Предишният път – когато ставаше въпрос за спасяването на Гърция – нямаше такъв интерес. Дори напротив, имаше много големи противници. Гърците трябваше да стигнат до практическа неплатежоспособност и да се помолят, за да получат кредити, при това след много колебания. При Ирландия протече по точно обратния начин – нито Ирландия е стигнала неплатежоспособност, нито щеше да стигне поне до средата на следващата година, нито е искала или молила за кредит. И въпреки това, изведнъж всички искаха да я спасят, да й дадат кредит. Дори се стигна дотам Ирландия да бъде притиската да се съгласи да вземе този кредит. Дори скептичната Германия и още по-скептичното към еврозоната консервативно правителство в Англия се включиха в бързането.
Едната част от обяснението е известна – сега повече страни вярват, че трябва да помагат (въпреки че, иронично, засега няма доказателства, че спасяването на една или друга страна намалява недоверието към системата като цяло). Друга част от обяснението е, че немците използват момента на паника, за да прокарат промените в пакта за стабилност и растеж и да затегнат дисциплината в ЕС (само до преди седмици това изглеждаше невъзможно, всички се бяха успокоили и не искаха да ги наказват за дефицит и дълг – дори Бойко Борисов се изказа в тази посока).
Всъщност най-важната причина за внезапния интерес към "спасяване" на Ирландия е, че въобще не става въпрос за спасяване на Ирландия. Става въпрос за спасяване на няколко големи ирландски банки, които имат огромни външни задължения. Т.е. става въпрос за спасяване на кредиторите на тези банки.
Колкото повече се увеличават загубите на ирландските банки, толкова по-вероятно е правителството в един момент да се откаже да ги спасява и да ги остави да фалират (като защити само малките вложители). Този риск се подсилва от очакваните нови избори и смяна на правителството (очакванията са, че новото правителство няма да има силни връзки с банките и строителния бизнес). Едно е да дадеш държавна гаранция или няколко милиарда, за да запазиш стабилността на банките. Друго е да разориш държавния бюджет за години напред, за да спасиш чуждите кредитори на банките. Тази калкулация все повече сочи към решението да се оставят банките да фалират и кредиторите да понесат голяма част от загубите (вместо правителството да ги понесе изцяло). И въпросът се обсъжда често в ирландските медии.
Именно това, според мен, е основната причина, поради която имаше толкова бързане да се "уреди" въпросът с Ирландия. Не че ще се спаси самата Ирландия (тя технически нямаше нужда от спасяване) – но ще се спасят чуждите кредитори на ирландските банки. А чуждите кредитори са английски, белгийски, немски и други европейски банки и инвеститори. С други думи, на европейските страни им беше по-евтино да накарат Ирландия да понесе разходите по спасяването, вместо да се налага те сами да ги поемат. И всичко това не им струва нищо, дори могат да спечелят – защото разчитат Ирландия да си върне взетите на заем средства, при това с доста висока лихва.
Според очакваните нови правила в ЕС, в бъдеще при фалити частните кредитори също ще поемат част от загубите. Но това е в бъдеще. А днес Ирландия и ирландският данъкоплатец беше накаран изцяло да плати цената – да одържави и социализира загубите. Интересно дали подобно положение ще издържи дълго?
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай