравностойно положение до образователната услуга, предлагана във висшите училища от регионите на страната.

 

Освен това, В сегашния им вид критериите за оценка не създават стимули за подобряване на качеството на образованието и научните изследвания заради силния инерционен момент на миналите резултати. Тъй като се използват данни от последните 5 години, дори и незабавни и значителни промени на годишна база ще имат относителен дял от само 20% в общата оценка и няма да намерят отражение в оценъчните коефициенти за съответната година. Обръщането на цялостния тренд може да настъпи едва след няколко години, когато вече е премината критичната точка, отвъд която може да се провежда нормален учебен процес. Дори при трайни и големи положителни промени на показателите, спадът в броя на студентите с финансирано обучение от държавата ще бъде повече от 50%.

Ще бъдат ли засегнати много висши училища?

 

Да, ще бъдат засегнати повечето от държавните висши училища. Разговаряхме с всички колеги от висшите училища в Северен централен район –Търново, Габрово и Свищов, за съжаление промените ще засегнат драстично всички ни. Всички висши училища в района са доказали във времето своите възможности. А за това, колко е качествено обучението говорят всички, които живеят и работят в региона и са завършили тези висши училища.

 

Трябва да кажа, че по аналогична методики беше определена субсидията ни за 2016 година. Освен това, през 2015 година МОН изготви методиа за приоритизация на държавните висши училища за целите на изпълнение на ОП Региони в растеж 2014-2020 г. В този списък няма нито едно висше училище от Северна България. Включените в списъка висши училища получиха вече чрез директно финансиране суми от 3,5 милиона и нагоре за капиталови разходи. Само за сравнение за 2016 г. Русенския университет от държавната субсидията получи 180 000 лева.

 

Представихте ли Вашите аргументи за недостатъците на проекта за постановление?

 

Да, изпратихме писмо до Министър председателя, както и до министъра на МОН. Депозирахме нашето становище в секратариата на Северен централен район и очакваме да бъде обсъдено на заседание на Съвета за развитие. На 21.03.2016 г. сме поканили всички русенски депутати в университета, за да ги запознаем проблемите, които очакваме да възникнат.

 

Какво предлагате?

 

Районите сами трябва да имат свободата да определят приоритетите за своето развитие, включително и в системата за висше образование. Ясно да се разграничат регионалните и национални приоритети от механичното пресмятане.

 

В момента са необходими политически решения, защото става въпрос за развитие на цели региони и за присъствие на млади хора в тях.

 

Русенският университет в момента има 8000 студенти, представете си града с намаляване на този брой с 60-70% след 4-5 години.

 

Градът и областта винаги са отчитали значението на университета за региона, както и сме получавали сериозна подкрепа. Надявам се, че и сега ще намерим съмишленици.



Коментари

Все още няма коментари!

Коментирай

   captcha

Прочети още