Кръстьо Петков Петков е български учен и политик, председател на Обединения блок на труда, който основава през 1997 година. Народен представител от парламентарната група на Коалиция за България в 39 Народно събрание. Бивш председател на КНСБ.
- Здравейте г-н Петков. Срещаме се в Пловдив….
От 3 години съм на основна преподавателска работа в Европейското висше училище по икономика и мениджмънт, бившия Европейски колеж.
- С какво се занимавате в момента?
Минимум 1/3 от времето прекарвам тук. Заедно с това, с един белгийски и един германски университет правим износ на магистърски програми в Грузия. Тук съм с четирима мои студенти, магистри от Грузия, които в продължение на 1 месец ще бъдат на стаж при нас и ще разработват магистърските си тези като сравняват Грузия, на която ѝ предстои да влезе в ЕС и България, която вече 7 години е „пълноправен“ член. Това са конкретните поводи и причини, поради които прекарвам доста време тук.
- Имате ли място в политиката?
Заех най-благоприятната позиция в политиката – да стоя отстрани, да наблюдавам, анализирам и да пиша. Активно не участвам.
- Какво се случва с Обединения блок на труда ОБТ?
Там вече от 3 години, след като бях избран за председател на Съюза на икономистите в България, ръководят бившите ми заместници.
- Наблюдава се една тенденция при лидерските партии - да са по-скоро разпознаваеми лидерите, отколкото самите партиите?
Защото хората повече вярват на личности, отколкото на каузи и идеи. Изключвам част от електората на БСП, които са привързани романтично и носталгично към своята партия и по-голямата част от електората на ДПС, които по културни и религиозни причини са привързани към своята партия. Всичко друго е конюнктура. Аз бих въвел другото мнение. Не между лидерски партии, а между големи и малки, между партии на статуквото и тези, които нямаха шанс и няма и да имат.
Законите се промениха така, че ако не създадеш голям проект, който да бъде финансиран и подкрепен отвътре и отвън, което означава да станеш пленник на олигархията или на външна политическа структура, нямаш шанс. Затова и на въпроса за ОБТ, моя отговор, още преди повече от 3 години беше, дайте да търсим сливане, обединение, а не самостоятелен пробив. Това стана за сега без да е ясно как ще се развият по нататък процесите, тъй като ОБТ е мандатоносител на АБВ, заедно с Българска партия Либерали. Предстои след конгреса на АБВ да се види накъде трябва да се върви. Там е пътят – в обединението, а не в самостоятелните пробиви.
- А как оценявате поведението на АБВ? Не е ли малко странно? Не съжалявате ли, че си дадохте мандата?
То е повече от странно. Ние сме отдавна свързани, аз лично като партньори с Първанов. Така, че тук по-скоро, надделяха личните симпатии към него. Иначе още при учредяването на АБВ пролича, че няма да се изпълни оригиналната идея и за това не съм настоявал да вляза като учредител. Първоначалния замисъл, още при втория мандат на Първанов беше това да е гражданско движение. Той като гуру, а не като лидер- началник да дава рамо, за да може в България да се създаде нещо от типа на гражданските движения, които веднага след „промяната“ съществуваха в Чехия, Полша, Унгария.
Не знам каква е причината, поради която Първанов и тези около него решиха да правят „мини-БСП“. Отгоре на това, влязоха в още един капан – да се противопоставят и да се мъчат изтикат в ъгъла БСП, въпреки всички клетви, че искат обединение. Но мен ме безпокои, не толкова формата, колкото политиката и по-точно позицията при гласуване в парламента, която демонстрира АБВ. До тук в 3 случая те не заеха социална позиция, а конюнктурно властова позиция. Това го казвам открито, без да претендирам, че мога и трябва политически да влияя, а просто като анализатор. Най-напред скандалното им поведение при гласуване на предложението за този огромен обременяващ външен дълг, въпреки уверенията, че са против него. На второ място техните гласове не стигнаха да се приеме корекцията в чл. 417 на Гражданския процесуален кодекс. Това засяга тези около 1 млн. българи, които са попаднали в несъстоятелност - някои по своя вина, но по-голямата част поради банкови измами. Този „член убиец“, който дава право на банките без съд и присъда да отнемат имотите и да правят длъжници и наследниците – дълг до гроб. Понеже хората мерят тежестта на една партия и си правят сметка хубаво ли е това, в момента виждаме, че АБВ тъпче на двупроцентната граница. Идеята, която е много добра, е да минат десетте процента и да могат да демонстрират една по-актива и съвременна лява платформа. Който тръгне по пътя на властта, единствено заради самата нея, никога не е успял.
- Какво мислите за отменените за милиарди поръчки? Шесто чувство, такова нещо съществува ли?
Ние трябва да го свържем това с политико-икономическата ситуация в България и Европа. Решенията се вземат панически, еднолично, с доста публичен шум, което показва, че някой с нещо е изплашил някого. Повечето анализатори свързват това с посещението на г-жа Нюланд и разкритията, които са направени от американските специални служби. Тя остави диря за години, защото където ходи Нюланд дава разпореждания. Изглежда тя е вестоносителя, който казва какви грехове са сторени и какви санкции чакат. Та, за огромно превъртане на пари, което западните демократични държави биха преглътнали, ако не засягат техни стратегически интереси. В случая става дума за връзки с и чрез Турция, за пряко и косвено подпомагане на терористи и щом дори възникне съмнение, те очакват да се вземат мерки.
В тоя смисъл, предупредителния изстрел, който даде „Шпигел“ със статията за айсберга и корупцията в България беше последван от въпросното посещение. Става ясно на всеки наблюдателен анализатор на политическата ситуация в България, че нещо сериозно е изплашило сегашната власт и лидера Борисов. Аз така си обяснявам нещата, ако някой има друга теория и друго обяснение да го каже, но до сега не съм чел нищо сериозно.
- Томислав Дончев се похвали, че сме усвоили 17 млрд. европейски средства. Проф. Константинов каза, че се крадат 40-50% от публичните средства. Какъв е Вашият коментар?
Аз бих се доверил на човек като Константинов, който работи с числа и смята, а не изхожда от други съображения. Ако говорим сериозно, със статистка в ръце, вярно е, че около половината от парите се усвояват, но отклоняват. Точно тук започва разминаването в оценките. Едно е да дойдат парите, съвсем друго е да отидат по предназначена. За това трябва да се питаме не само колко милиарда са дошли в България, но колко сме платили ние, дали в някои години не сме били нетен донор. Второ, къде са отишли парите, с какъв икономически резултат и особено с каква добавена стойност. Трето, дали са използвани равномерно във всички региони. И накрая един много важен показател - дали произвеждат добавена стойност тези инвестиции. Само тогава можем да водим сериозен икономически разговор. Другото е бла-бла.
- Виждам друга тенденция в последно време. Ако не участваш в проектите си обречен да си гладен. Истинската промишленост е загърбена и оставена на доизживяване, а всеки гледа да се „закачи на кранчето“. Има ли спасение?
Това нещо ще се прекъсне, но след 4 и половина години, когато дойде краят на модела на субсидиите. Макар и контролирано, с проверки на Комисията и ОЛАФ, този процес продължава до 2020. А сега на въпроса, как се случи така, ако не се добереш до заветните европейски пари си обречен на фалит, бедност, глад. Аз си обяснявам по следния начин нещата. Една мощна пропаганда създаде впечатлението, че европейските пари са бързи и лесни пари. Ако си спомняш, имаше един билборд, който заля България: „Европейските пари идват!“ За българина, който няма културата на вземане и инвестиране на пари, както и за българския политик, който по дефиниция е крадлив, това означава „юруш на маслините“, давайте да правим проекти. За това се роди една нова прослойка на клиенти. Клиентелизма навлезе дълбоко в поведението на мести и национални управляващи, експерти и какви ли не. Изобщо клиентът замени гражданина, клиентът замени предприемача. За да се реализираш като клиент и да се добереш до заветните европейски пари, трябва да си близо до властта. За това виждате всички гледат да се намърдат около министерства, ведомства, агенции, които разпределят пари. Твърдя най-отговорно, ако не си продадеш каузите, името, интересите – нямаш шанс да отидеш. Всички образно казано капии са заети. Що за европейска инвестиционна политика е това? Тези неща вече се знаят в голяма степен, но не винаги могат да се докажат. Но рано или късно всичко ще лъсне. Целият въпрос е в това, че като се разкрият нещата, трудно могат да бъдат върнати изразходваните ресурси.
Скоро четох една забележителна книга „Черна книга за българските инвестиции“ от Фондация Фридрих Науман, в която икономисти и анализатори, поканени от фондацията, правят анализ на около 15 инвестиции, в които има явни злоупотреби, отклонения на пари или нерационално използване. За мен това е много полезен, но и скандален документ. Почти не остави някаква диря в публичното пространство, което означава, че краденето на средства е възприето като норма. Дадени са конкретни примери, като почнеш от Добрич и свършиш в Родопите.
- А има ли го и Русе в изследването?
Най-близкото е в Добричко, където са направили мост към нищото. Но това е един от малките примери. Много по-значими са другите злоупотреби. Например, парите които се дават на медиите за извършване на някаква пропагандна безполезна работа. Няма смисъл да информираш хората, за това че има програма като нямаш достъп до нея.
- Какво очаквате на предстоящите избори?
Кои точно?
- Очаквате да има 2 в 1?
Не е изключено. И то не за да се планират да бъдат на едно място по същото време, за да се икономисат пари или пък да започне ГЕРБ да управлява самолично. Най-малкото, което им трябва на ГЕРБ е да управляват сами и Борисов да е начело на държавата. Замина момента, в който можеше да се вярва на каузата ГЕРБ и лично на него. Движейки се в България се усеща негативизма, но той не може да намери изблик, поради провала на няколко протести и поради това, че медиите представят черното за бяло. Но рано или късно това ще избие на някъде. Следователно, ако се отиде към нови избори, то ще бъде под диктовка отвън, за да може тези, които са амортизирани политически и властово да бъдат заменени с други, които не са. Сами виждате как започна да се държи още от първия си ден тук новият американски посланик. Или пък френският. Но никой от политиците в България не им задава следния въпрос: Дайте да видим по същия казус, как се прилага опита при вас? Френският посланик ни обвинява, че от гнили ябълки няма демокрация. В моя живот не си спомням държава от типа на Франция да е въвела извънредно положение за половин година. И то напук на настроенията на гражданите. Аз бях там преди по-малко от месец и виждам как коментират французите. Или толкова корупционни скандали. Самата г-жа Лагард беше избрана за втори мандат като директор в МВФ, но като външен министър на Франция, тя беше ангажирана в корупционен скандал. Има нещо, което бих го нарекъл дипломатически морал. Когато критикуваш една държава, особено по начин, който е неприсъщ на един посланик, сравнявай както с положителните, великите достижения на Френската Революция и демокрация, така и с негативните неща. Показвай и уроци. Как се справяш с проблемите? А не с такъв назидателен и пренебрежителен тон.
- Името на бъдещия президент според Вас?
Аз с ясновидство не се занимавам. След като се структурират нещата, тогава вече може да се говори. Има няколко неизвестни, които през май ще отпаднат. Първото е дали ще се кандидатира отново Първанов. Второто е дали ще се кандидатира Елена Поптодорова.
- А Татяна Дончева виждате ли я като президент?
Татяна Дончева е идеална за главен прокурор и министър на вътрешните работи, за да може поне половината от крадльовците да ги напъха в затова. Аз съм сигурен, че ще го направи, защото има не само познанията и опита, но и куража, който малко мъже имат в политиката. Преди години съм имал разговор с нея на тази тема, даже бях един от инициаторите да я номинираме за главен прокурор от гражданското общество. Зная, че като каже нещо, няма да на другия ден да се отметне. Но не виждам в момента кой би я излъчил, така че да проведе национална кампания и да се защити от нападките.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай